„Студено, много студено” – това написаха в „ „ Туитър”, почти всички участници в „ Звездния уикенд”. И бяха прави. Температурата в най-големия канадски град се задържа около – 25 градуса. Това може би е нормално за домакините, но за гостите фактът бе неприятен.
За сметка на времето навън, хората подготвиха много топла атмосфера в зала „ Еър Кенада сентър”. При средна цена на билетите от 650 долара, всичките 20 хиляди места бяха продадени и за трите дни на проявата. Запалянковците искрено се радваха на всяко добро изпълнение. Стинг изнесе и музикалното си шоу на полувремето. Празничното настроение се пренасяше и в града. Места в приличните хотели нямаше, а консумацията в баровете и ресторантите се покачи с 30% ( по информация на кметството). Имаше по богати зрители ( като боксьорът Флойд Мейуедър), който нае за гостите си нощен клуб, срещу 300 хиляди долара на вечер. Не случайно, медиите обобщиха дните като „ Баскетболна Коледа”. Целият шум в общественото пространство показа, че Торонто вече е фактор в света на НБА, че спортът в града не е само хокей. И това го направиха зрителите. Съвсем закономерно, лигата купи след срещата по една цяла страница във всички големи вестници, както и минути и „праймтайма” на телевизиите, за да благодари на запалянковците, които съществено спомогнаха за реализирането на този празник.
Сиянието на севера
Поне 15 години, лигата определяше градовете домакини на „ Мача на звездите” предимно от южните щати. Неофициално се говореше, че причината за това е нежеланието на зрителите да зависят от капризите на времето. В средата на февруари ( когато времето на срещата), на север има бури, отменят се полети, пътуването е затруднено и т.н. По тази причина, изборът на Торонто за домакин през 2016 бе приет като изненада. Не само, защото за първи път „ Ол стара” щеше да бъде извън САЩ.
Оказа се, че решението има своята вътрешна логика. НБА отдавна е глобална лига, в която играят на 100 чужденци, включително и 12 канадци. Телевизионният им пазар е трети по приходи след американския и китайския. Нормално е, ако стратегията е да се „ изнася” това шоу навън, турнето да започне с Канада. Възможно най-близката страна като манталитет и традиции.
Имаше и емоционални фактори. На първи ноември 1946 година , тук се играла първата среща от „ Баскетбол Асосиейшън оф Америка ( първообраз на НБА) между отборите на „ Торонто Хъскис и Ню Йорк Кникс”, завършила при резултат 68-66 за гостите. Зрителите са били точно 7090. Естествено – много внимание бе отделено и на д-р Джеймс Нейсмит. Точно преди 125 години, той създава първите правила на баскетбола. Той е канадец и домакините с радост подчертаваха този факт. Подчертаваха и приносът на канадците Стив Неш и Рик Фокс за отборите си в САЩ.
Канада е силно развита социална държава и тук бе и нормално да се заложат целите на важната програма „NBA Cares”. Тя показва, че лигата не мисли само за зрелище и печалби, а е отговорна пред обществото . До 2025 година, ще бъде финансиран строежът и оборудването на 1000 площадки за баскетбол и 15 милиона деца ще бъдат обучени в правилата на играта и ценностите на спорта. Бе приет и график по отбори. Играчите и треньорите от НБА ще положат 3 милиона часа доброволен труд за осъществяването на горните цели и за добруването на общините си.
Голямото сбогуване
Бил съм на доста „ Олстар”-а. Шоуто се използва за представяне на нови звезди, за налагане на нови лица, за мащабна рекламна дейност, за показване на тенденциите в лигата. За първи път – присъствам на мач, който бе подчинен на един играч. Кобе Браянт. Състезателят на „ Лейкърс”, с 20 годишна блестяща кариера реши, че тази година ще му е последната. Обичан или мразен, той се превърна в символ на баскетбола в ерата след Майкъл Джордън. Успехите му са замайващи – с пет шампионски пръстена, 4 пъти е избиран за MVP на Мача на звездите , 18 пъти е избиран в престижната селекция. Два пъти е олимпийски шампион. Лидер е в много индивидуални класации. Определението – „ Баскетболна икона” му отговаря напълно.
Спомням си първия му мъжки „ Мач на звездите”, през 1998 в Ню Йорк. Тогава медиите представяха двубоя, като битка между новака Кобе и ветерана Майкъл Джордън. Браянт започна много силно, но в средата на полевремето беше изпратен на пейката и влезе на терена чак в края. Посланието беше много ясно : Бъдещето е пред теб, тази вечер славата трябва да принадлежи на друг. Сигурно не беше много справедливо, но това са законите на професионалния спорт. През тази година – съдбата върна жеста. След не особено убедителен старт на сезона, но след като обяви предстоящото си оттегляне, зрителите го избраха ( с огромно мнозинство ) за участник в последната си среща от подобен формат. За да му благодарят за всичко, което той е направил за баскетбола. Факт е, че няма нито един от съотборниците му, с който бе тогава на терена в “ Медисън скуър гардън”. Всички са „ в пенсия”. Само Тим Дънкан още играе, но тогава той бе при „ рукитата”. Кобе завърши срещата с 10 токи, 7 асистенции и 6 борби. Нямаше как да бъде избран за MVP. Но уважението, което демонстрираха абсолютно всички към него, бе показателно. Публиката се радваше на всяко негово докосване на топката. Меджик Джонсън произнесе впечатляваща реч за него преди двубоя. Крис Пол( от името на съотборниците му) му подари рядка и скъпа бутилка вино, реколта 1996 ( когато той е избран в драфт-а на НБА). В голяма част от публичните си изяви в Торонто, Кобе бе в компанията на легендите Оскар Робертсън и Бил Ръсел. Това е показателно за мястото му отредено в лигата.
