В продължение на няколко дни в „Дневник“ бяха раздувани мъдрите мисли на особения човеколюбец - председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев
Темата с носенето на бурки докосна оголен обществен нерв. Българското общество е доказало на практика своята толерантност, но еднозначно показа, че знае къде е границата на нормалността и не допуска тя да бъде премината.
Не беше пропусната възможността да се инициира измъчен дебат за мултикултурализма и неприемането на другостта под формата на бурка. Както обикновено, за подобни измислени дискусии територия и журналисти осигурява групата „Капитал“. В продължение на няколко дни в изданията бяха раздувани мъдрите мисли на особения човеколюбец - председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев.
Интервютата и мненията му бяха тиражирани като мисли на напредничав класик и дори крайно отрицателната реакция на иначе вярната форумна публика на сайта „Дневник“ не възпря упорството на сайта да го натрапва
„Няма обществена належаща нужда. Това не може да е мярка срещу тероризъм, защото произволното асоцииране на жените, които носят бурки, със заплахата от тероризъм, говори за антимюсюлмански предразсъдъци“ - това дословно е заявил Красимир Кънев пред „Дневник“.
Не си ли дават сметка обслужващите Кънев (в интервютата му се говори за няколко медийни групировки - на Пеевски, на Валери Симеонов, на Волен Сидеров, но никога за тази на Иво Прокопиев, защо ли), че бурката е странно за българските порядки облекло. Тя е и опасна, доколкото никой не може да е сигурен в самоличността на стоящия под бурката.
Не си ли дават сметка поддръжниците на носенето на бурка, че ако не сега, след 3 г. България ще председателства Европейския съюз и никак няма да е химера превръщането й в цел на терористични атаки? Към кого е насочена тази защита на бурките? Или не е защита, а поредният опит да бъде уязвен така омразният на прокопиевци главен прокурор?
Всъщност лансирането на налудничавите идеи на Красимир Кънев е по-дълбоко вкоренено. Той е използван като пенкилер по всякакви въпроси, които могат да предизвикат повече въпроси, отколкото да дадат отговори.
Подобно поведение не отива на капиталци, претендиращи за Еверест в журналистическите стандарти.
Сигурно им е добре известно, че Красимир Кънев е същият, който опищя медийния небосклон за нехуманното третиране на преживелия катарзис убиец Джок Полфрийман. До степен, че Полфрийман беше предложен за Човек на годината, а номинацията предизвика множество протести и взриви социалните мрежи. Тогава един от въпросите беше как може с такава лекота да се предизвиква обществото? Оказа се, че това съвсем не се е случило про боно.
Джок Полфрийман е председател на Българското затворническо сдружение за рехабилитация. Заместник-председател е Стоян Аспарухов Димитров (осъден доживот за убийство), финансов директор е чеченецът Мурат Амадаев (издирван с червена бюлетина от Интерпол и осъден у нас), а главен секретар е Янко Ваташки (само прякорът му Лудия говори достатъчно, а клипчетата с извращения, които пусна в интернет, още се помнят с погнуса).
В устава на това сдружение е записано дословно: „чл. 30 (1) (Предишен текст на чл. 30 - с Решение на ОС от 15.07.2015) След удовлетворяването на кредиторите всяко останало имущество на Българското затворническо сдружение за рехабилитация се дарява на сдружение с нестопанска цел с възможно най-близък статут до този на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, желаещо постигането на същите или подобни цели като Сдружението. (2) (Нова - решение на ОС от 15.07.2015) За сдружение по предходната алинея се определя Българският хелзинкски комитет.“
Така се оказва, че Красимир Кънев съвсем не е загрижен за правата на онеправданите затворници, роми, бежанци, жени с бурки и прочее. Той търси пари. Не каузи, а финанси.
В сайта „Дневник“ друг коментар гласи: Sophia_gr:” Дневник, вчера публикувахте статия за тоя, днес пак. Абонирани ли сте за Хелзинския комитет или просто ви плащат стабилно от някъде?“
Красимир Кънев сее заразата на псевдохуманността си в обществото, като обира най-онеправданите слоеве от него. Той си купува медийно внимание, претендирайки за защитник на низвергнатите от обществото, отхвърлени, осъдени. И под тази благовидна маска печели съвсем не имагинерни, а твърде материални облаги.
Такъв ли трябва да е умният, красивият, просветен и облагороден средностатистически българин? „Мерси за такава грижа“, както бе казала Айшето в популярен стар виц...
Интригата с бурките е антинародна
Забулването на жените е неприемливо за българската ценностна система и това е един от малкото еднозначни отговори, даден с категоричност. Но дори и тази тема не укроти соросоидните попълзновения към устоите на народа ни.