Противоракетната отбрана на САЩ е изправена пред нарастваща критика, тъй като остарелите системи и ограничените прехващачи се борят да противодействат на развиващия се град от ядрени заплахи, пише Asia Times.
Този месец Атлантическият съвет публикува доклад, в който се твърди, че противоракетната отбрана на САЩ е недостатъчна срещу ядрени въоръжени противници като Китай, Русия и Северна Корея.
Докато в доклада се казва, че планът на администрацията на Байдън за увеличаване на наземните прехващачи (GBI) до 2028 г. се разглежда като стъпка напред, той поражда опасения относно стратегическата стабилност с Китай и Русия. Докладът призовава за многослойна система за противоракетна отбрана, интегрираща съвременни технологии и нападателни мерки за предотвратяване на изстрелвания на ракети.
Той също така подчертава значението на защитата на американските ядрени сили и системи за командване и контрол, за да се осигури възпиране.
Докладът препоръчва увеличаване на финансирането за противоракетна отбрана до един процент от годишния бюджет за отбрана и повишаване на противопоставянето на Китай и Русия, за да се смекчат опасенията за надпреварата във въоръжаването. В него се казва, че крайната цел е да се създаде здрава отбранителна система, която да усложнява плановете за атака на противниците и да успокоява съюзниците на САЩ.
Докладът заключава, че националната сигурност на САЩ и способността им да излъчват мощ в световен мащаб могат да бъдат значително подкопани, без да се обърне внимание на тези заплахи.
Противоракетната отбрана на САЩ може да не е била приоритет от администрацията на Рейгън. През 1983 г.
администрацията на Рейгън представи Инициативата за стратегическа отбрана (SDI), футуристична многопластова космическа система за противоракетна отбрана. SDI обаче беше критикуван за прекомерните си разходи и факта, че не може да бъде тестван без ядрена атака.
Идеята за защита срещу ядрена атака също противоречи на концепцията за възпиране, стимулирайки съветския първи удар, преди САЩ да успеят да завършат системата. Интересът на САЩ към SDI намаля, когато администрацията на Рейгън приключи и когато Договорът START I беше подписан през 1991 г.
Освен това Робърт Питърс и Кеара Джентри споменават в доклад на Heritage Foundation от юни 2024 г. , че въпреки над 170 милиарда щатски долара, похарчени през последните две десетилетия, способността за противоракетна отбрана на САЩ е останала по същество непроменена от 2004 г. насам.
Докато програмата за прихващачи от следващо поколение (NGI) има за цел да подсили противоракетната отбрана на САЩ, доклад от юни 2024 г. на Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) споменава, че програмата е изправена пред рискове поради припокриващи се дейности по проектиране и производство, оптимистичен график и увеличени разходи от проблеми с веригата за доставки.
В доклада на GAO се казва, че Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ (MDA) не е разгледала напълно техническите рискове или актуализираните изисквания за ефективност, свързани със заплахите, което поражда опасения относно способността на програмата да изпълни крайния си срок за въвеждане през 2028 г.
Въпреки тези пропуски в способностите, противоракетната отбрана на САЩ представлява значително предизвикателство за потенциалните противници с ядрено оръжие, като вероятно провокира надпревара във въоръжаването между настъпление и отбрана.
В статия от 2024 г. за Американската академия на изкуствата и науките Отава Сандърс казва, че Китай се страхува, че противоракетната отбрана на САЩ може да подкопае ядреното му възпиране чрез прихващане на оцелели ракети след първия удар на САЩ, като по този начин влоши способността му за втори удар. По същия начин той казва, че Русия е загрижена, че противоракетната отбрана на САЩ може да подкопае способността ѝ да отмъсти след контраудар на САЩ.
Северна Корея цели да държи континенталната част на САЩ в риск от пряка ядрена атака, заплашвайки да използва ядрени оръжия, за да принуди последните да вземат решения, благоприятни за първите. Противоракетната отбрана на САЩ обаче заплашва да преобърне ядрените заплахи на Северна Корея.
Тези потенциални противници са усъвършенствали своите ядрени арсенали по начини, които могат да победят противоракетната отбрана на САЩ.
