Ако досега бяха реализирани идеите за буферна зона, мигрантите нямаше да наводнят Европа, а в Леванта нямаше да има „конфедерация на терористичните организации“.
Упорито отхвърляното от няколко години насам от Запада турско настояване за създаване на „зона за сигурност” като изход от сирийската криза, днес има шанс да бъде материализирано.
Колкото повече бежанската криза притиска Европа, толкова повече ЕС се доближава до турските идеи. Според Анкара, ако лансираното от тях на всички международни платформи предложение беше одобрено, досега проблемът с мигрантите нямаше да набира инерция като снежна топка по стръмен склон и да се превърне в лавина. Нямаше и да превърнат Сирия в „конфедерация от терористични организации”, да се укрепи режимът на Башар Асад.
Нямаше да се допусне навлизането на Русия чак до северозападните райони, граничещи с Турция, които по думите на вицепремиера Нуман Куртулмуш се обезлюдяват от съвместните сирийско-руски усилия. Според президента Реджеп Ердоган една от основните причини за сегашната ситуация е демодиралата система за сигурност и липсата на реформа в Съвета за сигурност на ООН, където решенията се взимат само от страните постоянни членки.
Според анализатора Атила Сандъклъ от БИЛГЕСАМ всичко това е причина Турция да бъде директна цел на операциите на хибридните войни, които се водят в региона. (proxy war - от англ. война, съчетаваща конвенционалните методи с похвати от партизанска, кибер- и информационна война, съчетани с действия, противоречащи на установеното международно право – б.а.).
Тази хибридна война се води и с участието на недържавни актьори - терористични организации като „Ислямска държава“ (ДАЕШ), кюрдската ПКК, сирийските кюрди от Силите на народна самоотбрана (YPG), които претендират да станат държавни актьори чрез методите на тероризма и спонсорството на техните задкулисни благодетели, някои от които уж съюзници на Турция.
Примерите: самоубийствените атентати на джихадисти на ИД пред Анкарската гара и Султанахмед, Истанбул, кървавият атентат в сърцето на Анкара на свързаната с кюрдските сепаратисти ТАК ( младежко военно крило на ПКК, „Ястреби за свободен Кюрдистан“ - б.а.). Атентаторите се оказаха регистрирани с фалшива самоличност в бюрата за миграция сирийски бежанци.
Острият завой във външната политика на управляваната от Ердоган и Давутоглу Турция след 2011 г. заради войната в Сирия превърна страната от „мека сила” в „твърда сила”, както и във враг на режима на Асад.
Новото статукво в международните отношения бе в ущърб и реално изтласкаТурция в изолация, въпреки че участва в международната антитерористична коалиция, която обаче парадоксално отказва да приеме за терористична YPG. В Анкара са сигурни, че без подкрепата на някои служби за сигурност тези много сложни за планиране удари по стратегически и твърде символни за държавата обекти в Анкара и Истанбул не биха могли да бъдат осъществени. А посланието е, че Турция може да бъде ударена навсякъде и във всеки момент, ако се опълчва на тази налагащата се конюнктура.
Въпреки това Турция все още защитава идеята си за т.нар. буферна зона, забранена за полети. Предложението бе формулирано конкретно от Давутоглу пред трибуната на ООН миналото лято. Изграждане на този етап на три зони, микроградове, ивица от 10 км навътре в сирийска територия между Джараблус и Азаз, във всяка от които да бъдат настанени по 100 000 бежанци, под контрола на многонационални мироопазващи сили под чадъра на САЩ, които са по-склонни да ангажират контингент от европейски натовски сили, вместо да пращат свои.
А за ЕС въпросът е - дори да бъде постигнато съгласие зоната да се охранява под егидата на алианса, дали ще се постигне европейски консенсус и кой ще поеме международното финансиране на турския проект. И още по-важно, как ще убеждават Русия и Иран? НАТО прие да действа в координация с ЕС и прати своя флотилия в Егейско море, но дали турският план не рискува да обтегне още повече изострените отношения с Русия заради сваления руски самолет
Аргументите на Турция: турската държава е приела този проект като план А. Той е обсъден като част от новата концепция за сигурност на най-високо политическо и военно ниво в Съвета за национална сигурност. Основният казус на турското ръководство е, че докато войната в Сирия продължава, всички мерки за спиране на драмата с бежанците и проблемите със сигурността ще бъдат само временни. В интервю пред турската преса английският посланик в Анкара Ричард Муур се застъпи принципно за плана за „зона за сигурност” .
„Тази идея е твърде логична. Имаме примера за зоната по време на войната в Ирак, след като Саддам нападна с химическо оръжие иракските кюрди. Причината да се въздържаме засега е как ще бъде приложен този план на практика, защото нито Великобритания, нито САЩ, нито Турция искат да пращат свой военен контингент за тази цел на този етап. Не отхвърляме идеята изцяло, но още не сме готови да осигурим източниците за тази зона по въздух и суша.”
Миналата седмица в Техеран Давутоглу и Рухани отправиха общо послание, въпреки че на практика са най-големите конкуренти в региона и на различни позиции в Сирия. Двамата изразиха подкрепа за спирането на огъня (временното примирие в Сирия), безусловно сътрудничество в борбата срещу тероризма и обща воля за решаването на проблемите в региона от регионалните актьори (регионалните сили Иран и Турция - б.а.), вместо да се оставят в ръцете на външни актьори (визирайки глобалните сили САЩ и Русия - б.а.)
Ще успее ли Турция да убеди на 18 март 28-те в ЕС ?
След критичната среща в Брюксел по турско-европейския план и споразумението за реадмисия се наложи ЕС да направи доста отстъпки в преговорите с Турция. Европейските глави са объркани предимно за броя на сирийските бежанци, които ЕС ще приема от Турция срещу всеки върнат мигрант от гръцките острови в Турция „на принципа едно към едно”. Липсва и консенсус между страните членки.
Не е ясно и кога ще дойдат парите, как ще бъде разпределена помощта от първите 3 млрд.евро. - на части, изведнъж, дали директно ще се предоставят на Анкара и тя ще представя проекти, за да оправдава средствата, или ще бъдат отпускани от изпратени евробюрократи, които да ги дават на порции.
Свободното движение на турските граждани в Шенгенското пространство също разбуни духовете. Размразяването на преговорите след няколкогодишна пауза и отварянето на 5 нови глави се тълкуват като натиск от турска страна. Турция излиза с аргумента, че от 5 години е похарчила 10 млрд. за близо 3 млн. сирийски бежанци. Всеки ден в бежанските лагери се раждат по 125 сирийски бебета. По всяка вероятност те ще останат в Турция. А за да станат част от бъдещето на тази страна, трябва да получат добро образование и бъдат максимално интегрирани. Специалисти са на мнение, че тези 6 млрд. (3 до края на тази година и още 3 до 2018 г.) са недостатъчни да покрият всички нужди на Турция, за да се справи с всички проблеми на своя територия и удържи нова бежанска вълна…
Това е много важно, за да не бъдат радикализирани тези младежи след време и да бъдат спечелени техните сърца и умове, защото асиметричната заплаха на тероризма е глобално зло и заплашва както Турция, така и целия свят. Ето затова ЕС и Турция са обречени да действат заедно за споделяне на товара с мигрантите.