Това, което получихме снощи по отношение на резултатите от тази среща на върха на НАТО, беше това, което те наричат комюнике - съгласието на 32-та членове.
Заглавието там наистина беше за Украйна и имаше много по-силна формулировка, отколкото миналата година относно намеренията на този съюз да направи украинците членове на Алианса.
Но това, което не получихме, е това, за което президентът Володимир Зеленски винаги е призовавал, което е ясен график и официална покана за присъединяване към НАТО. Говореше се за т. нар. „необратим път“, или „мост към членство“.
Междувременно имаше и много по-ясни обещания за военна помощ за Украйна.
Така президентът Зеленски, в края на днешния ден, се оказва също толкова разочарован, колкото беше и миналата година.
Въпреки че членовете на НАТО вероятно чувстват, че са се справили с всичко това малко по-добре тази година, след като той дойде тук, а това чувство на раздразнение не е толкова ясно, колкото беше последния път.