В планините, където североизточната част на Северна Македония граничи със западната част на България, работниците се пекат в жегата в края на септември. Те навлизат във финалните етапи на изграждането на стратегически критичен високоскоростен път, свързващ столиците Скопие и София.
Пътят е част от планирания маршрут „Коридор 8“, свързващ адриатическото крайбрежие на Италия по море с Албания, след което се простира през Северна Македония до пристанище Варна на българското черноморско крайбрежие. Работи се и по жп връзка по същия коридор.
Когато бъде завършен, той ще закотви страните от Западните Балкани Албания и Северна Македония в европейската транспортна и търговска мрежа, буквално проправяйки пътя им към Европейския съюз, като същевременно предоставя на НАТО стратегически военен коридор.
Но железопътният и пътният проект, подобно на кандидатурата на Северна Македония да се присъедини към европейския блок, е изпълнен с пречки, забавяния и спорове.
Премиерът-популист на страната Християн Мицкоски обвини България, че не се е ангажирала с железопътния маршрут на своя територия, заявявайки, че железопътната линия ще завърши в „задънена улица“ на българската граница. Той заплаши да пренасочи средствата от ЕС, предназначени за проекта, към друг маршрут, известен като Коридор 10, който ще свърже Скопие с Белград и Будапеща на север, където евроскептичните националисти, смятани за близки до Мицкоски, са в правителството.
Спорът за коридора идва на фона на това, което български официални лица смятат за по-нататъшно разплитане на отношенията между двете страни, които паднаха до ново дъно, след като дясната партия ВМРО-ДПМНЕ спечели победата на парламентарните и президентските избори в Северна Македония през май миналата година.
Дългогодишен спор с Гърция относно името на Северна Македония също изплува отново, тъй като националистите в Скопие неофициално наричат страната „Македония“ в това, което официални лица в Атина виждат като грубо нарушение на споразумението от Преспа от 2018 г.
Това означаваше, че миналата седмица нямаше единодушно съгласие между посланиците на ЕС за отваряне на първите преговорни глави за присъединяването на Северна Македония към блока. Междувременно съседна Албания получи зелена светлина.
ЕС залага на стратегията "пари срещу реформи"
Въпреки че Албания вече изпреварва своя съсед, официални лица в Брюксел и Скопие все още се надяват, че наскоро създаденото македонско правителство ще остане фокусирано върху пътя си към присъединяване.
Изпълнителната власт на ЕС залага на новия си план за растеж от 6 милиарда евро за Западните Балкани, съгласно който ще инжектира инвестиции в седемте страни кандидатки от Западните Балкани през следващите три години в замяна на реформи, предназначени да доближат техните икономики и общества до ЕС.
6 милиарда евро – които се състоят от 2 милиарда евро безвъзмездни средства и 4 милиарда евро заеми при преференциални условия – ще бъдат разпределени според БВП и населението на всяка страна, но ще бъдат предоставени само след като те изпълнят така наречените „програми за реформи“, предназначени да приведат в съответствие техните закони, стандарти и практики с тези на ЕС.
Друга уникална характеристика на плана за растеж е, че страните, които не успеят да постигнат целите си за реформи, могат да видят как отпуснатите им средства отиват към други страни в региона на Западните Балкани.
Източници от ЕС казват, че моделът е предназначен да създаде „конкуренция“ между съседите и да стимулира по-бързи реформи.
„За щастие, новото правителство на Северна Македония наистина се включи в процеса на присъединяване към ЕС, както направи и предишното правителство“, каза дипломатически източник. „Когато новото правителство положи клетва, нямаше големи отклонения от програмата за реформи, договорена от предишното правителство.“
„Но доказателството е в пудинга. Ще трябва да изчакаме и да видим дали ще приложат тези реформи“, добави дипломатът.
Моделът "пари срещу реформи" е част от плана на Брюксел за ускоряване на реформите по редица въпроси, включително върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Програмите за реформи се очаква да бъдат одобрени още през октомври, което означава, че първите плащания за „предварително финансиране“ могат да бъдат изплатени до края на тази година, пишат от Еuronews.
Всички държави - с изключение на Босна и Херцеговина - трябва да са представили своите проекти на програми за реформи, тъй като официални лица в Сараево все още решават как парламентарното събрание на страната да одобри плановете.
„Ако дадена държава не изпълни ангажимента си по своите програми за реформи, парите, отпуснати за нея, могат да бъдат прехвърлени към друга страна от Западните Балкани, създавайки елемент на конкуренция, напълно нов в сравнение с предишни инструменти за финансиране“, обясни служител на ЕС.
Друг служител на ЕС, пожелал анонимност, добави, че справянето с корупцията е едно от най-големите предизвикателства в Северна Македония и други страни кандидатки в региона, но че изпълнителната власт на ЕС има стабилни механизми за защита на финансирането си.
„Корупцията е налице. Но имаме политика на нулева толерантност към корупцията и въведени много строги рамки“, каза служителят на ЕС, „Ако се случи, а се случи, нашите механизми се задействат“.
Държавите-членки имат право на вето
Но дори Скопие да изпълни успешно всичките си цели и да извлече ползите от Плана за растеж, то може да напредне по пътя си към членство в ЕС само ако продължи да подобрява отношенията със съседна България.
Това ще се окаже предизвикателство, тъй като депутатите в София и Скопие продължават да обменят бойна реторика.
Всяка държава-членка трябва да даде изрична зелена светлина за отварянето на всяка стъпка в процеса на присъединяване към ЕС.
В отговор на неуспеха на посланиците на ЕС да придвижат преговорите за присъединяване със Северна Македония, бившият български премиер Бойко Борисов - който ръководи най-голямата партия в българския парламент и председателства комисията по външни работи - каза, че Скопие трябва да "се изправи пред последствията от действията си", обвинявайки правителството на Мицкоски, че прехвърля вината на България за забавянето на кандидатурата си за членство.
Наскоро Борисов призова за оставката на вицепремиера и министър на транспорта на Северна Македония след словесна война, свързана с маршрута на Коридор 8, свързващ столиците на страната.
България ще гласува на седмите си парламентарни избори само за три години на 27 октомври след множество неуспехи при съставянето на правителство.