Ще бъдат ли „осветени“ зависимите магистрати - решават утре депутатите
Съюзът на съдиите в България демонстративно се занимава с политически протести
Средно по 170 000 лева на тримесечие излиза на данъкоплатците забавеното правосъдие у нас. През 2015 г. обезщетенията, които са изплатени заради „прашасали“ съдебни дела, възлизат на почти 800 000 лева. Сума, която би била достатъчна 16 000 български пенсионери да получат по още 50 лв. към коледна или великденска добавка на пенсията. Различни проучвания на общественото мнение показват, че сред основните проблеми, които гражданите и бизнесът срещат при досега им с правосъдието, е именно неговата мудност.
За съжаление това не е във фокуса на промените в съдебния закон, които утре Народното събрание ще гледа на специално заседание, вероятно и защото не бе водещо за най-радикалните привърженици на реформата в правосъдието. Приоритетите на магистратския естаблишмънт са свързани преди всичко с осигуряването на безконтролност и капсулиране на съдийското съсловие, за да бъде по-лесно неговото манипулиране от върхушката на магистратското крило на „Демократи за силна България“ (разбирай „костовистите“) - Съюза на съдиите в България (ССБ).
Голямата част от гражданите нямат представа защо делата им се бавят. Но дори и човек да е напълно непредубеден наблюдател, ще констатира, че например един съдия от Софийския апелативен съд дотолкова се е ангажирал с политическа и законодателна дейност (напълно несъвместими с Етичния кодекс на магистратите - бел. ред.), че вече конкурира по медийна активност дори професионалните политици.
Активността на съдия Весислава Иванова стигна дотам, че тя отдели от ценното си време, за да присъства лично на по-голямата част от разглеждането от правната комисия на парламента на второ четене на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Изпълнителният секретар на ССБ не остави без материал за четене и аудиторията на една от медиите бухалки на олигархичния кръг „Капитал“.
Съдия Иванова не пропусна да разясни законодателните промени и за зрителите на една от националните телевизии, а междувременно участва и в изготвянето на позиция на магистратската организация по случващото се в Турция. Ангажименти, присъщи преди всичко за политици или поне за „неправителствени“ агенти, но не и за магистрати, които биха били полезни, ако гледат делата и изписват мотивите към тях в срок.
Също така необяснима изглежда и грубата реакция на свързаните чрез общото им финансиране политизиран съдийски съюз, медии бухалки и проваления бивш министър на правосъдието Христо Иванов към желанието на парламентаристите да се въведе „активна регистрация“ на съдии, които имат желание да участват в съсловни организации, а регистърът да се администрира от Висшия съдебен съвет. Агресията на Иванов достигна дотам, че си позволи използването на обидни изрази като „леке“ и „пачавра“ по адрес на същото това Народно събрание, което само преди шест-седем месеца молеше да гласува промените в Конституцията, без които утрешната поправка в ЗСВ не би била възможна.
Поведение, което почти изцяло копира шизофренната роля, която Радан Кънев, другият фен на върхушката на ССБ, играе на политическата сцена.
Трите мъки на Съюза на съдиите в България
В крайна сметка се оказва, че тандемът Кънев - Иванов и присъдружната им върхушка от ССБ изпитват неистов страх от възможността легитимността на въпросния съдийски съюз да бъде оспорена чрез измененията в ЗСВ, които биха разкрили и три мъчителни истини за политизираната магистратска организация. За разлика от лекарите, които са задължени да членуват в Българския лекарски съюз, съдиите са свободни да избират дали да участват в съсловни организации, каквито към момента има три.
Повече от десетилетие ССБ менторски се опитва да внуши, че само той е легитимен представител на интересите на магистратите с черни тоги. Както вече „Труд“ имаше повод да разкрие, въпросната представителност на Съюза на съдиите е много далеч от реалността. Последните две Общи събрания на ССБ са се провели с участието на под стотина магистрати, при това далеч не от цялата страна. При една „активна регистрация“ това със сигурност ще си проличи, което пък ще затрудни ръководството на политизирания съюз да манипулира както Народното събрание, правителството, а най-вече и ВСС, и цялата съдебна система. Това е първата мъка, довела до истеричната реакция на пряко засегнатите от депутатската инициатива.
