„Повярваш ли в себе си, нещата се случват”, този ценен съвет именития ни сабльор Васил Етрополски дава на Панчо Пасков.
И 22-годишният софиянец го следва, за да стане чудото. На квалификационния турнир в Прага младият талант печели олимпийска квота след 5 победи, а в последната решителната битка се справя и с класния англичанин Хънибон с 15:7 туша. Съперникът му е 36-и в света, а нашето момче - № 383.
„Следвах моята игра и не мислех срещу кого излизам, за да не се обременявам - казва Панчо. - Още на почивката поведох с 8:1 и крахът за британеца сякаш дойде съвсем закономерно.“
След края на срещата настъпва суматоха в английския щаб, защото техният състезател, в когото са инвестирани милиони лири за подготовка, остава извън най-престижния спортен форум. А Панчо прекъсва 24-годишната суша без български фехтувач на олимпиада още от златното поколение на братята Етрополски. И в когото държавата е инвестирала най-малко средства - само 5000 лв.
„Момчето има страхотни качества - желязна психика, силна концентрация, отлична физика, които му дават голямо предимство пред съперниците“, казва Ивайло Воденов, личен треньор на сабльора.
Именно той открива таланта на Панчо, когато още 10-годишен малчуганът идва в залата на „Славия“, придружавайки своя приятел Любослав.
Дотогава Пасков тренира плуване, но му става скучно от еднообразието. Фехтовката обаче го пленява именно с качествата, които развива - бързина на мисълта, рефлекс, издръжливост, скорост...
„Когато сме на състезание, колкото и да е шумно в залата, винаги чувам наставленията на моя треньор - казва Панчо. - Той ми е като втори баща, формирал ме е не само като състезател, но и като личност. Възпитавал ме е.“
Още при кадетите успехите за Панчо не закъсняват. Играе няколко финала на световни купи, а в един от сезоните приключва на пето място в ранглистата на планетата. Приятелят му Любослав, от когото също се учи, е №1.
Както в повечето спортове, така и във фехтовката, сривът настъпва между юношеската възраст и мъжете. Тогава финансирането спира, а състезателите са принудени да избират между ученето, работата или да прекъснат кариера.
„За щастие преди 8 години бе основана академията „Васил Етрополски“ и нещата се промениха коренно - казва Панчо. - Вече имаме пътеки, апаратура, за талантливите деца - стипендии. Работи се на много професионално ниво и интересът е огромен. Поне 200 деца има в школата.“
Именно цялата подготовка състезателят на клуб „Свечников“ и неговият треньор Ивайло Воденов (б.р. - първият наставник на Етрополски) правят в академията, а не в чужбина. А често момчето получава и съвети от самия Етрополски, когато световният шампион се прибира в България от Щатите, където живее от години.
Най-голяма подкрепа младият сабльор получава от семейството си, а най-големият фен е дядо му, чието име носи и вече пето поколение е Панчо Пасков.
„О, когато спечелих квотата, дядо ми, с когото и трите ни имена са абсолютно еднакви, с дни празнуваше“, разкрива внукът.
А иначе родителите на фехтувача са далеч от спорта. Баща му е инженер, а майка му - стоматолог. Именно от нея той наследява любовта към зъболекарството и вече 3 години изучава тази професия в Медицинската академия в София.
„Аз съм абсолютното доказателство, че две дини под една мишница могат да се носят - казва националът. - При мен стоматологията и фехтовката вървят ръка за ръка, няма приоритети. И когато си направил добра организация, времето стига за всичко - и за учене, и за тренировки.”
Колегите и приятелите му също го подкрепят в това предизвикателство и се радват на успехите му. А фехтовката го събира и с приятелката му Мадлен, с която се запознават в залата.
„Повечето мислят, че квотата съм спечелил изненадващо, но не е съвсем така. Имах успехи при юношите и кадетите, съперниците ме познаваха, но малко закъсня влизането ми при мъжете, защото имах травма. При нелеп инцидент на футбол с приятели скъсах кръстни връзки. Възстановявах се половин година, но 2 месеца след операцията започнах да тренирам.“
Оттогава обаче Панчо не си и помисля за футбол, макар че обича много играта с топката. Фен е още на тениса, билярда, но не му остава време за тях.
Преди дни бъдещият стоматолог издържа успешно последния си изпит и вече е горд четвъртокурсник. Сега си взима заслужена почивка от ученето, за да се концентрира върху фехтовката.
„Разбира се, че класирането на олимпиада е сбъднатата ми мечта - признава сабльорът. - Цели не си поставям. Тръгвам със същата нагласа, която ми носи успех до момента - да играя моята игра и да не се интересувам от противниците си. Няма какво да губя!“