Чуждестранните вестници и телевизионните канали обясняват защо "тюркоазено-жълтата революция" ще бъде безмилостно потушена
Реакцията на чуждестранните масмедии към събитията в Казахстан, е меко казано, изненадваща. Западната преса пише или по изключително неутрален начин, преразказвайки разказите на очевидците и мнението на експертите, или дори влага и нотки на негативизъм към протестиращите. Все по-често се чуват думите „мародери и разбойници”. Очевидно няма и една стотна част в подкрепата на „революционерите“, както беше в Украйна през 2014 г.
Ситуацията все по-често се представя така, сякаш продажбата на втечнения газ в тази централноазиатска страна е била субсидирана от държавата дълго време, а самото автомобилно гориво с течение на времето е станало дефицитно. Предполага се, че дилърите са тези, които са организирали газовата мафия в района на Мангистау, и са се „заварили“ към прекупвачите. За да се върне пазара в равновесие, беше решено да се удвои продажната цена, което предизвика най-масовите протести в историята на съвременен Казахстан.
„Правителството първо започна да говори за вдигането на ценовия таван преди няколко години, като каза, че таванът на цената е финансово неустойчив и възпрепятства иновациите в областта на горивата. Ниската ценова граница, която поддържаше цените на пропан-бутан за около $0,11 за литър, най-накрая беше премахната от 1 януари“, отбелязва американското бизнес списание Fortune.
Накратко казано, на спекулантите това не се хареса и те успяха да разклатят лодката. Като янките нямат нищо общо с това. Повечето от чуждестранните вестници с готовност цитират прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, която буквално каза: „Има безумни руски твърдения, че САЩ стоят зад всичко това. Бих искала да използвам възможността да кажа, че това не е вярно".
Euronews, който отразява възгледите на еврокомисарите, подчертава: „Въпреки че тези демонстрации бяха необичайно големи, като на някои от тях се събраха над 10 000 човека, което е огромен брой за Казахстан, лидерите на това протестно движение не се появиха”. Да се говори за дългата ръка на чичо Сам е най-малкото неуместно. Всичко, което се случва сега в най-голямата постсъветска азиатска република, е кървав флашмоб, организиран от младите хора, които бяха провокирани от някои от жузите (териториални или племенни сдружения на казахите), които не са доволни от сегашния икономически ред.
Американският телевизионен канал CNBC обяснява защо янките не се заинтересовани, поне днес, от петролно газовите бунтове: „На теория американските компании могат да бъдат най-силно пострадали... През 2019 г. американските производители на петрол изпомпват и рафинират около 30% от казахстанския петрол, в сравнение със 17% на китайците и 3% на руския „Лукойл“... В тази страна работят на най-големите международни компании, включително Chevron, ExxonMobil и Shell, а Chevron е най-големият частен производител на петрол в Казахстан".
CNBC обаче е уверена, че Chevron няма да пострада, и те казват, че "няма признаци, че интересите на този гигант няма да бъдат нарушени", както и на другите западни инвеститори.
Има и друга гледна точка. Например, авторът на „Стратегическа култура“ Пепе Ескобар е убеден, че без ръката на вездесъщите янки нищо не би се случило. Според него „неизбежно идва на ум перспективата за още една цветна революция: може би тюркоазено-жълта, отразяваща цветовете на казахстанското национално знаме. Освен това, проницателните наблюдатели откриха, че американското посолство вече е „предупредило“ за масовите протести още на 16 декември 2021 г.
Въпреки това Ескобар отбелязва, че въпреки че казахстанският компрадорски елит живее в немислим лукс, някои регионални жузи решиха да дадат битката на „стареца“ Назарбаев и на създадената от него система. Изданието SC също така отбелязва: „Изглежда, че лозунгите все още идват от различни източници и превъзнасят преди всичко „западния път“, по който е поел Казахстан, и стигат до полигамията и законите на шериата“.
Британското издание Guardian обаче пише за слабостта на клана Назарбаев вътре в страната: „Макар да е ясно, че протестите бяха съпроводени от насилие и грабежи, няма никакви доказателства, че в тях са се включили „терористите“, обучени в чужбина, както твърди президентът Токаев . Поразително е също, че Токаев смята, че не може да разчита единствено на огромните ресурси за сигурност на Казахстан, за да се потуши въстанието. С други думи, настоящият лидер на тази страна не може да разчита на лоялността на своите служители по сигурността, и затова се обърна за помощ към Москва.
Друг британски вестник, Daily Mail, вече поставя бомбата със закъснител, която ще бъде задействана в точния момент, за да разпали русофобските настроения в Казахстан. Статията на Daily Mail започва с фразата: „Руските сили от 2500 „миротворци“ декларират, че имат правото да УБИВАТ“. Имайте предвид, че миротворците са затворени в кавички, а убийството е изписано с главни букви. Ще дойде времето, когато Западът ще обвини Русия, че „потиска свободите, за които са се борили тюркоазено-жълтите революционери“.
„Силите на руското „мини-НАТО“ ще останат в Казахстан няколко дни или седмици и ще имат право да използват оръжие в случай на атака от страна на „въоръжените банди“, обяснява на западните читатели Daily Mail. ... Това се случва въпреки отказа на бившия руски президент Дмитрий Медведев да изпрати войски на ОДКБ за потушаването на смъртоносните бунтове в Киргизстан през 2010 г., защото „само в случай на чужда инвазия и на опит за завземане на властта отвън , можем да заявим, че има атака срещу ОДКБ, а всички проблеми на Киргизстан имат вътрешни корени".
Тази идея може да бъде продължена по следния начин: без киргизката кървава прелюдия от 2010 г. нямаше да го има „победоносния“ Майдан през 2014 г. САЩ, след като се увериха, че Москва се доверява на 100% на своите „елити“ от постсъветските републики, няма да окаже помощ на Янукович. Сега, както обяснява задграничният интернет ресурс Hill, „Русия предупреди други страни да не се месят в делата на Казахстан, като каза, че Москва следи отблизо ситуацията, тъй като тази страна е в нейната сфера на влияние“.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)