"Излишен лукс" ли е българският лев?

За референдум. За коледната елха и ангелчето, за Еврозоната и Николай Василев, или Къде го търсиш, како Лоро?

От много години наблюдавам с нарастващо възмущение как всеки опит на българските граждани да участват в решаването на въпроси от национално значение се осуетява от самонареклия се политически и медиен "елит".

Само в последните години - от гражданските протести през 2020, умело яхнати и направлявани от активисти на ДБ - мога да споделя наблюдения как това беше сторено в Торонто - през събирането на подписи през 2023, когато над 600 хиляди или близо четвърт от гласуващите български граждани настояха въпросът за отлагане на влизането в страната в Еврозоната да се реши с референдум - абсолютно право на суверена, гарантирано от Конституцията, макар и максимално затруднено, през Походите за мир, през отхвърлянето на искането за референдум от Конституционния съд с мълчаливото участие на президентската институция (да ви имам Конституционния съд, каза по друг повод единственият висш политик на прехода, останал безсребреник), през протести срещу доунищожаването на българската енергетика - всички тези опити на гражданите да се произнесат бяха разделени, заобиколени, яхнати, подиграни, заметени, узурпирани от политици, медии и експерти в образцов синхрон. По въпроса за еврото нека си спомним Левон “необразованото простолюдие няма нужда от мнение, страда от хормонална носталгия по социализма” Хампарцумян, Любо “да използваме лева е все едно да ходим с потури из Европа” Дацов, Гълъбиновци, Ангеловци и подобни, медийно представени десетократно повече от хора с опит и практика в академичните и бизнес средите, които съветват левът и бордът да бъдат запазени поне до изравняване на българските и средноевропейските производителност и доходи. Не следва и всички да бъдат обсъждани наведнъж - докато аз бих сметнал Хампарцумяновци и Дацовци за пропагандисти и демагози от средна или ниска проба, бившият финансов министър Николай Василев, например в интервю преди месеци при Карбовски, се представи като демагог от висока проба, но и той изрече някои елементарни и лесни за разпознаване лъжи. Малко отклонение - тук изключвам Карбовски от мнозинството журналисти съучастници в пропагандата, допускащи откровено лъготене - той вероятно просто нямаше знанията да оспори неистините и премълчаванията на Василев. Карбовски е един от малкото журналисти, който във всяко предаване ви казва - Хора, бдете! - макар и по собствения си начин, и дано тази аналогия остане само дотук. Ще използвам и случая да се поклоня на някои от неговите гости - Нешка Робева и Виза Недялкова - една българка, и една българка, като в онзи разказ.

***

И така, преди седмица-две попаднах на интервю, което има шанс да достигне на нов "връх" в пропагандната кампания за еврото и демонстрираната журналистическа "етика". Пак ще се отклоня за момент - досадно е да се поставят кавички около всички лъжливи термини на евро новговора, с които ни заливат, и които на теория са свързани с прогрес и демокрация, а на практика с доста по-стари и повече колониални, отколкото демократични, методи на "развитите" европейски страни, или страните от  първа преснота, както би ги нарекъл някой лафкаджия от книга на Булгаков - спрямо останалата част от човечеството. Моля снизходителния читател да си добави кавички наум около всички подобни думи, аз ще се огранича до най-необходимите.

В Твоят ден на Нова телевизия при Лора Инджова "експертите" Димитър Събев, икономист от Българска академия на науките и Деян Василев, финансов консултант - каквото и да означава това - коментираха позицията на проф. Стив Ханке за България и Еврозоната. Инджова спомена накратко, че според Ханке има явно разделение в българското общество - политици и елит се стремят към възможно най-бързо приемането на еврото и  прекратяването на валутния борд, докато мнозинството  граждани иска да запази лева и борда, и пак според Ханке приемането на еврото би било катастрофа за България.

Събев и Василев направиха нещо като състезание за най-ревностен защитник на членството на страната в Еврозоната под благосклонния поглед на Инджова - това тези дни минава за дебат. Демонстрираха лоялност към европейските "ценности" до такава степен, че ми напомниха за един Емил Боев, герой на Богомил Райнов, който, също като Инджова,  се подсмихваше наум по адрес на един престараващ се в подобна ситуация да демонстрира вярност към Партията -  "..както  казваше някога нашата надзирателка в сиропиталището: Който се държи примерно, ще получи на обяд мляко с ориз".

