Защо НИП трябва да дава повече практически знания на новоизбраните магистрати
Дефицит на доверие в съдебната система има, защото магистратите нямат нужната практическа подготовка за очакванията на обществото
„Станков обвини Филчев в атака срещу кабинета”. Годината е 2002-ра. Станков е министър на правосъдието, Филчев е главен прокурор. Заглавието е на прохождащия по това време сайт на Стоянка Георгиева, доскорошната говорителка на сриналия се на парламентарните избори Иван Костов.
Към онзи момент Станков е обявен за реформаторски настроен член на кабинета „Сакскобургготски”. Ползва се дори с подкрепата на формиращата се по това време върхушка около Съюза на съдиите в България. За сметка на Филчев, който е обвиняван за защитник на статуквото в съдебната система и за прекомерна концентрация на властови ресурс в заемания от него пост на главен прокурор.
Годината е 2016 г., Филчев е само преподавател по наказателно право. Станков отдавна не е министър на правосъдието, напуснал е и съдийския пост. От години е адвокат. Станков обаче дръзна да наруши статуквото в съдебната система и преди броени месеци да каже на глас публичната тайна, че превърналият се в Политбюрото на съдебната власт, както вече е известен някогашният Съюз на съдиите в България, всъщност изпълнява ролята на наказателна бригада за „отстрел” на неудобните за олигархията магистрати.
Следващата голяма „грешка” Антон Станков направи в началото на април, когато реши да се кандидатира за председател на Националния институт на правосъдието (НИП). Институцията има важна роля в подготовката на новопостъпващите магистрати в съдилищата и прокуратурата.
До заседанието на управителния съвет на НИП във вторник (10 май 2016 г.) Станков бе „пожален” от мръсни удари „под кръста”. Когато се оказа, че мнозинството в УС на НИП го подкрепя, цялата пропагандна машина на олигархичните кукловоди на задкулисието бе задействана - един уважаван бивш министър на правосъдието, бивш наказателен съдия и действащ адвокат не трябвало да оглавява НИП.
Разбира се, атаката срещу Станков е и заради факта, че като член на УС на НИП в негова подкрепа гласува главният прокурор Сотир Цацаров. Той и още трима членове от седемчленния ръководен състав на организацията подкрепиха Станков. Другите трима са председателят на Върховния касационен съд Георги Колев и членовете на Висшия съдебен съвет Светла Петкова и Мария Кузманова. Останалите трима - председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който е председател и на УС на НИП, правосъдният министър Екатерина Захариева и деканът на Юридическия факултет на Алма матер Сашо Пенов, подкрепиха другия кандидат - Драгомир Йорданов. Той е начело на НИП през последните пет години.
Според правилата за избор на председател на НИП за избран се счита този, който е получил 5 от 7-те възможни гласа. Фактът, че Станков получи по-голяма подкрепа от Йорданов, очевидно се възприе като риск НИП изведнъж да бъде „откъснат” от скритата власт, която имат над него задкулисните кръгове, които всячески се опитват да доминират в съдебната власт. До две седмици следва да се обяви нова процедура.
Защо НИП е важен за олигархичните кръгове?
Дейността на НИП е ключова и във формирането на „светогледа” на младите съдии и прокурори. Предостатъчно, за да бъде важно НИП да остане под влиянието на лобистките кръгове, които виждат в Станков сериозна заплаха това статукво да бъде разбито.
Развитието на НИП повече като школа по теория на правото бе виждането на досегашния му ръководител и служебен министър на правосъдието в кабинета „Райков” Драгомир Йорданов., който е неотменна част от ръководството на институцията от нейното създаване през 2004 г. (НИП е създаден в мандата на Антон Станков като правосъден министър - б. р.). Йорданов всъщност още от 1999 г. има ключова роля в обучението на българските магистрати. В периода 1999-2004 г. той е ръководител на Центъра за обучение на магистрати.
Ако следваме логиката на бухалки на олигархията, прикрити като медии, 17-годишното пребиваване на Драгомир Йорданов на водеща позиция при обучението на новопостъпващите в съдебната система магистрати е достатъчно дълъг период, който изисква смяна на модела. „Проветряването” на НИП и неговото освежаване от нов уважаван директор, какъвто несъмнено би бил Станков, ще внесе нова енергия и нов подход при формирането на знания и повече практически опит у съдиите, прокурорите и следователите.
