България в ЕС - 10 години послушание и национално бездействие
Неочаквано някак розовият балон, напомпан до спукване с мечтата „Европа“ на българите, която властваше у нас като спасителна и вярна посока за развитието ни, като мантра, която може да реши всички проблеми на тежкия ни посттоталитарен преход повече от 25 години, се спука. Еуфорията при приемането ни в Евросъюза през 2007 г. наред с химна на Европа „Одата на радостта“, който вече 10 години озвучава един исторически успех - България в ЕС, рязко заглъхнаха в последните дни. Както и онези лица на чиновници и политици, наречени иронично от българите - за измамното им покорство на евроинтересите - господата Yes или най-отличилата се Мадам Yes.
Ако сега си дадем сметка дали българското общество е по-демократично, по-цивилизовано, дали здравеопазването, земеделието, образованието са на европейско ниво, дали България е станала след тези десет години на членство в ЕС по-добро място за живеене - ще трябва да излъжем. Да внимават политиците - сега трудно ще се развиват европейски романтики. ЕС искаше да опитоми България с директиви, регулации, санкции и доклади. А предизвика мафиотизиране на държавата, на медиите, на обществото. Този крах трябва да бъде отчетен. В България се задълбочиха парадоксални съчетания за съвременното общество - бедност и демокрация, неграмотност и интелигентен растеж. Като резултат, с днешна дата, блокаж. Като особено тревожно е движението на трета скорост, застоят, който е явен в България на фона ЕС.
В политическите речи напоследък се споменаваше, че България сега няма голяма цел като присъединяването към ЕС, като никой не смееше да направи равносметката от 10-годишното ни членство. При ясните данни, че сме най-бедната страна в Европа, политиците съобщаваха това и продължаваха по същата пързалка на европослушанието, на националното бездействие. Но сега ще се наложи цялото политическо говорене, всички стратегии да бъдат мотивирани по друг начин. Единият е - да се държим докрай единни с ЕС, за нас като най-бедни в Европа ще се подчертава, че това е единствен изход. С една дума, да висим на опашката на този влак, който се движи динамично напред. Този сценарий на управляващите - да разчитаме на богатите, да не изпускаме еврофондовете, защото иначе жална им майка на българите. Но май вече и на политиците. Особено ако не влязат в крак с промените, с една дума, ако продължат по инерция, без активност и национален разум, без прагматична визия за бъдещето.
Равносметката от кризата в Евросъюза е добър момент за анализ на процесите в тези 10 години, в които България беше член на клуба на богатите. Налага се да сме категорични, че този период бе доста противоречив и е необходимо да отчетем последствията. Това е възможен вариант за отрезвяване и очертаване на по-нататъшното ни развитите. Безкритичността и наколенките, фиксирането в ЕС като единствено възможна политика ще бъдат пагубни за България и българите. Трябва да признаем, че страната ни се обезлюди, станахме периферия, над 2 милиона и половина българи напуснаха, насочиха се към европейски центрове, възползвайки се от свободното движение на хора в ЕС. Тези българи сега са най-големите инвеститори на страната ни, изпращайки средства, за да издържат семействата си. Всъщност се оказва, че членството ни в ЕС активизира не развитие на региона ни, а превръщането му в обезкръвен сателит. Една оцеляваща нация, която драматично скъса връзките на поколенията, застрашена е да загуби своята идентичност и интегритет. Мастодонтът Брюксел нанесе сериозни рани върху снагата на българската общност - върху съществуването й. В последните години се разрасна икономическата емиграция, бедността и „бързите пари“, принудителната комерсиализация, размиването на изконните ценности, разкъсването на семейните връзки, масовизирането на отглеждане на деца по скайпа, демографската криза, намаляването на трудоспособното ни население. Тези болезнени, тревожни процеси бяха непрекъснато отхвърляни и омаловажавани от политиците, които неотклонно стояха впити в сервилната си дейност - получаване на еврофондове. България в Европа за 10 години членство се превърна не в развиващо се и цивилизовано привлекателно място за живеене, а в издъхваща от бедност и проблеми страна, последна в класациите на Евростат. Това ли е европейската политика за България?
Утопията катастрофира
Множество българи, за които в България нямаше работа и достоен живот, решиха да станат европейци. Но се разбра, че трябва да се съобразяват със стандартите и манталитета на богатите държави в ЕС. Подходът да се регулират 28 държави по един и същ начин, както и да се внушава, че хората от различни региони могат да се превърнат в пластмасови чаши, пасващи на всяка среда, се оказа съвременна утопия. Тя катастрофира. В този контекст личните решения на всеки „спасен“ от българския пейзаж, емигрирал във Великобритания, задава големия политически въпрос - а какво става с България? Това е истински парадокс.