Един от най-талантливите в новата българска журналистика
Исторически е доказано, че посредствените преследват талантливите. Ние сме със съществен принос в тази материя. "Ако има гений на завистта, той непременно е българин!", дефинира явлението Елин Пелин
Свидетел съм на това „умиране“ и ще говоря от първо лице. Няма да замазвам и подмитам под килима, както е модерно. Ще цитирам конкретни имена, защото е важно за свободата на словото. Нека ме съдят, осъдят и с моите пари да си платят сметките за парното. Което подгрява тяхното изстинало вдъхновение.
Росен Янков срещнах някъде около превратната 1989 година. Дойде в редакцията на вестник „Пулс“, където работех. Бръкна в една найлонова торбичка и извади машинописен текст. „Много са малки заплатите в БТА, карам я на кренвирши и лимонада.“ Каза го сякаш се извиняваше, че ми досажда.
По онова време още излизаха опуси със заглавия „В чудния свят на прекрасното“. Текстът на Янков беше чуден, без да е прекрасен. Защото не се вписваше в каноните на социалистическия реализъм. Мина обаче през редакционната цензура, публикувахме го и авторът получи 30 лева. Тогава бяха пари, инфлацията още не беше ударила националната валута. Янков смени кренвиршите с пържоли и лимонадата с мавруд.
Росен Янков продължи да носи, ние го печатахме, той прибираше хонорара. Така с мизерната заплата от БТА и финансовата подкрепа на „Пулс“ оцеля до 18 април 1991 г. На тази дата Пресгрупата на Петьо Блъсков пусна вестник „24 часа“. За главен редактор поканиха Валери Найденов. Журналист от старата школа, той се оглеждаше за професионалисти. Името на Росен Янков беше му се завъртяло пред очите. Назначи го като редактор, скоро го издигна в завеждащ-отдел и най-сетне в заместник-главен редактор.
В талантливата глава на Янков блесна идеята за поредицата „Стара слава“. Да се пренапише миналото на България без идеологически клишета и прескачане на неудобната фактология. Историята такава, каквато е. „Има ли човек, който да го стори?“, попитал Найденов. „Казва се Росен Тахов“, отвърнал Янков.
Така влязох в екипа на „24 часа“ и хроникирах възхода и падението на вестника. Изданието стана толкова популярно, че не можеше да побере рекламите. Половин страница журналистически текст, останалото реклама. „24 часа“ подобри рекорда на „Утро“, най-тиражният всекидневник до 9 септември 1944 г.
На 11 ноември 1995 г. започна падението. Вестникът помести фалшификат, измислена партийна книжка на Стефан Софиянски за членство в БКП. Истината е, че той никога не е бил в редиците на Столетницата. Доверието на читателите се срина и „24 часа“ тръгна надолу.
Продължи стремглаво към дъното с назначаването на Венелина Гочева за първи заместник-главен редактор. „Защо го направи?“, попитах веднъж Валери Найденов. „Защото жените са по-добри организатори от мъжете“, аргументира се той. Оказа се прав, Гочева организира нещата така, че заедно с „24 часа“ обсеби и доайенът на българката периодика „Труд“.
Венелина Костова беше журналист, но в моминските си години. Бяхме колеги във вестник „Народна младеж“. Отиде кореспондент в Търново, омъжи се и си смени името. Ако някой е прочел и запомнил текст от Гочева, обещавам 1000 лева награда.
Исторически е доказано, че посредствените преследват талантливите. Класически е случаят с Моцарт и Салиери. Ние сме със съществен принос в тази материя. „Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“, дефинира явлението Елин Пелин.
Първото нещо, което Гочева направи, е да се отърве от ония, които засенчват нейната гениалност. В „24 часа“ винаги са работели много талантливи хора. Сега обаче полагат усилия да се изкарат средностатистически. За да не разгневят собственичката, в чийто ръце са ножа, хляба и сиренето.
Само Росен Янков се отказа от сиренето, защото е бил на кренвирши. Той написа статии, които ще останат в съкровищницата на българската публицистика. Извади на светло, че хан Тервел първи спира арабското нашествие в Европа. Обърна представата за Кирил и Методий, които всъщност са византийски агенти. Посъветва футболните клубове „Левски“ и „Ботев“ да си сменят имената. За да няма скандирания „Долу Левски!“ и „Кур за Ботев!“
Росен Янков е автор на монографията „Предателите на Левски“. Бестселър, който претърпя няколко издания с феноменален тираж. Дълго го уговарях да напише тази книга. „Книгата е нещо сериозно, не е лъжица за всяка уста“, отклоняваше моите настоявания той. Неговата позиция разграничава таланта от графомана. Даровитият се съмнява в написаното, докато пустословецът е убеден, че създава само шедьоври.
Заслугата „Предателите“ да станат литературен факт е на Борислав Зюмбюлев, сегашният главен редактор на „24 часа“. Веднъж в коридора му рече: „Хайде давай, няма да те чакаме повече!“
Борко, както му викаме, цени талантите. Обаче се разболя и цялата власт отиде в ръцете на Гочева. Тя изгради журналистическо господарство с пирамидална структура. Най-отгоре в лъскавата цитадела на улица „Кирил и Методий“ е нейният кабинет. Охраняван от секретарки амазонки, не допускат простосмъртни.
Надолу по вертикала са ония, които наблюдават какво се случва в редакцията. Тяхна началничка е заместник-главната Боряна Цачева. Ако някой е прочел и запомнил нещо от нея обещавам 2000 лева награда. „Цачева ходи през ден на доклад при Гочева. Информира я за метеорологическата обстановка“, каза ми веднъж Росен Янков.
Той не си мълчеше като другите. Талантливите, които се натискат да са средностатистически. Затова го изолираха и започнаха неговото „умиране“. Със силата на унижението, за което противоотрова няма открита.
Първо го преместиха от „24 часа“ на завет в седмичника „168 часа“. Като подчинен на главния Слави Ангелов. За него не обявявам награда, защото все пак е написал нещо. Което диша прахта от маратонките на Росен Янков.
После на Янков му възложиха два здравни вестника. Той си нямаше понятие от здравеопазване, но понеже е професионалист ги списваше грамотно. Спряха ги не по икономически, а психологически причини. Да му смачкат самочувствието. Финално го зачеркнаха от редакционното каре на „168 часа“.
Тогава Росен Янков се затвори в себе си. Пусна брада, не посегна повече към перото. Знаеше, че е обречен. Хвана язва, една от причините за това заболяване е емоционалният стрес. Отиде си от този свят на 19 декември 2021 година.
„Умря журналистът Росен Янков“, съобщи вестникът, в който остави неизличима следа. Пишещото братство се стресна от това „умиране“. Не „почина“, „напусна ни“ или „вече не е сред нас“. В императивното „умря“ имаше ехидно кикотене, злорадство от една предизвестена смърт. Между буквите се четеше: „Отървахме се от оня, който ни пречеше!“
Приятелю, един ден ще се видим там, където няма последователи на Салиери.