Според доклада за военната мощ на Китай за 2024 г. на Министерството на отбраната на САЩ ядрената експанзия на Китай напредва бързо. Неговият запас надхвърли 600 оперативни бойни глави през 2024 г. и се очаква да надхвърли 1000 до 2030 г.
В доклада се посочва, че Ракетните сили на Народната освободителна армия (PLARF) създават 320 силоза с твърдо гориво и удвояват силите си с течни силози DF-5 до 50 силоза, засилвайки способността си за „ранно предупреждение за контраудар“.
Той също така казва, че PLARF разполага с 400 междуконтинентални балистични ракети (ICBM), способни да носят множество независимо насочващи се летателни апарати (MIRV).
В доклада се казва, че морският ядрен арсенал на Китай включва шест подводници от клас Jin, въоръжени с балистични ракети JL-2 и JL-3, изстрелвани от подводници. Също така се споменава, че Китай развива тактически ядрени оръжия с по-малък капацитет, хиперзвукови системи и системи за частично орбитално бомбардиране, демонстрирайки амбиции за стратегически паритет.
Според Андрю Хардинг и други писатели в статия на Heritage Foundation този месец, целта на Китай да постигне армия от „световна класа“ до 2049 г. може да стимулира ядреното натрупване. Въпреки това, Китай може да изгражда ядрените си сили за принудителни цели, включително потенциална инвазия в Тайван, в допълнение към целта си да има армия от световна класа до 2049 г. и като отбранителна реакция срещу системите за противоракетна отбрана на САЩ.
В случая с Русия в доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS) от ноември 2024 г. се казва, че Русия разполага с около 1710 разгърнати ядрени бойни глави, включително междуконтинентални балистични ракети, БРПЛ и стратегически бомбардировачи. Докладът подчертава усилията на Русия за модернизация, като се фокусира върху тежката междуконтинентална балистична ракета SS-X-29 Sarmat, междуконтинентална балистична ракета SS-27 Mod 2 Yars и ПЛАРБ от клас Борей.
В доклада се казва, че стратегията на Русия за противодействие на противоракетната отбрана на САЩ включва разработване на усъвършенствани системи за доставка като хиперзвукови плъзгащи се превозни средства, крилати ракети с ядрено задвижване и автономни подводни системи. Отбелязва се, че тези нововъведения имат за цел да осигурят способността на Русия да отмъсти след първия удар, като по този начин поддържа стратегическо възпиране. Също така се споменава разполагането на тактически ядрени оръжия от Русия в Беларус и нейното отхвърляне на усилията на САЩ да ограничат тези оръжия.
Според доклада руски официални лица изразяват загриженост за оцеляването на техните стратегически сили поради напредъка на САЩ в конвенционалните удари с голям обсег и противоракетната отбрана.
Що се отнася до Северна Корея, Ханс Кристенсен и други автори споменават в доклад от юли 2024 г. за Bulletin of Atomic Scientists, че Северна Корея може да има достатъчно делящ се материал за до 90 ядрени бойни глави, като около 50 вероятно са събрани. Кристенсен и други казват, че Северна Корея засилва своите ракетни сили с нови стратегически ракети с твърдо гориво с голям обсег, тактически ракети с малък обсег и ракети с морско базиране.
Те подчертават стратегическите цели на Северна Корея, включително производството на „ядрени бойни глави със свръхголеми размери“, подобряване на възможностите за прецизен удар и обхват и разработване на хиперзвукови плъзгащи се превозни средства. Те отбелязват, че стратегията на Северна Корея да победи противоракетната отбрана на САЩ включва диверсификация на ракетния й арсенал и разработване на усъвършенствани системи за доставка, за да се гарантира способността й да отмъсти след първия удар.
В съответствие с тези цели, Politico съобщи през февруари 2023 г., че Северна Корея може вече да разполага с достатъчно междуконтинентални балистични ракети, за да преодолее противоракетната отбрана на САЩ. В доклада се посочва, че Северна Корея е представила 10-12 междуконтинентални балистични ракети по време на военен парад. Когато са снабдени с по четири бойни глави, в доклада се казва, че междуконтиненталните балистични ракети могат лесно да надминат 44-те прехващачи GBI, с които разполагат САЩ.