Родители заливат омбусмана Диана Ковачева със стотици жалби
Специалистите искат специален модул в часа на класния
Всяко второ училище без психолог, 44 на сто от учителите с влошено психично здраве
Пандемията от COVID-19 се отразява тежко на децата. Те са станали по-затворени, по-самотни, по-напрегнати, по-тревожни, загубили са социални умения, училищни умения, а агресията е нараснала.
Затова трябва да се въведе специализиран модул в час на класния, както и да има психолог във всяко училище.
Това заяви омбудсманът Диана Ковачева по време на онлайн дискусия за психичното здраве и детската агресия във и извън училището.
Тя посочи, че получава стотици жалби от родители, които питат има ли и каква е психологическата подкрепа във училище.
Ковачева отчете, че децата са понесли непропорционална тежест в периода на изолацията от пандемията. По думите ѝ тези последици все още не са достатъчно професионално и отговорно измерени и затова не могат да се планират адекватни и съответстващи мерки.
Само за първия месец на 2022-а станаха известни два много шокиращи случая на насилие.
Проблемът за агресията в училище в периода на пандемия излиза с още по-страшна сила, отчете още омбудсманът. Ковачева припомни случаи на брутална и шокираща агресия от деца над деца и посочи, че изолацията задълбочава психологическите проблеми. Само през януари станаха известни два случая - единият от кв. “Лагера”, а другият е случаят от 24 януари с бой между момичета заради конфликт за момче.
“44 на сто от учителите споделят за влошено психично здраве. Ако не се чувстват достатъчно стабилни, как можем да очакваме да помогнат на децата? Има психолози само в 50 на сто от училищата. Те действат реактивно, но учителите са тези, които се срещат с децата. Трябва ли да чакаме момент, когато психолог да се намеси, а учителите да не се ангажират с конкретен казус, който е станал пред тях”, обясни Ковачева.
Тя коментира думите на просветния министър, който се включи в дискусията, отчитайки, че през последната година психолозите и педагогическите съветници в училищната мрежа са станали с 15 на сто повече и че положението сред децата може да се подобри с извънкласни дейности.
“Да, извънкласните дейности са чудесно нещо, много важно, но също толкова е важно подкрепата в онлайн обучението, като цяло то доминира в последните 2 години. Кой се грижи за децата по това време”, аргументира се Ковачева и постави въпроса дали съществуващите механизми за предотвратяване на агресията работят.
Тя посочи посочи, че в рамките на кампанията “Синьо лято”, организирана от институцията на омбудсмана, психолози безплатно са консултирали деца и родители - какви са проблемите в тази изолация. Основното послание на децата в рамките на тази кампания било, че те имат нужда от пространство, в което да говорят.
Психолозите от компанията “Синьо лято” също отправиха своите препоръки и призоваха министър Денков да ги чуе.
Предложенията на омбудсмана:
• да се въведе инструмент за ранна оценка от негативните последици след дългите периоди на онлайн обучение и социалната изолацията върху психичното здраве на децата;
• да се въведе механизъм за текуща психологическа подкрепа на децата за преодоляване на тези дефицит чрез специализиран модул в часа на класния ръководител. Обсъждане на темите за агресията, тормоза в училище. Тези клупове могат да бъдат използване, така или иначе са гледани. Могат да се използват с цел превенция;
• достъп до училищен психолог във всяко училище в страната или педагогически съветник и да се обмислят мерки за подкрепа на училищата, в които няма назначен такъв;
• онлайн професионална помощ, професионална поведенческа консултация на учениците.
Асен Александров, директор на 51. СУ “Елисавета Багряна”: Кибертормозът да се квалифицира
като противообществена проява
Много хора казват, че психологичното насилие се налага чрез кибертормоза. Кибертормозът обаче е самото насилие, е не е част от него. Насилието извън виртуалото пространство е част от насилието. В нашето училище имаме декларации от 10-12 години за безопасно поведение в интернет. При нас не е имало наказания за налагане кибертормоз, не че не е имало случаи. Един от тях е фалшив профил на съученик във фейсбук, вторият е в затворена група на класа, в която класната се обижда по начин, който не и за 18 плюс, а за 30 плюс. В двата случая родителите казват това не е нарушение, ти не можеш да наказваш, но ние не може дори да го индентифицараме човека. Никъде в българското наказателно право кибертормозът не е идентифициран като нарушение. Не е отбелязан и като противообществена проява. Ето една конкретна препоръка - да се направи. А когато стане противообществена проява, влизайки в правилника на училище, може да ни даде право да поканим родителите и да говорим.
Ивайло Спасов, Уницеф България: Разказват за насилие и хранителни разстройства
Над 200 ученици ни изпратиха есета и в тях откроихме доминиращи теми - домашно насилие, интимно насилие, отчуждение от родителите, хранителни разстройства, носталгия по детството, трудности в онлайн обучението, нужда от жив контакт, загубени мечти, загубени роднини, демотивация, липса на емоционална подкрепа, самоубийствени мисли, но и надежда, помощ. Това отчете по време на дискусията Ивайло Спасов от Унициф България. Той открои и цитати, които показват болезнените проблеми на тийнейджърите по време на пандемията:
“Снощи здраво се напих, откакто затвориха всичко заради пандемията, всяка вечер се събираме с приятели в нает от нас апартамент и пием. Някои от нас от скука, други от любов, други защото не им се живее, не им се живее трезво. Напоследък аз съм от този вид. Най-жалкото е, че хората, с които живеем, са най-далечни. Те не ни познават, не знаят нашите мечтите, често не разбират стремежите ни”.
