30% вероятност за разпадането на ЕС до 2025 г.
Картата на континента става средновековна отново, ако не по своите граници, то по политическите нагласи и съюзи
През декември 1990 г. видни американски експерти правят кръгла маса в Пентагона за бъдещето на СССР. Единодушни са, че вероятността от разпадането му е не повече от 20%. Месеци по-късно реалността ги опровергава. Сега за разпад на ЕС говорят десетки експерти и политици. В българското интернет пространство „разпад на ЕС” се споменава 10 700 пъти, в англоезичното collapse of EU - 285 000 пъти.
Безспорно ЕС се намира в системна криза, резултат на конфликти по всяка от неговите граници от Северна Африка през Турция и Черно море до Балтика, но и на множество вътрешни кризи - икономическа, културна, политическа, институционална, демографска. Има скок на престъпност, протести, безпорядъци, тероризъм, насилие, убийства, стрес. Затова публикуван тези дни доклад за глобалния пазар на оборудване срещу бунтове и протести показва, че той ще расте ускорено през следващите години.
Нарастващата нестабилност на ЕС го тласка към т. нар. бифуркационна точка, в която малки въздействия биха го насочили в алтернативни посоки. Това затруднява категоричните прогнози. Ще разгранича пет възможни сценария за бъдещето, наредени по степен на вероятност.
(1) Сценарият „повече Евросъюз”, свързан със засилваща се интеграция чрез федерализация и укрепване на границите и по-силни общи институции, които да предлагат повече сигурност - военна, икономическа, социална. Това изисква колективна не само монетарна, но и фискална политика. Означава рязко засилване на преразпределителната роля на ЕС, което означава и концентриране в колективните органи на много по-голям бюджет за тази цел. В момента чрез институциите на ЕС се разпределя едва 1% от БВП на Евросъюза, докато в САЩ чрез федералния бюджет през 2016 г. ще се преразпределят 22,51% от БВП.
Този вариант обаче изглежда малко вероятен, като се имат предвид нагласите и на елитите и нарасналия евроскептицизъм на избирателите. В историята досега няма случай на създаване на политически съюз, след като е създаден преди това икономически съюз във формата на свободен пазар. Напротив, пръв е бил политическият съюз, който е възниквал в резултат на война и принуда, независимо дали става дума за САЩ, Германия или СССР. Политическият съюз в ЕС бе много по-вероятен през 90-те години по време на еуфорията от глобализацията и рухването на източноевропейския социализъм. Затова и вероятността на този сценарий е най-малка - около 10 на сто.
(2) Сценарият „повече пазар”, подкрепян от тези, които смятат, че европейската бюрокрация има твърде много власт и предлага твърде много регулации. Затова означава прехвърляне на власт на пазара и националните правителства, допълнително отслабване на общоевропейските институции. Този сценарий предполага много по-силно излагане на държавите на общия неолиберален пазар. В него влиза и отказ от обща миграционна политика, оставянето това на отделните държави, което в крайна сметка би довело до разпад на Шенгенското пространство.
Този сценарий ще увеличи рисковете от политическа дестабилизация на национално равнище и като реакция разноречието в реакциите на държавите и самозатваряне на една или друга от тях в опит да решат проблемите си. Ще се засили възходът на националистически, евроскептически партии, които искат самозатваряне в рамките на националните държави. Всъщност това наблюдаваме в момента и в САЩ в програмите на Тръмп и Сандърс, но така е и в Европа, където Австрия стана поредната държава, в която системните левица и десница бяха избутани встрани, а победи кандидатът на крайнодясна антиемигрантска и евроскептична партия. Вероятността на този сценарий е около 15%.
(3) Сценарият „укрепване на статуквото”, свързан с опит за консолидация без значими институционални промени. Това е посоката, в която се действа от началото на икономическата криза - започнати са редица програми по стимулиране на инвестиции и заетост, бе създаден Европейският фонд за финансова стабилност, поставено е началото на банков съюз и разгръщане на механизми за контрол на националните бюджети. Предлагат се допълнителни мерки за премахване на безработицата и социална осигуреност. Разгръща се дейност по създаването на единен енергиен и единен дигитален пазар. Този сценарий може да продължи без много сътресения, ако няма, разбира се, нова световна икономическа криза, война, нов мощен емигрантски поток от няколко милиона души. Неговата вероятност е около 20%.
(4) Сценарият ЕС „на различни скорости”. Този сценарий и сега съществува с разделението на Еврозона и извън нея, Шенген и страни извън него. По-нататъшното му развитие означава отделянето например на част от държавите в Северна Европа (Франция, Германия, Белгия, Люксембург), които да развиват по-нататък различни форми на интеграцията. Така сега съществуващото разделение например между Северна и Южна Европа, капиталистическия център и периферия допълнително ще се засили. Някъде отделно ще бъде Великобритания със специален статут. Ние тук, на Балканите, заедно с Румъния и Хърватия ще останем в последния ешелон. Това обаче е решение в краткосрочен план, но по-дългосрочно означава допълнително засилване на разделенията в ЕС, които в средносрочен и дългосрочен план биха били дестабилизиращи за него. На този сценарий давам 25% вероятност.
(5) Сценарият „разпад на ЕС”, който би могъл да се реализира при съчетаване на няколко кризи - финансова, военни действия в Източна Европа, терористични актове, свързани с кризата на мултикултурализма, нарастващо количество протести и сблъсъци, съставяне на правителства от антисистемни партии в различни страни, излизане на една отделна страна от съюза или след подписването на Трансатлантическото споразумение, което допълнително ще обезсили и националните държави, и ЕС, ще засили разцепленията. В Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински още в началото на 90-те години видях сценарий на разделянето на Европа на 200 малки държавици. На 15 януари 2016 г. известният американски геополитик Робърт Каплан публикува в „Уолстрийт джърнъл” статия под заглавие „Новата средновековна карта на Европа”, в която казва: „Десетилетията, когато смятахме Европа за стабилна, предсказуема и отегчителна, отминаха. Картата на континента става средновековна отново, ако не по своите граници, то по политическите нагласи и съюзи.” В прогнозата за 2015-2025 г. на частната разузнавателна агенция „Стратфор“ разпадът се предвижда да стане до 2025 г. На този сценарий бих дал вероятност от 30 на сто.