Цяла седмица публиката се чуди какво накара разни зелени главатари да нарекат елитните ни спортисти проститутки. Не е невъзможно, но е трудно да се простреляш на лов и в двата крака! Въпреки десетгодишната битка срещу всяка смислена инвестиция в туризма и спорта, довела до икономическо затихване на цели региони, екологичната мафия все пак беше запазила голяма част от публичните си позиции. Партийно-политическата си маргиналност и затихваща експертност зелените компенсираха с богата благодарност към определени медии и наемни протестъри.
Обслужването на тяхната благодарност не закъсня и в „Капитал” - семеен вестник на Галя и Иво Прокопиеви, се появи пламенна защита на „зелените човечета” и дообругаване на елитните български спортисти. Не бива да забравяме, че заедно с групата на Прокопиев и под привидно чистото зелено знаме еколозите все повече дърпат борбата си към политическия терен, на който те са електорални мравки, но с вълчи апетит и петльов глас. Никой, освен тях - това искат да ни внушат - няма право да парализира столичния център с петдесет превъзбудени младежи, подредени „на една ръка разстояние“ около две импровизирани палатки. Никой извън тях няма право да оспорва решения на Народното събрание. Президентът няма право да не наложи вето над законопроект, който не се харесва на зелените. Причината за подобна шизофрения е ясна. Залогът не е един плаж, един баир или дори цял курорт. Залогът на зелените е цялата държава.
След като дълги години разиграваха по картата на България едно зелено „Монополи“, те преминаха всякакви граници в опита да спрат развитието в цялата държава. Тръгнаха от дюни и „Натура 2000“, но ненаситният им глад ги мотивира да поискат и забрана на зимните курорти, и обособяване на морското крайбрежие, и приспособяване на плажове за масов хипарски нужник.
Десетгодишната им борба да провалят европейското развитие на зимните ни курорти вероятно можеше да мине и този път. Защото е нормално всяка (иначе неясна за народа) природна кауза да бъде подкрепена от всеки - от мен, от всички нас. Никой не е срещу природата, ако въпросът не е под условие. Но условие има: шепата зелени активисти да бъдат признати за Светата инквизиция по отношение съдбата на всеки бурен, жаба, поляна, ски писта или лифт. Не решават държавата, законът, аргументите, компетентните органи, а само те. По лична воля и често без квитанция, в брой. Кой да се развива или умре искаха да решава някакъв семеен клуб по интереси, ръководен от десетина еднотипни организацийки, спонсорирани от червенобуз разградски олигарх.
В последно време лейтенантите на Прокопиев направиха три фундаментални грешки и този път усещат предстоящия червен картон. Ако бяха продължили битката срещу всичко и всички принципно, те щяха да бъдат глуповати, но поне морални победители. Проблемът е, че след доказаните им черно на бяло злоупотреби с проекти на обща стойност над 250 милиона лева, възможността да останат ангелски чисти не съществува. Пътят им към зеления рай задължително ще мине през прокуратурата, вероятно с престой.
В грандоманското си самозабравяне зелените човечета на каолиновия кукловод нарекоха „елитни проститутки“ най-големите ни спортни шампиони. Нарекоха така онези, над които се е веел трибагреникът по цял свят. Тази шепа зелени изнудвачи, без един ден трудов стаж и без нито лев, инвестиран в общественополезна дейност, може да оплюе всекиго, щом става въпрос да защити откраднатото. Утре може да оплюят артисти, политици, учени. Войнстващата екологична олигархия смята, че обществото ще се уплаши от многото й метастази и няма да посмее да хване скалпела. А няколкото платени медии ще я защитят на всяка цена.
Стигаме до цената. Щом „Капитал“, лично продуциран от семейството на Иво Прокопиев се е нагърбила да брани тома-белевщината изпаднала в тежко мръснословие, значи сме в последно действие на пиесата. И май бой последен е този. Не се пестят нито епитети, нито ченгесарски хватки. Казал го е още героят на Алеко: „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз - за туй нещо не се иска кой знае каква философия.“
Всъщност с последната статия на „Капитал“, в която Прокопиев брани хранениците си, се затваря кръгът на поръчители и изпълнители. Стана ясно кой е бъркал с обща лъжица в меда. Никой не защитава по такъв яростен начин пропаднали и отхвърлени от обществото каузи, ако те не застрашават пряко главата и кесията му.
Разкритието наистина е легендарно. До вчера само се догаждахме кой е главатарят на зелената олигархия. Днес благодарим за потвърждението.