Упражнението би струвало на държавата близо три пъти повече от днешния бюджет, или около 3 млрд. лева
Нямам съмнения относно патриотичните възгледи на лидерите на ВМРО и НФСБ - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Имам единствено съмнения защо искат връщането на наборната армия с внесения от тях проектозакон. И двамата имат опит със службата и не е коректно да си играят само с позитивите. И ако днес ни лансират един закон, единственото обяснение да искат наборна армия, са предстоящите избори - първо за държавен глава, след това за парламент. Слагам извода отпред, за да говорим след това по същество.
Познавам много родители, които смятат, че е хубаво да има наборна служба - за да могат момчетата им да пораснат като мъже. Военното училище във Велико Търново дори организира такива курсове и много деца проявиха желание да се включат във войнишките курсове. Много им хареса - момчета и момичета заедно в екстремна обстановка, стрелби, емоция, спомени за цял живот. Романтиката в стил кренвирши от миналото време замириса в пространството.
Познавам и много политици, които смятат, че наборната служба ще може да приобщи ромите, циганите и други малцинства към патриотичната идея. За мен това е пропаганда, пропаганда, пропаганда. Епистоларни блянове много, истината е друга.
Ето защо не може да има наборна армия днес:
Наборната армия на практика е масова мобилизация. Войнишка служба е подготовката на мобилизационната армия, каквато представляваше нашата по времето на Варшавския договор и преди това. След подготовката в казармата, всички отиват в запаса с готовност за мобилизация при военна заплаха със съпътстващите сборове за подготовка и преподготовка. Това е национално опълчение срещу заплахата от масова инвазия отвън с директна заплаха за физическото, културното, верско, етническо съществуване на България. Тази мобилизация означава централизиран национален финансов фокус върху защитата на страната или иначе казано милитаризирана икономика и държава. Крайна мярка. Безкрайно скъпа и деструктивна за развитието на държавата.
Създаването на наборна армия не е евтино начинание, както ни убеждава воеводата Каракачанов. Той смята по кръчмарски колко струва храната и тоалетна хартия и казва - 400 лева на наборен войник. И изглежда евтино, в сравнение - както казва той, за професионалните войници - 1200 лева. Логиката му е правилна, но само ако сравнява цените на Adidas и AdiBas. И едното е обувка, и другото, само дето ментето е по-евтино? Но няма нищо общо. Армията е машина, инструмент на политиката, която с малко средства трябва да върши работа. Наборната армия е машина с постоянно местоположение в сервиза. Тя не върши практическа работа в днешното ни положение. Обучаваш, обучаваш, инвестираш, инвестираш и не ползваш нищо. Наборът не може да ходи по мисии, а днес армията ни има друга функция - съвместни действия с НАТО, където няма място за аматьори.
Възстановяване на наборната армия означава втора, паралелна армия. Тя не може да функционира съвместно с професионалната армия. Ако Каракачанов ви каже аргумент против това, можете спокойно да му отвърнете с “Ха-ха-ха!”. Това не съществува никъде в света, или поне в познатите ни цивилизации. Професионалистите са съвместими с мобилизацията, само и единствено когато обучават и командват.
Цената на двойна армия би струвала на държавата близо три пъти повече от днешния бюджет на страната или около 3 милиарда лева. Дори по простата сметка на “патриотите” храна и тоалетна хартия на набора ще струва около 312 млн. лева годишно. Тук добавете: инфраструктура, команден състав, обучение, техника, поддръжка на техника, съпътстващи дейности. Можем да си играем на сметки цяла година, но дори е достатъчно да кажа, че и към момента армията има огромен некомплект от команден състав и войници, сметнете колко би струвало да се намерят офицери и сержанти за създаването и поддържането на втора армия - мобилизационна.
Обществената поддръжка. Мит е, че народът иска връщането на казармата. Това могат да го кажат пенсионери с носталгия към младостта, мъже, които са служили на хубави места и майки, които не могат да се справят със синовете си, а да... и момичета, които смятат, че казармата ще реши проблемите със сменянето на крушките и мръсните чорапи у дома. Е, не, няма - чорапите на мъжете са длъжни да стоят на средата на килима.
Когато имаше наборна армия, всяка година средно около 60 деца губеха живота си в казармите в страната, а около 300 осакатяваха завинаги. Мизерия, мизерия, мизерия. Много се осакатяваха психически. Недостигът на пари дори при онази милитаризирана армия настаняваше всички тези деца в мизерни условия, от които дори имигранти днес биха ревали, нищо че един от първите лагери беше точно в Харманли, и точно в същото поделение, за което ви говоря.
И нека драсна чертата: няма политическа нужда, няма бюджет, няма военна обосновка, няма хора, няма желание, но има емоция. Ето тази емоция, която експлоатират в “Патриотичния фронт”, е популизъм - вреден и антибългарски. Той служи единствено и само за изборни цели. И нищо друго.