“Пресмятам наум и за първи път в живота си разбирам, че съм под нормата, не разбирам как е станало. Бях усетила, че тренировките, които правя, стават все по-дълги, но не мислех, че това ще доведе до 10-килограмов спад в теглото”.
Просветният министър Николай Денков: Извънкласни дейности против насилието
Извънкласните дейности и занимания ще намалят агресията и насилието в училище, каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на онлайн дискусията.
Предстоящото лято отново ще бъде използвано за максимална социализация на децата и учениците. МОН работи по нова национална програма “Заедно в изкуствата и спорта” с бюджет от 100 млн. лева. “Идеята е да се рестартира работата в ученическите отбори, танцовите и хоровите състави във всички училища. Така децата ще бъдат заедно, изпълнявайки колективни дейности, които намаляват напрежението”, уточни Денков. Успоредно с това ще продължи и националната програма “Отново заедно” за едноседмични екскурзии на ученици и учители.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в училищната мрежа са станали с 15% повече. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогически съветници. Въпреки увеличението обаче на места специалистите продължават да са недостатъчни. В системата са осигурени средства за техните възнаграждения, но проблемът е свързан с липсата на специалисти, които желаят да изпълняват тези дейности, отчете Денков.
Според него било грешно проблемите с агресията и насилието сред младежите да се прехвърлят към училището и преподавателите.
Светослава Калдерон-Георгиева, психолог: Губят се навиците за учене и общуване
Най-често срещаните последици от изолацията при децата от началния курс са загубата на навици за учене, организиране на ежедневието и нежелание за присъствена форма на обучение. При най-малките има нарушена концентрация и занижен интерес към личните постижения. Почти същата е картината в V-VII клас. Учениците предпочитат да учат дистанционно, защото “така мога да спя повече”, “мога да ям в час”, а социалните им контакти почти липсват. При гимназистите към всичко това се добавя апатия и усещане за безсмислие.
Цвета Стоянова, детски психолог, Общински център за психологическа подкрепа-Варна: Не искат да влязат в клас
Учениците с по-чувствителна психика реагират на извънредните промени, като се затварят. Появяват се защитни страхове. В понеделник, например, имах обаждания от родители и педагог за трима ученици от III,V и VI клас, които не искаха да отидат на училище. В по-редки случаи деца се страхуват дори да излязат от дома си и да се срещнат с хора. При по-големите стресът може да доведе до панически атаки с изпотяване и сърцебиене. Има и обучителни затруднения, които са най-тежки за децата от II до IV клас. Тези в V-VI клас пък често присъстват отсъствайки по време на дистанционното обучение.
Психолози: Панически атаки мъчат големите
Наложената от противоепидемичните мерки изолация е довела до увеличаване на случаите на психо-травматични емоционални проблеми, тревожност от самотата и ниско самочувствие при децата. Това констатират с тревога специалистите от Общинския център за психологична подкрепа на училищната общност към дирекция “Образование и младежки дейности” в Община Варна.
Годишно психолозите дават около 800 часа индивидуални консултации в подкрепа на деца и родители. Като основни проблеми експертите посочват ниска мотивация за учене в електронна среда при малките ученици и панически атаки, проблемно поведение и възрастови кризи при гимназистите.
В центъра се провеждат и фамилни терапии, като най-честите поводи са конфликтите между деца и родители, напрежението от изолацията, страховете за здравето и влиянието на раздялата между родители върху отношението на децата към всеки от тях.
Консултациите са безплатни. Те се осъществяват и през ваканцията след записване на тел. 0882 567038. Освен психологична и психотерапевтична помощ, центърът предлага кариерно ориентиране, образователна мобилност и професионална подкрепа, уточниха от общинската дирекция.
Препоръките на психолозите от кампанията "Синьо лято"
Марина Ангелова: Да има предмет „Умения за цял живот“
Първото предложение е да има цялостен подход и цялостна концепция за психично здраве на ниво политики и практики от МОН, към РУО, към училищното ръководство и училище. Важното е включване на учебен предмет, който ние сме нарекли “Умения за цял живот”, което ще позволи на децата да не стигат до агресивен начин на решаване на проблемите, а ще могат да се саморегулират. Това не би трябвало да бъде извънкласно занимание, а да стане част от учебния процес. Това е социално-емоционално учене.
Гергана Крумова: Създаване на бази данни и регистър на децата, жертва на насилие
Да се прецизира подкрепа за личностно развитие в закона в училищното образование. Какво е това подкрепа, без нея няма напредък в личностното развитие. Декларира се партньорство между институциите, но много често училището се чувства самотно, когато имаме нужда от комуникация с различните институции. Създаването на база данни и общ регистър ни трябва, защото в България няма регистър на децата, които са жертва на насилие, а това е изключително важно, когато координираме дейностите между различните институции. Освен това уличните психолози сме ничии, имаме нужда от орган, организация, както са ресурсните учители.