Bloomberg: Войната на Русия срещу Украйна навлиза в опасна нова фаза

Войната на Владимир Путин срещу Украйна ескалира след месеци на кърваво изтощение.

Докато конфликтът отбеляза своя 1000-ти ден, Украйна се възползва от наскоро предоставените си ракетни способности с голям обсег, за да удари военна база на руска територия. Москва, която предупреди срещу подобни действия, засили заплахата си за ядрен отговор на конвенционалните атаки, пише Bloomberg.

Двойното развитие на събитията рано във вторник разтърси инвеститорите, които отдавна са привикнали към ежедневието на войната, като подтикна наплив към активи-убежища. В действителност неотдавнашното пристигане на севернокорейски войски в подкрепа на руските сили на бойното поле вече беше вдигнало залога.

Перспективата за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари и неговото обещание да сложи край на войната в кратки срокове създадоха ново чувство за неотложност за Украйна и нейните съюзници.

Washington Post съобщи във вторник, цитирайки неназовани американски служители, че президентът Джо Байдън е одобрил доставката на противопехотни мини за Украйна. По-рано тази седмица Байдън се отказа от дългогодишното си противопоставяне на ударите на далечни разстояния срещу Русия с произведените в САЩ армейски тактически ракетни системи, известни като ATACMS.

Президентът Володимир Зеленски моли за повече оръжия, за да укрепи позициите си, администрацията на Байдън изпраща на Киев възможно най-много помощ, преди да напусне поста си, а германският президент Олаф Шолц се обади на Путин миналата седмица, за да проучи възможността за преговори. Руският лидер не е показал интерес към компромис, съобщи Шолц.

„Сегашната ситуация предлага на Путин значително изкушение да ескалира“, каза Татяна Становая, старши сътрудник в Центъра за Евразия Карнеги Русия, в публикация на X. Подобен ход би позволил и на Путин, и на Тръмп да обвинят Байдън за засиления конфликт и да послужи като предпоставка за преки разговори, каза тя.

„Това бележи изключително опасен момент“, добави тя, тъй като Путин може би се опитва да убеди западните лидери, че трябва да избират между ядрен конфликт или уреждане на войната при условията на Русия.

Новината изпрати инвеститори в някои от най-сигурните активи в света. Доходността на 10-годишните ценни книжа падна с цели седем базисни пункта, докато нивото на еквивалентните германски ценни книжа падна с 11 базисни пункта.

Движенията се разпространиха и на валутния пазар, повдигайки японската йена и швейцарския франк.

Руският външен министър Сергей Лавров се опита да успокои притесненията за ядрена ескалация, въпреки че обвини Запада в ескалация на конфликта. „Ние сме силно за това да направим всичко, за да не допуснем ядрена война“, каза той на Г-20. „Ядреното оръжие е преди всичко оръжие за предотвратяване на ядрена война.“

Но сръбският президент Александър Вучич, който разговаря с Путин миналия месец, предупреди, че ако Москва бъде заплашена, „той няма да се поколебае нито секунда – ще използва ядрени оръжия“. Руският лидер обаче не би търсил ядрена конфронтация сега, тъй като силите му се справят добре на бойното поле, каза Вучич в Белград във вторник.

САЩ сигнализираха, че няма да коригират ядрената си позиция в отговор на решението на Русия да промени своята доктрина.

Говорител на Съвета за национална сигурност, пожелал анонимност, каза, че този ход не е изненада.

Дискусиите за войната на Русия беше една от основните теми на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро.

Домакинът, президентът Луис Инасио Лула да Силва от Бразилия, се опита да спре дебатите за конфликтите в Украйна и Газа, за да се съсредоточи върху изменението на климата и бедността. Но неговото грубо и на моменти хаотично водене на срещата изглежда раздразни много от другите държавни лидери.

В допълнение към чувството на безпокойство два подводни кабела за данни бяха повредени в Балтийско море близо до руския ексклав Калининград в понеделник. Правителствата в региона многократно съобщават за кибератаки, дезинформация и нахлувания на руски самолети и предупреждават, че ще бъдат застрашени, ако Путин си осигури победа в Украйна.

Шведската полиция заяви, че е започнала разследване на прекъсванията на кабела като възможен саботаж.

Произходът на събитията от тази седмица може да се проследи до намесата на Пхенян във войната миналия месец, ход, който дойде въпреки предупрежденията от Вашингтон.

Това беше промяната, която убеди Байдън да позволи удари на ATACMS срещу Русия. Разполагането на севернокорейски войски в битка издигна ситуацията на „друго ниво“, каза Александър Полишчук, украинският посланик в Индия, в интервю в Ню Делхи в понеделник.

Първият удар на Украйна с американски ракети е ударил склад за боеприпаси в западния руски граничен регион Брянск, според местни украински доклади, потвърдени по-късно от руското министерство на отбраната. Руснаците съобщиха, че са свалили пет от шестте изстреляни ракети и няма жертви. Нито Генералният щаб на Украйна, нито Министерството на отбраната коментираха какви системи са били използвани.

По-късно през деня Путин подписа указ за разширяване на ядрената доктрина на Русия, която поставя условията при които Москва може да обмисли използването на атомни оръжия, каза неговият говорител Дмитрий Песков. Съгласно ревизираните насоки Кремъл може да използва ядрени оръжия в отговор на нападение на негова територия от Киев с помощта на конвенционални западни оръжия. Русия също ще разглежда атака от страна на неядрена държава, която е подкрепена от ядрена сила, като съвместно нападение.

„Това е типичният начин на действие на Путин – ескалация преди разговори“, каза Тимъти Аш, старши суверенен стратег за EM в RBC BlueBay Asset Management, в публикация в блог. „Путин предполага, че ще трябва да седне и да говори за мир с Тръмп по някое време през следващите няколко месеца.“

Зеленски, обръщайки се към Европейския парламент в Брюксел, призова правителствата да не се „страхуват да направят още повече“, за да помогнат на Киев за защитата срещу Русия.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Труд онлайн

Този уебсайт използва "бисквитки"