Бизнесът от килиите

Има един вид бизнес у нас, който бележи ръст в действителност, а не само по статистика. Това е бизнесът, който въртят затворниците от килиите.

Полицията хванала вчера един, който изнудвал заможна търговка, докато лежал за грабеж и тя му изпращала пощенски записи с хиляди левове. Нямал грешка. Криминален авторитет с три специалности – апаш, изнудвач и телефонен измамник. Практикувал ги с едно-единствено оръдие на труда – джиесем и две СИМ-карти, които криел в тайник в гащите.

Обяснима е гордостта, с която органите съобщиха за залавянето му. Бизнесмените, чиито офиси от 3 до 6 кв.м. се намират в заведенията за лишаване от свобода, по някакви причини рядко попадат в полезрението на властта. Колкото по-печеливши са нелегалните им занятия, толкова по-незабележими остават – това е факт, който неведнъж излиза в съдебните зали, но е случайно или пък нарочно подминаван. Наркобосове, перачи на пари, сутеньори, дедесари се трудят неуморно зад бодливата тел, потвърждават и надзиратели от излезлите тези дни на протест. Те не крият завистта си - трудът на питомците им е високо платен от техния. А се извършва в същите лоши битови условия зад решетките.

Ако надзирателите завиждат на „бизнесмените“ в килиите, защо не се погрижат да прекъснат връзките им по сателита?, би попитал някой, който не може да си отговори сам: едно са чувствата, а друго – препитанието. Нека този от пазачите в тъмниците, който всеки ден отказва без замисляне допълнителната надница за известни услуги на осъдени и подсъдими, пръв да хвърли камък върху своите колеги, които рядко казват „Не“.

По старата философия на пенетенциарното дело лошият спомен от пребиваването в затвора трябва да предотврати рецидива, т.е. повторяемостта на престъплението. Затова у нас се казва и до днес, че затворът е лошо място за лоши хора. Но се знае, че в държавите за пример хората в затворите са лоши, обаче условията на живот са добри. А рецидивът се избягва като се изграждат в добра обстановка навици за законосъобразен живот. И у лишените от свобода, и у пазачите им.

Там например с джиесемите какво се прави? Заглушава се сигналът и така се обезсмисля незаконното им внасяне в килиите.

И тук естествено възниква логичният въпрос: защо не заглушат, по дяволите, сигнала в Централния софийски затвор? По едно време го заглушиха – преди около 10 години за около 10 дни, но законопослушното население в квартала се разбунтува. Не само то, и институциите. Причината бе, че и тяхната телефонна връзка се наруши. Тогава се разбра, че пандизчиите в „ония“ държави не живеят в центъра на града, в съседство с почтените дами и господа.

Има остра нужда от нови затвори в България.

„Една турска делегация посети Софийския затвор и аз я придружавах – разказваше бивш шеф на дирекцията за изтърпяване на наказанията. - Като вървяхме между килиите, се чуваше само - "Вай, Аллах!" Турците смятаха, че никъде в света не са останали такива тъмници, каквито бяха техните преди 50 години. У нас в един коридор се събират 180 затворници! Някои се облекчават в кофи. Тръгнат ли да правят зло, няма как да бъдат спрени!...Това с джиесемите не е най-големият проблем".

Преди 7 години бе съобщено официално, че се дава старт на строеж на нов затвор у нас. Показаха проект - 4 модерни корпуса, строго охранявани, с видеонаблюдение, скенери и трибуферна ограда, вместо средновековен каменен зид. Защо не стана действителност?

Имало оферти за строеж от три английски фирми. От банка "Париба" ни била дадена кредитна линия, но тогавашният зам.-шеф на правосъдието казал на чужденците: „Ако сте дошли да строите без пари, добре дошли.“

На много българи такъв харчлък им се зловиди. Защо да се бърка данъкоплатецът, казват, за да живеят по-добре злосторници, заслужили наказание? И без туй пенсионерите – и не само те! - у нас са по-зле от тях, по-студено им е и по-гладно...Не сме твърде толерантна нация, да си го кажем честно. Пък и всеки политик си дава сметка, че от строежа на затвор не се печелят дивиденти.

Има и друго. По официални данни днес у нас работят само около 10% от лишените от свобода.

„До 1991 г. в във всеки затвор имаше производствени цехове и работещите в тях получаваха прилични заплати – разказва надзирател. - Сега има един мебелен цех в Софийския затвор, а в Сливенския – един шивашки. Щат не щат, повечето пандизчии се излежават. И правят оргии като тая, дето я снима Янко Лудия. По-добре е бизнес да въртят! Какво като е криминален? То има ли честен печеливш бизнес в държавата?“

И таз добра.

Кабинетът „Орешарски“ започна диалог с партньори от “Джи Форес”, които имат опит от строителство на затвори в цял свят. Но правителството падна – и край! По груби разчети един нов затвор струва от 80 до 120 млн. евро. Държавата ще ги изплаща около 30 години. През това време ще си спести милионите, които плаща по стотиците присъди в Страсбург за унизителното и нечовешко изтърпяване на наказанията м България, но кой ти гледа това? А още по-малко на някой му дреме за бизнеса зад решетките. Тя цялата държава се управлява по джиесема, та камо ли по-дребните далавери!

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Анна Заркова

Този уебсайт използва "бисквитки"