„За последен път видях Митьо Очите преди няколко месеца пред полицейското в Слънчев бряг, нещо са го викали там. Махна ми за поздрав, от разстояние 20-30 метра... И добър ден не му казах, защото знам, че всяка моя дума може да бъде вкарана в някакъв подтекст. По същата причина нямам нито телефона, нито адреса му. Никога не съм взел пари от него, както ме упрекват полицаите от Несебър.
От тия клевети ми хлопа сърцето. На 16 юли съм изпратил писмо до Цацаров, че съм готов да се явя на детектор на лъжата.“
Това заяви пред „Труд“ следователят Иван Христов, който вчера беше временно отстранен от длъжност с обвинение за престъпление по служба.
„С Очите не съм имал взаимоотношения от 2003 г., когато разследвах взрива, който уби съпругата му, брат й и шофьорът му. А тогава отношенията ни бяха негативни, той пишеше жалби срещу мен. Има хора, които му помагат, но аз не съм от сред тях“, каза Христов по-рано по БТВ.
Той смята, че клеветите по негов адрес идват от Стоян Толупа и други, замесени в тройното убийство, които са получили присъди благодарение на неговото обвинително заключение.
„Крадецът вика - дръжте крадеца. Бършат си ръцете с мен. Не съм аз гърбът на Очите“, каза Христов. А на въпрос кой е гърбът, отговори: „ Към тези, които насочват журналистите към мен, трябва да се огледаме. Нямам право коментирам дали е имало цивилни полицаи на стрелбата по Очите. Мога да кажа само, че неговата група от 30 души е минала километър и половина.
Как нито един полицай да не ги попита къде отиват? Това ми се вижда странно, но аз съм страничен наблюдател. Вие вижте служителите от МВР, които дават интервюта и сочат заведението, в което синът ми е управител.“
Относно това заведение следователят заяви: „Теглил съм заем 100 000 евро. Това е третият кредит, с който подпомагам бизнеса на сина си. Изплащам го по малко. Заложил съм си апартамента. Така съм осигурил хляб за него и съпругата ми. Не разбирам от хотели и ресторанти.
Аз не пия и не мога да различа ром от коняк. Някой е подвел главния прокурор. Има постановка спрямо мен, защото не съм в схемите. Моето мото е „Никой не може да ме купи“. Моето богатство е доброто ми име. То струва повече от парите. Щастлив съм, когато в очите на хората виждам благодарността, след като върна детето им, което е било отвлечено, или когато разкрия изнасилвача!“.