Наборът от ядрени технологии, които Северна Корея получава от Русия, драстично променя ситуацията за Южна Корея до катастрофална.
За Северна Корея изпращането на части от нейната редовна армия в Русия е по същество търговия с пушечно месо , за което Пхенян получава най-малкото набор от готови ядрени технологии, пише Defence Express.
Това се отнася за решения в областта на тактическите ядрени оръжия с малък капацитет и ракетните системи с подводно изстрелване. Това каза ръководителят на военното разузнаване на Министерството на отбраната на Украйна Кирило Буданов в интервю за The Economist.
От Defense Express отбелязваме, че получаването на "тактически ядрени оръжия с нисък капацитет" на Северна Корея е не само много сериозна заплаха за Южна Корея, но и катастрофална ситуация за нейната сигурност. Факт е, че Северна Корея вече притежава ядрени оръжия. През 2004 г. тя проведе тестове на атомни бомби, а през 2017 г. - термоядрено оръжие.
Броят на бойните глави, с които разполага Пхенян, се оценява на около 50. Освен това Северна Корея има материали за създаване на още 70-90, с приблизително 60-80 kg плутоний и 280-1500 kg обогатен уран, според оценки на SIPRI (Стокхолмски международен изследователски институт).
Но като се има предвид действителното технологично ниво на Северна Корея, говорим за ядрени бойни глави, които вероятно могат да бъдат монтирани само на ракети. Не е задължително те да са със среден или междуконтинентален обсег, тъй като обхватът на тактическия KN-23 е достатъчен, за да покрие цяла Южна Корея. Той може да носи ядрена бойна глава, тъй като полезният му товар достига 1000 кг, а в специфичен вариант, Hwasongpho-11-Da-4.5, може да носи 4,5 тона с обсег от 320 км.
Единствената логична посока за работа по технологията за миниатюризация би била тези бойни глави да се поставят в артилерийски снаряди. Тази технология отдавна е разработена от САЩ и СССР от 50-те и 60-те години на миналия век. Съветският арсенал имаше значителен брой 152- и 203-мм ядрени артилерийски снаряди, както и 240-мм ядрени минохвъргачки.
В същото време за Северна Корея придобиването на способността да произвежда ядрени артилерийски снаряди означава превръщането на хиляди от техните 152-мм и 170-мм гаубици в носители на оръжия за масово унищожение. 170-мм самоходна артилерийска система M-1989 Koksan има обсег до 60 км с активно-реактивен снаряд, което е повече от достатъчно за поразяване на центъра на Сеул от севернокорейска територия.
Мощността на такива ядрени артилерийски снаряди може да варира от 2-3 килотона, базирани на ядрените боеприпаси от съветската епоха, и до 40 килотона, като се вземат предвид американските примери. Действителната мощност обикновено се избира въз основа на нуждите от използване на тактически ядрени оръжия с ниско ниво, като например за унищожаване на опорна точка. Въпреки това, в парадигмата на Пхенян, ясната цел на ядрената артилерия вероятно ще бъде да удари градове.
За Южна Корея придобиването на такива способности от Северна Корея ще бъде катастрофално. Сеул инвестира значителни ресурси в намирането и унищожаването на пускови установки за балистични ракети и има способността да ги прихваща. Въпреки това, в случай на използване на ядрени артилерийски снаряди, противодействието става невъзможно.
Нереалистично е да се унищожи цялата артилерия на Северна Корея, преди тя да започне да стреля, тъй като в момента няма технологии за масово прехващане на артилерийски снаряди. Освен това изтласкването на севернокорейската артилерия назад, доколкото е възможно, в Южна Корея не е осъществимо, тъй като нарушаването на демилитаризираната зона не е опция.