Дванайсти клас е толкоз безполезен, колкото и Изборният кодекс
Баловете са социална снимка с характерно българско участие. Но всяко обобщение е престъпление
Еуфорията около абитуриентските балове е еуфория на родителското тяло. Върху детето, което отдавна не е дете, се изсипват роли - мама и татко хем възкресяват спомени, хем хранят амбиции. Това е социална ежба. Незабравимата вечер (нощ) е по-незабравима за фамилната памет - защото нищо незабравимо не може да се случи на ученичките в дванайсти клас. Каквото е имало да се случи, се е случило в девети. Незабравимото затова не е по същество. То е във външността. Тоалети, тела, колективна навивка за повече визия. Повече купон. Екзалтацията ражда свобода. Нещо шантаво трябва да се случи. Какво?
Да срещнеш голямата любов? Е, при толкоз алкохол не можеш да я срещнеш, защото ти се вижда двойна. Да покажеш цици? Е, половината гимназия вече ги е виждала. Да крещиш, да въртиш гьобеци, да превърнеш копнежа за различно в истерия? Да, спектакълът не е оригинален - повтаря се всяка година. Някога в тази нощ ученичките изгубваха девствеността си - ето нещо по същество. Днес ученичките си губят акъла или сутиена - все тая. Нито една загуба не носи печалба. Носи печал. Защо?
Защото съзряването се е случило. Много преди тази нощ, в която нищо не се случва. Детето е пораснало достатъчно, за да очаква голямата изненада. И понеже тя не идва, смисълът се превръща в досада. Гримът пада, дъждът разваля прически, всичко тръгва по вода. Само че то е тръгнало отдавна. Към полунощ бащата е по-пиян от сина, фамилията - по щастлива. Майката рони повече сълзи от дъщерята - щом дъщерята няма какво да губи, за какво да плаче?
Умни отвсякъде чиновници въведоха дванайсти клас. Нещо като задължителното гласуване.
Въведоха го, без да отчитат реалностите. Животът се оказа по-бърз от мисленето им. Ограниченото мислене на изработващия правила, който не познава правилата. За какво е дванайсти клас? Акселерацията работи, децата се развиват по-бързо от мама и татко. Говорят английски, ползват интернет, бързи връзки, чупят граници, общуват без епитети и без чувства, съзряването е технологично - те не страдат.
Кой удължи съзряването с още една година? Вместо да влязат в битката в единайсти, учениците влачат още два срока - влачат в нищото, в разредените часове, във формалното присъствие, във взаимното алкохолно опознаване. Защо никой не коригира решението на тези мъдри отвсякъде законотворци, тези ефемериди - насекоми, живеещи няколко минути? Те не виждат акселерацията, по-бързия растеж, не виждат тенденциите в модерното образование, в новите технологии. В по-ранното навлизане в битката работи още един механизъм - икономиката във всичките й форми и проформи получава по-ранна инвестиция. Държавата – по-бърз обществен ресурс. Дванайсти клас е толкоз безполезен, колкото и Изборният кодекс. Много енергия заради някакви си ефемериди!
Затова, обезсмислени от дванайстия предел и неговата буферна зона, вече готови за дългия маратон, абитуриентите тръгват към тържествената вечер с повече печал - отложили са им дебюта с цяла година. Следват обобщенията. Ако надникнете в мрежите, ще трябва да се въоръжите с търпение - не вадете пистолета. Въпреки че ще ви дойде да стреляте срещу обобщенията. Абитуриентките са несъмнено тъпи, а ако не са - са проститутки. Всички са силиконови, пошли, манекенки на кича. Всеки, който прави обобщения, е заявен престъпник. Затова да свикнем да виждаме различното извън крайните определения. Хиляди абитуриенти носят дух и знание, системи от значения, които не са стойностите на мама и татко. Те са дръпнали от родителското тяло. Печелят конкурси, олимпиади, уважение. По-въоръжени са за първата победа. По-амбицирани. По-мотивирани. Кандидатстват в авторитетни университети у нас и по света. Животът е бил по-полезен от училището. За тези деца на прехода няма нищо преходно. Вярват в ценностните си конструкции. Сами си ги създават, сами си ги пълнят със съдържание. За тази категория навити за битка хора абитуриентският бал е досаден ритуал. Нещо като задължително гласуване. Нещо като снимка за спомен.
Е, ще се загуби време за малко суета. Все пак - нова рокля (не си я ших сама). Прическа. Колие. И други аксесоари. Детайли на външното. Понеже вътрешното работи по-смислено.
Състезанието по визия има други играчи, друга публика. Вероятно ще я нарекат чалга. Затова все ще се намери една предизвикателна кукла. С деколте до пъпа. С прашки вместо клин. Висят меса. Да не уточняваме какви. Който иска да ги види, да влезе в мрежите. Да влезе, да разгледа, да се възхити или да псува, но да не прави обобщения. Чалгата съществува, за да се разпознава. Тя има характерни белези - ходи по ниските етажи. Всяка година абитуриентската еуфория се разполага по естествените си нива. Само хейтърите искат всичко на едно място. Разслоението, слава богу, работи. Колкото и да не е популистко. Кристиан тръгна с метро за бала. Изключението стана звезда.
Моя позната от град К. ми наду главата: „Помогни, моля те. Роклята на дъщеря ми е розова. Иска розово бентли. В краен случай може и беемве.”
Попитах - а не иска ли две шамарчета? Но някои майки чуват само собствената си мания. Представете си! Познатата ми от град К. обиколи държавата, фирмите за внос на автомобили, пазарни ниши за елегантни коли, в които се продава беемве седма серия - от тази, дето се управлява с жестове. Накрая майката от К. намери розово бентли. То пристигна от частна варненска фирма в К. Направи две-три независими кръгчета около гимназията. Майката направи три заема от три независими банки. Купонът в К. започна масово и мащабно. Бентлито пое към Варна. Бащата се напи пръв. Майката - преди него. Бяха толкоз щастливи, че не успяха да видят колко са амбициозни. Какво да се прави, има розови амбиции. Дъщеря им тръгна по розовия свят. Танцьорка в столичен клуб. Имаше подготовка. Още от детска възраст. У дома, в хола, под звуците на Цеца Величкович. По-късно и на цици я докарахме. Е, вижте ги в мрежата. Не са кой знае какво, но пък сме заплюли дата при д-р Енчев.
Някои абитуриентски балове имат продължение. Оксфорд, например. Други имат розово бентли. Баловете са социална снимка с характерно българско участие. Щрак! Ама всяко обобщение е престъпление.