Като се спомене нечие име за награда, започва културна дискусия - кой е пък тоя, баш па тоа ли...
Интелектуалците поддържат правилната партийно-правителствена линия, протестърите - оспорват
Няма нищо случайно в природата! Всяка крушка си има опашка - за да може да я хващаме за нея. Маймуната си има опашка, за да се закача за клоните. Котката си има опашка, за да може да си завива с нея лапичките, когато седне, та да не мръзнат. Кучето си има опашка, за да си я гони в минути на отдих, а също така - и за да ни показва колко много ни обича. Ние, хомо сапиенсите, си нямаме опашки, та да изразяваме с тях чувства, затова ни наричат интровертни. В смисъл - всичко затискаме и таим вътре в себе си, трупаме размисли и страсти, мисли и емоции и чак когато хептен ни прекипи отвътре, се накокошинваме и тръгваме да раздаваме с плюнки, псувни и юмруци правосъдие и справедливи оценки.
Наистина - няма нищо случайно в природата. Не е случайно, например и това, че сме си разделили денонощието на 24 часа. Защо на 24, а не, например на 20 или на 36 - никой не знае. Има едно-единствено логично обяснение - в денонощието има двайсет и четири часа, защото в стекчето с кенчета има също двайсет и четири бирички!
Друго логично обяснение е, че най-чаканата нощ от децата е на 24 декември, когато за послушните са предвидени подаръци. За непослушковците - въгленче в чорапа.
По-странно, но не случайно съвпадение, пак в навечерието на 24-и, само че през май, сме свикнали също да раздаваме подаръци и награди. На двайсет и четирима български интелектуалци. Всъщност, тая година бяха тридесет и пет. Но и в това няма нищо случайно! Тука е така - в момента, в който се спомене нечие име, започва миниатюрна културна дискусия, в която се включват дори тези, които за първи път го чуват - в смисъл кой е пък тоя, баш па тоа ли, къв интелектуалец е, бе, аз съм го гледал по телевизията - нямаше вратовръзка... И така - поне единайсет от удостоените се оказват недостойни (поне според дискутиращите) и пак остават двадесет и четири!
Никога през дванайсетте (за любителите на нумерологията - половината на 24) месеца на годината културният живот не предизвиква такива вълнения и бурни спорове. Въпросът наистина е сериозен, за да можем да отговорим на въпроса “къв интелектуалец е па тоа”, трябва все пак да имаме известно понятие какво е това същество - интелектуалецът. Дали е всеядно или тревопасно. Дали живее по дърветата, или по панелките. Дали пише, или брише. Може ли да подава лапа и да маха с опашка. Хетеро или хомо. Разни такива работи. Друго нас не ни интересува. Поне така ни убеждават публикациите по медиите. Там са по-наясно от нас с нашите интереси, затова ни радват с изпреварваща информация.
Разбира се, има и такива, които твърдят, че наградените имали и други занимания, например да пишат книги или музика, някои да строят нещо, други - да ровят земята, за да търсят гърненца и черепчета, но това, според разпространеното обществено мнение, е странична и съпътстваща дейност на хората на културата. Не може човек да се прехранва от тоя занаят - да доставя стока под формата на книжки за кашоните от отдавна изядени банани на площад “Славейков”. Със сигурност няма начин интелектуалецът в днешно време да няма и по-висше предназначение!
Например, сега се сещам - да се снимат с него хората, които искат да станат известни заради това, че са се снимали с него и по тоя начин влязат във висшето общество. Макар напоследък понятието “висше общество” да е малко сбъркано и се свежда до муцуни, които ни се блещят и плещят от телевизорите от сутрешен блок до вечерен такъв.
Друго важно задължение на интелектуалеца днес е да може да се подписва. Мина времето, когато един човек, застанал зад името си, можеше да обърне общественото мнение на колкото си градуса му се ще. Днес, за да се обърне общественото мнение, минималното изискуемо количество подписали се интелектуалци е сто. Ако са двеста, още по-добре. При триста - иде вече ексик и хората започват да четат списъка и да си задават въпроса, с който започнахме - “кой е па тоа”, така че трябва да се внимава с бройката - двеста и петдесет поддръжници на благородна кауза е критичният максимум, който не поражда излишни въпроси.
Да не говорим, че заставането зад кауза е малко рисковано и не много благоразумно поведение, заради което интелектуалният елит у нас от известно време насам започна да се дели на интелектуалци и протестъри. Интелектуалците обикновено поддържат правилната партийно-правителствена линия, протестърите - оспорват.
Макар и не много добре за психическото здраве на нацията е, че от време на време групите си разменят местата - протестърите стават поддръжници и в резултат - официално признати за интелектуалци, а поддръжниците, поради неблагоразумието или корумпираността на електоралния плебс, минават в опозиция, престават да бъдат чак толкова признати и стават протестъри. Но пък тая ротация си има и положителните резултати за българската култура - в определен период едните получават награди и спонсорства, в следващия - другите, и така се гарантира все по-всестранният културен напредък на обществото.
Обществото напредва все повече и повече, върви към мощната просвета, подпомогнато от интелектуалците на деня - и вече знае, че ракията е типично българско изобретение, защото от вътрешната страна на чаша в Царевец черно на бяло си пише, че “ракия снощи пих”, че знакчето @ от днешните мейли е краднато също от старобългарската писменост, че сме енергийна чакра на планетата, както и че ни прецакаха на Евровизията по политически причини. Това обществото научава от народните будители - списователите на вестници и списания, които, кой знае защо обявиха 1 ноември за свой празник.
Какво общо има първи ноември със сакралното число 24? В природата няма нищо случайно. Датата е избрана специално, за да затруднява не много силните по математика. По-напредналите в нумерологията светкавично ще изчислят, че едно плюс единайсет (ноември все пак е единайсетият месец) правят дванайсет - половината от 24! Най-просветното и будителско число! Оттук, разбира се, логичният въпрос - след като има празник на народните будители, очевидно има и народни приспиватели, срещу които действат събудително будителите. Кои ли пък ще са те? Много пък искате да знаете! Да не би да искате да изкопая дупка и да викна вътре не, че царят има незнамкакви си уши, а, че у нас всеки двадесет и четвърти си има опашка?
Няма да ви се уреди въпросът! В природата няма нищо случайно - някои си имат опашки, други си нямат. Да знаете дали питбулите имат опашки или им ги резват? Всъщност, няма никакво значение - важното е, че могат да прегризят гръцмуля на когото им покажете, това им е предназначението и културната мисия. Абе, има си двайсет и четвърти опашка - каквото и да ми разправяте!