Драгомир Йорданов няма как да носи пряка отговорност за ниското доверие в обществото към съдебната система, но един малко по-критичен поглед върху дейността на НИП категорично би разкрил нелицеприятния факт, че е налице сериозен дефицит за получаването на практически знания от магистратите при тяхното допълнително обучение в института. А дефицит на доверие има, защото магистратите нямат нужната практическа подготовка за очакванията на обществото от справедлива съдебна система.
Точно защото Станков дълги години е бил наказателен съдия, правосъден министър в ключовия предприсъединителен период за членството на България в Европейския съюз, а и практикуващ адвокат, го направи фаворит с идеите му НИП да акцентира върху практическото обучение на новопостъпващите представители на съдебната власт.
Популистът в
черна тога
За разлика от избирането на Драгомир Йорданов за директор на НИП през 2011 г., когато то е извършено непрозрачно, настоящото изслушване на двамата кандидати бе предавано дори през интернет. Театралният опит на Лозан Панов за пореден път да изпъкне като лауреат на популизма не успя да засенчи липсата на мотиви у вечно страхуващия се председател на ВКС, с които той подкрепи кандидатурата на Йорданов.
Правосъдният министър Захариева нямаше как да гласува по друг начин, най-малкото защото е била част от екипа на президента Росен Плевнелиев, който пък веднъж е назначавал Йорданов за министър на правосъдието. Макар и служебен. Донякъде изненадваща бе позицията на Сашо Пенов, който също подкрепи досегашния модел на развитие на НИП.
Ако се стигне отново до идентична ситуация и при новата процедура за избор на директор на НИП - Йорданов и Станков отново да са тези, които УС на НИП трябва да избира, то със сигурност не може да се очаква промяна в позицията на Популиста в черна тога Панов. Тежката отговорност ще трябва да се поеме от правосъдния министър и/или от декана на Юридическия факултет.
Захариева би се проявила държавнически, ако подкрепи мнозинството. С уважение към усилията на досегашния ръководител, но и с доверие към новото в името на правото би било гласуване в полза на Станков и от страна на Пенов.
Омаскаряване без граници
И понеже аргументи срещу Антон Станков няма, ударите „под кръста” срещу него придобиха лавинообразен мащаб. Точно те са запазената марка на олигархичното задкулисие, което би омаскарило всеки, който е заплаха за неговите интереси. Омаскаряване без граници - това очаква Станков. Бил не просто масон, но и защитник на масони. Доколко у нас ползата от членството в масонска ложа въобще има някаква тежест или не е прекомерно митологизирано, но това е напълно отделна тема. За Станков „изведнъж” бе припомнено, че не бил си написал мотивите по делото „Индиго”, при това „цели” седем месеца. Типичен за бухалките на олигархията избирателен подход. Ако уволнението на почетния член на Политбюрото на Темида Мирослава Тодорова за забавяне писането на мотиви по дело с близо пет години е „атака” и „опит за смачкване” на съдийската независимост, то сравнилият ССБ с отрядите на Гестапо Станков е недостоен да оглави НИП. Нищо че става въпрос за писане на мотиви по едно изключително тежко дело. Писане, което е отнело малко повече от половин година.
Станков бе атакуван и за това, че е поел адвокатската защита на клиент, бил той бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева. Да атакуваш адвокат заради клиентите му не просто е неморален, но наистина граничещ с фашизоиден фанатизъм подход, типичен за задкулисните кръгове, които дърпат конците в две ключови институции на съдебната власт - Софийския градски съд и Върховния касационен съд.
Но атакуващите днес Станков забравят, че той е и ловец. И като такъв има смелост, воля и кураж, които да не го откажат от поредната битка.
Добре е също олигарсите и техните слуги, атакуващи с всевъзможни похвати всеки, който се опитва да провали дребнавите им властови амбиции, да се благодарят, че главен прокурор е Сотир Цацаров. Със сигурност - най-търпеливият обвинител №1, който България е имала. Нещо, което също е въпрос на смелост. Да си подложен на непрестанни атаки, а срещу институцията, която ръководиш да се води същинска война, но и за миг да не се отклоняваш от спазването на закона.
Очевидно сме свидетели на мъжки времена в съдебната система. Остава да видим - има ли и други, които биха проявили смелост и биха се противопоставили на наказателните бригади в родното правосъдие на Темида.