Терор, мародерство, разпищолен бандитизъм и вандализъм – такава гледка нямаше по тия ширини дори през 90-те, които заклеймихме като мутренски и борчески. Тогава едрите престъпници се стреляха помежду си, не нараняваха случайни мирни граждани и не страдаха поголовно невинни хора. В момента наблюдаваме батални сцени, които напомнят на Тарантиновия „Джанго без окови“ – престрелки, върлуващи банди, побоища, кръв, грабежи посред бял ден, унижения и подчинение на малолетни и пенсионери, изнасилвания. Част от зверствата дори самодоволно се заснемат с мобилни телефони, а клиповете биват качвани в социалните мрежи. За генезиса на подобни патологии трябва да се изкажат специалистите в белите престилки.
Зверства се случват не само в големите молове, а навсякъде. По паркове, градинки, тихи и шумни улици. Хулигани и гангстери не се притесняват нито от светлината на деня, нито от присъствието на двуметрови мъже по над сто кила. Нападат нагло, агресивно, не бият като деца, а реагират като завършени психопати и престъпници. Не се трогват от никой и нищо, защото на практика остават безнаказани.
Чувството за недосегаемост е завладяло деца, подрастващи, младежи и възрастни, които правят каквото им хрумне, без страх от Бог и закона. Без страх от държавата, която ги гали с перце.
Вчера в един от големите търговски центрове в София бе почерняло от полиция и жандармерия. Усещаше се невиждано досега спокойствие заради наличието на толкова много униформени, които плъзнаха като мравки в мола.
Но като всяко нещо тук и това е „след дъжд – качулка“. Трябваше ли да се стигне до толкова окепазени и пребити деца и възрастни, за да вземе мерки СДВР? И дали акцията им няма да е ден до пладне. Отчитане на дейност, след като кресливо се разшумя и раздуха темата.
Нима не се знае, че този проблем датира отдавна. Само инцидентите в моловете са десетки ежедневно, без да броим останалите, извън тях. Главни действащи лица не са само мигранти и представители на ромския етнос, сред тях има дузина деца от привидно нормални български семейства. Деца, отраснали пред телефоните, без родителско внимание, без зададени правилни посоки в живота. Деца, които от 10-годишна възраст са отлично запознати със свойствата на различните видове наркотици, които се и продават съвсем свободно. Нима това е нещо ново за разследващите? Ако не вярвате - чуйте психиатрите. Клиниките са претъпкани с деца, отключили психози и параноидни шизофрении след употреба на синтетична дрога или "друсана" марихуана. Какво да очакваме от изпържени мозъци, освен насилие. Насилие и пак насилие - над животни и беззащитни хора.
Доскоро живеехме с усещането, че на фона на много европейски страни с мулти-култи нюанс България е спокойно и сигурно място, в което няма криминални и зловещи зони. Но точно в такива гета се превръща клетата ни държава заради дълбокия зимен сън на силовото министерство. МВР-то си придремва, досущ като мечките.
Разбира се, полицията не е основният виновник за баталните сцени, но пасивността ѝ дава грозни резултати. И е хубаво да се разбуди, а нарушителите на обществения ред да отнасят максимално сурови наказания, както и техните родители, ако се касае за непълнолетни престъпници.
Защото както е тръгнало скоро ще ни е страх да отидем и за хляб.