Втората мъка мотивирала нападките срещу парламентаристите може да се провиди във възможността чрез „активната регистрация“ и осветляване на реалната членска маса на ССБ да се стигне до сериозно намаляване на грантовото финансиране на организацията. Години наред върхушката на ССБ управлява стотици хиляди евро по проекти, от които повечето магистрати никога не са могли да се възползват.
Третата мъка, от която идват нападките срещу членовете на правната комисия, които гласуваха въвеждането на „активна регистрация“ за тези съдии, членуващи в съсловни организации, е осигуряването на интегритет, до какъвто мярката би могла да доведе. Несъмнено всяка от страните по делата би искала да знае дали съдията, който решава съдбата му или икономически спор, участва в „неправителствена организация“, която може да се окаже спонсорирана, пряко или косвено, от другата страна в процеса. Нещо, което пряко засяга именно върхушката на Съюза на съдиите в България, защото Българската съдийска асоциация и Асоциацията на административните съдии в България нямат „привилегията“ да имат богати спонсори.
За да не стане ясно какво точно плаши върхушката на ССБ и гравитиращия около тях Христо Иванов (повече от половин година проваленият бивш министър на правосъдието официално не се занимава с нищо - бел. ред.), с удобната помощ на олигархичните медии „камъните“ бяха хвърлени по депутатските глави. Иванов и Иванова под индиго развиха популистката теза колко много щяло да пострада обществото, ако магистратите не бъдат проверявани - участват ли в масонски ложи, ловни дружинки. Другия път може и да предложат и проверка на магистратите - дали играят на Pokemon Go. Абсурдни идеи, чието прокламиране пречи на разумните и адекватни предложения за реформа, каквито несъмнено са проблемите с „бавното“ правосъдие. Опитвайки се да прикрият страховете си от пълно делегитимиране на ССБ, ако „активната регистрация“ на съдиите бъде окончателно приета, Дуо „Иванови“ тръгнаха да изместват дебатите в полето на полудемонични и конспиративни теории за рицарски ордени, които тайнствено правораздават в храма на Темида.
Съдийското самоуправление - параван за олигархично и лобистко правосъдие
Днес депутатите имат идеалната възможност да „осветят“ зависимостите на малка, но достатъчно шумна и арогантна група магистрати. Народните представители могат и да покажат, че както те не следва да се месят в съдебните дела, правило, което мнозинството вече спазва, така и шепа политизирани магистрати нямат никакво право да се опитват да диктуват законите, по които после ще „правораздават“.
Това се отнася най-много до възможността за капсулиране на съдебната система, което всъщност цели т. нар. съдийско самоуправление. Евентуалното допускане на добре звучащото „постижение“ ще осигури пряка писта за олигархично-лобистко вмешателство в работата на съдилищата в цялата страна посредством увеличаване ролята на общите събрания на съдиите.
Всяко залитане по посока лобисткото предложение магистратите сами да определят началниците си би довело до сериозно разделение на съдиите, особено в големите съдилища. Така ще се осигури възможност и на малките групи зависими магистрати на ССБ по места, подсигурени с подкрепа от олигархични медии и финансово мотивирани от чужди донори, да се мултиплицира безобразното управление на Софийския градски съд в последната година и половина.
Депутатите са наясно, че обществото няма нужда от експерименти от типа на „съдийското самоуправление“, за да се убеди, че най-малкото, до което то би довело, е още по-голямо забавяне на правосъдието. Нещо, което директно ще увеличи и сметките, които държавата плаща за компенсации от дългото протакане на делата.
Защото и адвокатурата вече предупреждава за негативните последици, които ще претърпят гражданите от т. нар. съдебна реформа. „Убедени сме, че предлаганите изменения и допълнения няма да доведат до прокламираната кардинална реформа на съдебната власт и съдебната система, а напротив - ще задълбочат кризата в тях и проблемите в правораздаването“, написаха в Становище от Висшия адвокатски съвет по повод поправките на ЗСВ, които министър Екатерина Захариева предложи днес и ще защитава в пленарната зала на парламента.
От утрешните гласувания на депутатите зависи дали истинската съдебна реформа ще се прави от истински юристи и държавници, а не от политици еднодневки, грантови доносници и зависими магистрати.