Нарушения в процедурата, мегаломански предложения и фаворит от Червен бряг превърнаха избора в абсурд
След оттеглянето на арх. Петър Диков общинската администрация заяви готовност да отговори на очакванията на софийските граждани за прозрачност, обективност и разумност в избора на нов главен архитект на София. За съжаление броени часове преди главната развръзка в надпреварата нито едно от трите не се оправда – процедурата, макар и шумна, си остана потулена в непрозрачност, комисията гласува на тъмно и анонимно, а финалист изведнъж се оказа слабо познат архитект от Червен бряг. За капак на всичко кандидатите през цялото време се надпреварваха да правят мегаломански предложения ангро, все едно участват в надпревара за кмет.
Да започнем от последното. Медийното отразяване на платформите на кандидатите ни оставя с впечатление, че основните идеи са неадекватни предложения като метро до Божурище, нови колодруми и международни спа центрове. Макар всички тези неща да са чудесни сами по себе си, нито едно от тях не е в компетенциите на главния архитект. Софийската община вече е приела и оповестила своя общ устройствен план и от новия главен архитект се изисква да следи и направлява неговото стриктно спазване. Той не може да издига политически послания и да развява революционни знамена за столицата – това е типично за един кандидат-кмет, но не и за кандидат за главен архитект. Последният е просто изпълнител, който би трябвало да бъде с висока компетенция и достатъчен опит.
Процедурата, макар и шумна и следена от много камери, както обикновено потъна в сенки и непрозрачност. Така и никой не разбра какви са отделните оценки на членовете на журито за всеки кандидат, макар и най-логичното беше всеки да застане с името и авторитета си зад съответната оценка. Вместо това журито излезе с някаква единодушна средна „присъда“ и се излегна на спокойствие под сянката на анонимността. Напълно нелогично е журито в избора на главен архитект на София да е по-непрозрачно и по-безотговорно, отколкото журито в някое риалити шоу за търсене на таланти или певци.
Не на последно място остава и изненадващата поява на архитект от Червен бряг на финалната права. Покрай арх. Здравко Здравков се завъртат няколко въпроса, като нито един не е получил отговор броени часове преди края на надпреварата. Първо, откъде бивш главен архитект на малък град като Червен бряг би имал опита и познанията да направлява сложни градоустройствени процеси в почти 2-милионна София? Както казахме, тук не говорим за конкурс за „най-смел визионер“, а търсим опитен и компетентен специалист да съблюдава градоустройството в София. Без да се усъмняваме в професионалната компетентност на арх. Здравков, просто не звучи честно архитект от Червен бряг без никакъв опит в мащабно градоустройство или строителство в София да се окаже с най-висока оценка на финала на конкурса за главен архитект в София. Всъщност обратното би било също толкова абсурдно – архитект от жълтите павета да познава по-добре от плевенчани плевенските градоустройствени проблеми. Второ, арх. Здравков предлага пълна реорганизация на направление „Архитектура и градоустройство“, без самият той да има какъвто и да било опит или познания какво представлява НАГ и без да предложи детайлна обосновка за предложенията си. Това предложение най-малкото създава съмнения дали кандидатът е подготвял сам концепцията и предложенията си, или е получавал външна и необявена помощ (както твърде често се случва в България).
Макар и започната и посрещната с големи надежди и очаквания, процедурата по избор на главен архитект на София затъна в добре познатото блато на местния български абсурд. Отново колективна безотговорност и анонимност, отново популизъм на килограм и отново екстравагантен кандидат се появява „от нищото“ да оглави класацията. И цялата тази вакханалия за нещо толкова просто и лесно – да се избере един компетентен архитект, който познава проблемите на София и притежава достатъчно упоритост и трудолюбивост да съблюдава мерките за тяхното разрешаване.
Айнщайн някога е казал, че глупостта е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Е, ако сме толкова глупави да повтаряме едни и същи порочни в същността си конкурси, то няма защо да се чудим, че накрая избираме едни и същи калинки.