Пътната карта за съдебната реформа като пътуване с каруца по магистрала
Министър Захариева се присъедини към играта на Иванов и Кънев PRO DOMO SUA за 10 000 000 лева
Министерството на финансите, което следи за правилното разходване на парите от държавния бюджет, които ще се налеят в Пътната карта, разкрива, че авторите й дори не са направили финансова обосновка за средствата, които искат да се харчат
Почти десет години от членството на България в Европейския съюз и малко по-малко от края на световната икономическа криза, която продължава да дава негативно отражение върху развитието на българския бизнес, икономиката на страната разчита основно на усвояването на европейските фондове.
И ако донякъде политиците, администрацията и бизнесът научиха как успешно да разходват парите за инфраструктура, то ситуацията със средствата за подобряване управлението на съдебната власт, които България ще получи до 2020 г., е като да гледаш как по новите магистрали се движат доста каруци.
Преди месец стана ясно, че екипът на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов е завещал на Екатерина Захариева “Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за съдебна реформа” до 2020 г., в която близо 10 000 000 лв. са предвидени предимно за анализи, проучвания, семинари и кръгли маси. Все дейности, за които дузината неправителствени организации, обслужващи същите олигархични, политически и лобистки интереси, които пробутаха Христо Иванов за правосъден министър, се чувстват абонирани.
Вместо да поеме отговорността и да разсече порочната схема, създадена от предходния екип на правосъдното ведомство, която позволява близките до него НПО-та да получат лъвския пай от европейската програма “Добро управление”, министър Екатерина Захариева се оправда с кратките срокове, направи козметични редакции и прокара приемането на пътната карта, така щото парите за издръжка на протестърските фондации и сдружения скоро да потекат. От широката общественост, а и от магистратската общност, бяха скрити становищата на редица организации, пряко ангажирани както с разходването на средствата, а най-вече и очакващи реалния ефект от изпълнението на заложените дейности.
Становищата на прокуратурата, на Висшия адвокатски съвет, на редица органи на изпълнителната власт, а дори и на неправителствени организации по т.нар. Пътна карта са най-голямата атестация за тоталния провал на бившия правосъден министър Христо Иванов, който незнайно защо Захариева опитва да прикрие.
В становището на вицепремиера по европейските политики Меглена Кунева четем например, че в противоречие на чл. 130 от конституцията екипът на Иванов е предложил разходването на европейски и бюджетни пари за “обсъждане на възможности за допускане на неюристи в парламентарната квота на ВСС”.
Министерството на финансите, което следи за правилното разходване на парите от държавния бюджет, които ще се налеят в Пътната карта, разкрива, че авторите й дори не са направили финансова обосновка за средствата, които искат да се харчат.
Стига се дотам, че се налага със становището си по Пътната карта от Върховната касационна прокуратура да онагледят как авторите на документа, очевидно заслепени от властовите си амбиции по установяване на контрол над съдебната власт, са предвидили мерки, които включват пряк анализ на оперативни разработки и досъдебни производства.
Допускането на подобен експеримент би било пряко нарушение на НПК, както и на законите за защита на класифицираната информация и защита на личните данни, а също така и пряка намеса в работата на ДАНС и МВР. При проява на малко повече мнителност в случая може да се заключи, че амбициите на екипа, изготвил Пътната карта, е бил чрез нея да се осигури достъп до разработки, част от които пряко засягат интересите на задкулисни олигархични кръгове.
Без да го назовава директно, становището на държавното обвинение на практика разкрива плановете, които проваленият бивш министър, неговият политически закрилник Радан Кънев, а най-вече стоящите над тях олигархични кръгове, са целели през "анализи" и "проучвания" да си осигурят имунитет срещу наказателно преследване, а в крайна сметка и да доведат до тотално овладяване на държавното обвинение.
Асоциацията на прокурорите също разкрива част от скритите планове на кликата, управлявала правосъдното министерство в периода 2014-2015 г. и очевидно продължаваща да има своето влияние и сега. Посредством специфична цел, формулирана като “укрепване на етичната регулация”, е бил готвен опит, използвайки Кодекса за етично поведение на българските магистрати, да се създаде механизъм за “отстрел” на неудобни съдии, прокурори и следователи чрез въвеждане на механично изравняване на всеки един случай на неспазване на етичните норми, т.е. независимо от степента на нарушение санкцията да е една.
И без да се проявява и доза мнителност е ясно, че посредством тази мярка се е целяла масова офанзива срещу “неудобните” магистрати, които много лесно са могли да станат обект на доноси, а докато опитват да изчистят имената си, срещу тях да се прилагат същите санкции, каквито трябва да търпят действително престъпилите нормите на Етичния кодекс.
Особено критично е становището на Висшия адвокатски съвет, в което се посочва как в Пътната карта са налице: “мерки и действия, които се припокриват напълно или само отчасти с вече извършени или в процес на извършване такива”; “липса на информация по какъв начин и въз основа на какви критерии са определени посочените в графа “финансиране” суми, поради които се създава впечатление за непремереност и необоснованост на някои от тях”; “липса на конкретно посочване на сумите, които се предвиждат да бъдат отпуснати от държавния бюджет”.
Дори и едно от “приятелските” НПО-та, гравитиращи около проваления бивш правосъден министър, критикуват заложените в Пътната карта суми като обществено неприемливи и недостоверни. Предложените суми от 150 000 до 800 000 лв. за изготвяне на анализ, оценка, обществено обсъждане или срещи са “прекомерни и неприлично раздути, като не съответстват на средните стойности/ставки за подобни услуги”, пишат от НПО-Разград.
С лекота може да се прогнозира, че след приключване на програмния период на европейското финансиране 2014-2020 г. заложеното в Пътната карта ще бъде отчетено като голям успех. Реалността обаче ще е съвсем друга - гражданите изобщо няма да са усетили ефекта от харченето на милионите, били те от европейските фондове или от данъците ни.
Вместо да бърза, за да се изкара "отличничка" в очите на задкулисието, правосъдният министър Екатерина Захариева следваше да изиска изготвянето на много по-добър документ, от който да бъдат премахнати всички паразитни цели, заложени от предходните стопани на МП. Това бе шанс за Захариева да се разграничи от опитите на олигарси да диктуват работата на ръководеното от нея ведомство, a и на съдебната система посредством председателите на ВКС и СГС, грантовия Съюз на съдиите в България и лобито му във ВСС.
Продължавайки политиката на избягалия от отговорност и самопровалил се Христо Иванов, Захариева трябва да е наясно, че натоварва себе си с непосилната задача утре да изкупува и чужди грехове.