Пехливан гради храм в Лесидрен

Две мозаични икони с образите на св. пророк Илия и св. вмчк. Георги Победоносец, реплика на целувателните икони на храм „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в Лесидрен, бяха осветени от Ловчанския митрополит Гавриил на 25 юни. Светите образи са дело на художниците Владимир Куртев и Пламен и Стоян Коцалеви.

В присъствието на цялото село светата литургия бе водена от дядо владика в съслужение със свещениците Вельо Йотов и Любомир Казашки, а песнопенията бяха дело на представителната част на столичния хор „Св. Наум Охридски“, с диригент Андрей Касабов.

Какво е необикновеното на църквата в Лесидрен? Легендата сочи, че църквата е построена през 1859 г., със султански ферман. Пехливан - борец от съседното село Кирчево (тогава се е казвало Помашка Лешница), печели борбите в Цариград и за награда иска от султана да разреши на жителите от съседното село Лесидрен да си построят църква. Тогава селото не е имало вида, в който е сега, а са махали (колиби), наречени на големите родове - Панковски колиби, Мечкарски колиби и т.н. Когато султанът позволява да има храм, родовете теглят чертата и на мястото, което е на равно разстояние от всяка махала, построяват храм.

Строителството започва с голям хъс и инициативност, но за да се построи такава голяма църква, населението е доброволно облагано с данъци. Историята сочи, че налогът е бил толкова голям, че семейства са се изселвали, защото нямали възможност да плащат данъка. Девет години. Точно толкова време е било необходимо на лесидренчани да построят своята света обител. Майстор е Божко Станков от Трявна, а неговото име гордо стои издълбано на камък над абсидата, в източната страна на храма. Там надписът гласи: „1859 УСТА БОШКУ СТАЙНУ, ТРЯВНА МАХЛА ИТРЮВЦИ“. На източната фасада е изписана и датата на постояването на храма: „25 марть 1859“.

Изминали са близо 160 години откакто старите лесидренчани са градили камък по камък свидната си черква, а когато днес човек разтвори тежките дървени порти и прекрачи прага й, сякаш се връща век и половина назад във времето. Съчетанието на камък и дърво със старите, незавършени напълно стенописи, изографисани през 1869 г., с дървения под, тесните и високи прозорци, издава величие и разказва истории. Истории, ненаписани на лист хартия, но описващи животи и съдби на поколения българи.

Тежките времена и липсата на средства преди освобождението на България от турско робство не позволяват на хората да построят голям храм и го завършват, но с далеч по-малки размери от предварително заложените. Именно затова на мястото на двете икони на св. пророк Илия и св. вмчк. Георги Победоносец е оставен ломен камък - един ден да се продължи строителството на църквата. Това е и причината камбанарията да е вдигната далеч след построяването на храма - през 1943-1944 г.

Постройката, зидовете, подът, стенописите, иконостаса и иконите са максимално запазени в автентичния им вид и по време на обновлението на храма през 2015 г. По време на светата литургия тогава сред църковните настоятели се ражда идеята да се нарисуват на фасадата реплики на двете целувателни икони - тези на св. пророк Илия и св. вмчк. Георги Победоносец. Поради външното атмосферно влияние се взима решение иконите да са мозаични. Необходими са средства, а със събирането им се ангажират църковното настоятелство. Художниците обявяват цена 6000 лв за едната и 6500 лв за другата. Парите се събират от църковното настоятелство и външни дарители. Довършителните работи текат буквално до предния ден преди освещаването. Резултатът обаче е впечатляващ. „Чудесна работа! Красота! Браво на момчетата!“ Това са само част от възклицанията на лесидренчани по време на освещаването на светите образи.

Да чуят светото евангелие и да запалят свещ, се притичваха млади и стари, бедни и богати, но всички свели глава в тишина, слушайки единствено църковния хор. Светената вода бе пръсната от дядо владика и до най-горната част на мозаичните икони, а за здраве бяха поръсени всички гости на значимото за региона събитие. За спомен от светия ден две широколистни дръвчета бяха посадени лично от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, а по една лопата пръст хвърлиха всички присъстващи.

В обръщението си към миряните митрополит Гавриил каза: „Не е възможно човек без Божията благодат да постигне такова съвършенство. Затова само православната църква има светии. Само Тя живее дълго и с благодат в тайнствата. И това не е теория, това е действителност.“ От името на църковното настоятелство Искрен Йотов благодари на всички дарители и заяви, че остават още 2000 лева до събирането на цялостната сума за двете икони. „Достойно е човек да даде от излишъка си, Божествено е да даде от недоимъка си“, подчерта той. Обръщението му трогна гостите, като пръв дядо владика дари 100 лева лични средства в помощ на инициативата. Примера му последва и първият български космонавт Георги Иванов, който беше дошъл със съпругата си - лично да почетат събитието. Само за деня бяха събрани 1520 лв.

Църквата в Лесидрен е паметник на културата от местно значение от 1975 г., а стенописите, иконите и иконостасът са наричани в множество документи „произведения на изкуството“. Днес църковното настоятелство кандидатства с проект за европейско финансиране по реставрацията на иконостаса и стенописите. Трудът и усърдията на църковното настоятелство се възнаграждават с вярата и обичта към религията на местното население. Църквата в Лесидрен винаги е била, е и ще бъде дом на утеха, смирение и душевно успокоение в жителите на селото.

*Снимки:

01 – Църквата „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в Лесидрен

02 – Ловчанският митрополит Гавриил по време на светата литургия

03 и 04 – Миряни палят свещи за здраве.

05 – Космонавтът Георги Иванов и съпругата му Лидия

06 – Гости на освещаването - Искрен Йотов (в средата) и председателят на общинския съвет в Угърчин Тихомир Мирчев (вдясно)

07,08,09 – Дядо владика при освещаването на иконите

10 – Църковният настоятел Искрен Йотов в обръщението си

11 – Засаждането на едното от двете широколистни дървета в двора на църквата

12 – Георги Иванов и съпругата му Лидия Иванова в разговор с дядо владика

13 – Танц на фолклорния състав на Лесидрен „Леседра“

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Ганчо Чурков

Този уебсайт използва "бисквитки"