Той показа класа и извън терена. Отговаряше на три езика ( английски, испански и италиански). Беше непрекъснато с дъщерите си, демонстрира и нетипична за играчите скромност. „ Просто съм благословен,че играх в силен тим толкова много години. Смених три поколения много добри баскетболисти. Те ме държаха във форма. Нямам конкретен план за бъдещето си. Надявам се, че ще се занимавам с нещо творческо. Обичам да пиша, да рисувам, да обсъждам големите идеи на съвремието ни.”. Много хора се изказаха за Кобе, но ще цитирам двама от различни поколения. Леброн си свали шапката ( буквално) и заяви : „ Респект към всичко, което е постигнал. Радвам се, че играх малко в неговото време.” Новата звезда – Стив Къри чистосърдечно призна : „ Кобе е дал много на всички. Аз съм му подражавал. Тренирал съм като него и си мисля, че без него, аз нямаше да съм същият”. Големият и титулуван треньор Грег Попович обобщи : „ Много от днешните играчи не разбират, че постоянството е единственият белег на класата. Не индивидуалните класации. Да бъдеш толкова дълго време на топ ниво – значи си епоха. Кобе заслужава подобно сбогуване.”
Освен със звездното изпращане, „Ол-стара”в Торонто ще бъде запомнен и с фантастичния двубой в състезанието по забивки. Някои го сравняват с класическия дуел между Майкъл Джордън и Доминик Уилкинс. Тук – по постоянният Зак Лавин защити титлата си, но овациите спечели и ефектният финалист Аарон Гордън. Специалистите изчислиха, че отскокът му би бил достатъчен ( ако има и нужната техника), за да спечели бронзов медал от Олимпийските игри в Лондон. На висок скок.
Играта, глупако….
Адам Силвър – комисар на НБА перефразира прочутото изявление на Бил Клинтън, за да да обясни задачите си за следващите години. Като наблегна, че в последно време всички са се фокусирали върху бизнесстраната на баскетбола, а не върху спортния елемент. Изглежда – в лигата са доволни от финансовите си резултати – подписан договор с телевизиите( ABC, TNT, ESPN) за 2.66 милиарда долара, подписани и милиардни рекламни договори с Nike, Pepsi и Verizon , които дават нужното спокойствие. Проблем остават преговорите с профсъюза на играчите, за ново колективно трудово споразумение. Спорната точка е една – разпределението на средствата . Сега те са в съотношение 50:50. За играчи и за собственици. Ако погледнем заплатите на звездите в Торонто през този сезон – те не са за оплакване. Кармело Антъни получава 22.8 милиона, Леброн – 23 милиона, Дуейн Уейд – 20 милиона, Пол Джордж – 17, Джон Уол- 15.8, Кайли Лоури – 17, Пол Гасол – 7.4. Сред най-бедните е Андре Дръмънд с 3.2 милиона. На запад получават малко повече – Кобе е с 25 милиона, Кевин Дюрант – 20 милиона, ЛаМаркус Олдридж – 19, Крис Пол – 21.5, Ръсел Уестбрук – 16.7,Антонио Дейвис – 17 милиона,ДеМаркъс Къзън- 16.8. Куриозното е, че най-добрият играч в лигата през последната година – Стив Къри взима само 11.3 милиона. Общата сума на таван на заплатите на всеки отбор се е вдигнала от 70 на 89 милиона долара през този сезон. Въпреки всичко – играчите настояват, че те трябва да получават повече, защото те са авторите на спектакъла с марка НБА. Собствениците – естествено са против. Очакват се доста мъчителни преговори, но никой не иска стачка и прекратяване на сезона. От подобни действия ще загубят всички.
Но да се върна на Адам Силвър. Върховният началник на лигата призна, че за него е критично важно, да не стои в луксозния си офис на 5-то авеню в Ню Йорк, а да обикаля и да се среща с баскетболните хора. Генерални мениджъри, треньори, играчи, запалянковци. Защото тяхното мнение е най-важно за да може продуктът, наречен „ Професионален баскетбол” да бъде качествен. Едва тогава може да се мисли – как и за колко да се продаде. Простичко решение, то колко мъдрост има в него. То е и сред гаранциите, че НБА ще продължава да бъде модел за подражаване за развитието на много други спортове.
Торонто - София