Инвеститорите са разтърсени от политическата парализа и лошите публични финанси
Разходите по заеми на Франция надминаха тези на Гърция, тъй като инвеститорите се тревожат за способността на френското правителство да приеме бюджет за намаляване на дефицита - и способността му изобщо да оцелее. Крайнодясното Национално сдружение, водено от Марин Льо Пен, заплаши да подкрепи вот на недоверие срещу правителството още следващата седмица, освен ако искането му за промени във финансовия законопроект за 2025 г. не бъде изпълнено, пише Financial Times.
Премиерът Мишел Барние отговори, като драматизира ситуацията с надеждата, че опонентите му ще отстъпят или рискуват да бъдат обвинени за пазарния хаос . По-рано тази седмица той предупреди за „голяма буря“ на финансовите пазари, ако неговото правителство на малцинството бъде свалено.
Правителственият говорител Мод Брегеон каза, че Франция е изправена пред възможен „гръцки сценарий“. Финансовият министър Антоан Арман оприличи Франция на „високо летящ самолет, застрашен от спиране“.
„За момента това е пълно преувеличение“, каза Ерик Хейер, професор по икономика в Sciences Po.
Франция има пълен достъп до дългови пазари. Той набра 8,3 милиарда евро в понеделник. 10-годишната доходност на френския държавен дълг възлиза на около 3 процента. В разгара на дълговата криза доходността на гръцкия дълг се покачи над 16 процента. Гръцката икономика беше кратерирана, влошена от наказателните мерки за икономии, и Атина влезе в ожесточена битка с Берлин и Брюксел относно условията на спасителния пакет от еврозоната.
„По време на последните политически сътресения във Франция разликата между нейния дълг и германския дълг се е разширила само с 0,3 процентни пункта”, каза Хейер.
Въпреки това инвеститорите са разтърсени от комбинацията от политическа парализа и лоши публични финанси. Публичният дефицит вероятно ще достигне 6,2 процента от БВП и Париж е подложен на натиск от пазарите и ЕС да предприеме коригиращи действия.
Въпреки че Франция не поддържа балансиран бюджет от пет десетилетия, тя достигна точка, в която вече не може да разчита на икономическия растеж, за да поддържа дълга устойчив, отбеляза Съветът за икономически анализи на страната по-рано тази година.
Поради две причини, каза Антоан Бристиел, директор на обсерваторията на общественото мнение към мозъчния тръст Fondation Jean Jaurès.
Той предложи консолидационен пакет от 60 милиарда евро, който според него ще включва най-вече съкращения на разходите, но всъщност разчита до голяма степен на увеличаване на данъците.
Съпротива имаше и от центристкия алианс на президента Еманюел Макрон и дясноцентристките републиканци, които номинално подкрепят правителството на Барние.
С малко пространство за маневриране, Барние каза, че вероятно ще бъде принуден да използва конституционна процедура, известна като 49.3, която позволява на правителството да приема законодателство без парламентарен вот, но също така го излага на вот на недоверие.
Това може да се случи още следващата седмица, когато парламентът гласува законопроект за финансиране на социалното осигуряване, допълнение към бюджета, или по-късно през месеца. Бюджетът трябва да бъде приет до 21 декември.
Крайнодесният лидер настоя Барние да се откаже от по-високите такси за електроенергия и вместо това да предложи по-големи съкращения на разходите. Тя също иска да запази индексирането на пенсиите спрямо инфлацията, възстановяването на разходите за лекарства и данъчните облекчения за социално осигуряване на работодателя. Миналата седмица тя заплаши, че ще свали правителството, ако не постигне своето.
Барние се опита да я притисне, като имплицитно каза, че тя ще бъде виновна за финансовите сътресения, които ще настъпят, ако бюджетът се провали и правителството падне. В четвъртък Барние мигна първи, изоставяйки планираното увеличение на данъците върху електроенергията, макар и на цена от 3,8 млрд. евро.
Но някои анализатори казват, че Льо Пен може би е решила, че нейната мълчалива подкрепа за все по-непопулярното правителство на Барние вече не си струва политическите разходи. Един от факторите може да бъде присъдата, която трябва да бъде произнесена следващия март по делото й за присвояване на средства от ЕС, за което може да й бъде забранено да заема публична длъжност, слагайки край на президентските й амбиции.
Трудностите при приемането на бюджета не предвещават нищо добро за дългосрочното оцеляване на правителството на Барние или за бъдещото управление на Франция.
Ако правителството падне, парламентът може да приеме спешно законодателство, което да промени бюджета за тази година.
Ако Макрон по някакъв начин успее да назначи ново правителство, то може да се опита да предоговори бюджета с по-малко амбициозни мерки за спестяване на разходи, каза Хейер. Възможностите за формиране на парламентарно мнозинство обаче само се стесняват.
Съществува също така възможност за въвеждане на „техническо правителство“ с ограничени правомощия за вземане на решения до провеждането на нови законодателни избори през лятото, година след последното гласуване във Франция, което е възможно най-рано според конституцията.
В крайна сметка, продължителната парализа вероятно ще окаже натиск върху Макрон да подаде оставка, за да даде възможност за политическо рестартиране чрез нови президентски избори.