Ще бъде честно да отбележа, че Събев показа на моменти здрав разум и информираност, споменавайки например, че еврото не е идеално,че е политически, а не изцяло икономически проект, че има центробежни сили и несъгласия между страните от центъра и периферията. Които правилни съображения изобщо не му попречиха напук на всякаква логика да заключи, че страната трябва да влезе в Еврозоната при първа възможност. Василев подхвана задачата за защита на членство в Еврозоната фронтално - с примитивни, или никакви, аргументи, които да пречат на същественото - че ще влезем в Еврозоната, защото така трябва, и точка. Прибягна и до откровени лъжи. Примери - Василев, за Ханке: “..това, че си баща на валутния борд, не те прави баща и на еврото..” - пълна безмислица, която на уличен език се нарича и “тъпизъм”. Или “..нека да дойде г-н Ханке да живее в България, да се реди на опашки в обменните бюра, и когато иска да отиде на почивка в Гърция, да трябва да обменя левове в евро..”. Интелектуалните стремежи на този “експерт” стигат до почивка в Гърция, и ако може без висене по опашки пред обменни бюра - помислих си - както и на онзи шоп, дето рекъл -  ако стана цар, ще ям качамак с много мас.. Или “..около милиард лева годишно струва на България лукса да има своя валута, която е просто една хартийка..” - тук Събев се понамръщи, вероятно защото усещаше, че даже явното лъготене трябва да има все пак някаква мярка. “Ние отдавна нямаме независимост, а влизането в еврозоната ще ни даде по-голяма такава..” - и безмислица, и лъжа, колкото и да е трудно за постигане  - “.. но е редно България да влезе в Еврозоната, и по този начин ще ползва много благини..”

Пази боже сляпо да прогледа - помислих си - европеецо  Василев, или може би ваше благородие Христофор Белокровский, син на дядо Петко Белокръвчанина.. Благини. Качамак с много мас за продажни политици, “елити”, “медии”, “експерти”.

И опашатата лъжа на Василев за десерт  - “..и последно - мнението на хората масово е за еврото.. 61 процента от българите са, знаем, за влизане в еврото..” - тук Събев замръзна, след което започна да си оправя яката - да се почесва, където не го сърби, по народному -  а Инджова направи плах опит да попита откъде са тези данни, без отговор, впрочем, а и тя не настоя.

Този ни се подиграва, казах си. Заметоха задължителен според Конституцията референдум за отлагане на Еврозоната в кошчето - защото знаят, че резултатът ще е един величествен балкански среден пръст (фразата е на Вагенщайн по адрес на англоамериканските бомбардировачи над България) за Брюксел и ЕЦБ - узурпираха нашето, моето, право да решим за собствените ни пари и държавност, а сега ни се подиграват. Виждайки обаче кръстоносния фанатизъм на Василев - решен и да спаси европейските ценности от неверниците, и да си заслужи качамака - се поправих - не, този не се подиграва, не го прави от гьонсуратлък, както изглежда, а си вярва, че говори смислено. Толкова може. Но става, поне според Инджова, за съветване на “необразованото простолюдие”, както ни нарече Хампарцумян.

И докато мислещите хора, и най-убедените поддръжници на ЕС, признават за натрупващи се колосални проблеми (например дълг от над 50,000 евро на всеки платежоспособен европеец към 2014 - днес няколко пъти повече - виж справка 4), и дори немислещите технократи като Марио Драги започнаха да предлагат решения за проблеми, които те самите създадоха (виж прекрасното изложение за доклада на Драги на евродепутата Рада Лайкова), ураджии като Събев и Василев, без да видят, че тези начело вече запъват крака, продължават да натискат и да викат ура откъм опашката. Позволявате ли да платим дълговете ви от 30-годишното ви разпищолване? Ура, идваме!

Събев, към края на предаването,  усещайки, че изостава в състезанието по коленопреклонение, ако има такава дума, изостави и редките си разумни доводи, и премина към изразните средства на Василев - “..ако не скочим на влака на еврото, можем да изпуснем исторически шанс..”. Василев -”..през последните години има огромно увеличение на благосъстоянието..”.

***

Къде ги намирате тези експерти, драга Инджова? 

"Къде го търсиш, како Лоро?" - са думите на Буров в прекрасната книга на Топалов-Памукчиев в един малко по-пикантен разговор. Разбира се, става дума за една друга Лора в българската история, от семейство, пред което всеки българин трябва мислено да застане на колене - Каравелова. И ако подхожда на Буров, който е познавал лично много от героите на българското Възраждане, да се обръща свойски дори и към Лора Каравелова, ние би следвало да се отнасяме учтиво дори към Инджова, въпреки занижената й социална отговорност. Затова ще попитам:

Къде го търсите, како Лоро? Експертния .. принос на Събев и Василев към дебата между привърженици и привърженици на еврото, имам предвид?

А вие къде го търсите, Карбовски?

Експертното мнение в полза на еврото на юпито Николай Василев, имам предвид - на когото вие, Карбовски, позволихте да се представи за разумен и компетентен финансист, докато той лъготеше и премълчаваше неудобни факти. Който вече беше решил, че още една катастрофа за страната и загуба на суверенитет с цел да се демонстрира вярност към днешния голям брат е повече от приемлива, и че не е работа на гражданите - на суверена, на моя милост - да вземем решението за собствените си пари и държавност. И който Василев от позицията на сърдечен хирург, както сам се нарече, чрез вашето предаване напяваше на зрителите, на пациента – гаснещия тихо български народ - приспивна песен - при вас, Карбовски, преди месеци  - спете, не се месете, еврото е нещо добро, при същата Инджова, преди дни - спете, ПВУ е нещо добро - спи, има кой да мисли вместо теб, не се вдигай, народе..

Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой те в таз рабска люлка люлее? / 

Тоз ли, що.. / ..или тоз, що толкоз годин ти пее: / „Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Кажете ми, кажете, Карбовски - хирург, или гробокопач е Николай Василев, как мислите? Какво ще кажат за такъв 90 годишните старци, корави като кремък, последните, в кое да е българско село? Ето какво - при скорошно пътуване минах през плевенско село, преди почти две хиляди души, днес трийсетина - и докато приказвах с двама старци от Зла река, Троянско, преселени в плевенските села навремето - започна да бие камбана. Кой е починал, попита единият, а другият се засмя и отвърна - Невиноват, не ме гледай, не съм аз! Можете ли да се досетите какво стои зад този смях? Не са ли думите на този 90 годишен селянин равни на Вапцаровите - “Ще влезна тихо. Кротко ще приседна..”? Изоставени от нас, захвърлени от държавата, но докрай посрещащи всичко с усмивка, докрай железни хора..

А друг ваш гост, Карбовски, пак от Троянско, замете референдума в кошчето, макар и в становището за това решение да се обясни на дълго и на широко в любов на гражданите, и на Конституцията. И на европейските договори.

Да ви имам Конституционния съд - на коя, и на колко конституции служи този съд? “Думата Родина няма множествено число на никой език, драги Уйлям”, казваше споменатият вече Боев на американския полковник от ЦРУ, който се опитваше да го вербува. Да, ама думата “конституция” май има множествено число - така ли е, да попитаме този ваш гост?

Да ви имам и президента - той явно имаше по-важна работа от изискването на суверена за референдум, и изобщо не коментира решението.

***

Но да не се отклоняваме от евро темата. Защо, како Лоро и бачо Карбовски, не попитахте експертите:

Каква беше причината да се наложи на Франция и Германия, на Саркози и Меркел, да спасяват собствените си банки съответно с 360 и 500 милиарда, т.е. почти трилион, през октомври 2008 (виж справка 1, 2)? Да сте чували за това? Не? Не ви и трябва.

Каква беше причината френски и немски банки да се нуждаят пак от спасяване в края на 2009? И понеже нямаше как да поискат още един трилион - защото за такава наглост за втори път Меркел и Саркози щяха да бъдат изхвърлени на улицата от собствените си парламенти, и за да спасят политическите си кариери (и тежки задни части - “..вратът ми ще узнай тежи ли моят задник..” - казва в подобна ситуация с хумор и стоицизъм един по-дребен от тези престъпник - Вийон) - измъдриха плана да “помогнат” на Гърция, а парите все пак отидоха не в Гърция - само им ги писаха на сметката - а във френски и немски банки? (виж справка 3, 4, 5)

Защо, Карбовски, не зададохте на Николай Василев, който нагло лъготеше, че България е имала шанс да влезе в Еврозоната през 2009, следния въпрос - Приятелю Василев, ако вие бяхте отишли през 2009, в разгара на кризата, при ядосания Шойбле, германския финансов министър, който отчаяно търсеше на кого да стовари вината за кризата и да прикрие истинските виновници - Париж и Франкфурт - и го бяхте попитали, като ангелчето от вица - Драги Санта / Шойбле, тук имам една елха / Еврозона, къде предлагате да я сложа - къде според вас, драги Василев, щеше да ви я сложи Шойбле?

Обръщам се към снизходителните читатели - ако приемем, че искрено вашият поне отчасти знае какво говори - на какво ви прилича горното поведение на френските и немските банки и политици, прехвърлили огромните многомилиардни загуби от собствената си безотговорност на най-слабия - Гърция – но не на гръцките банкери, а на гръцките пенсионери и студенти?  Прилича ли ви на евро идилията, описана от експертите? Или ви прилича на разказ от Добри Жотев за вълчите вървища, и за глутницата, която в свирепа зима (каквато е финансовата криза от 2008)се нахвърля на най-слабия - в случая Гърция - разкъсва го и залъгва за кратко бесния си финансов глад си (виж справка 6)? До следващата криза, причинена от тези в Лондон, Вашингтон,  Франкфурт и Париж.

Информираният български читател - аз не смятам българите нито за “необразовано простолюдие” като Хампарцумян, нито за “дебили” като проф. Иво Христов - може да намери по-подробно описание на факти за Еврозоната, които се прикриват с нагли и примитивни лъжи като описаните дотук, и съответната справка в западни книги и публикации, написана, надявам се, достъпно, на следния адрес: За референдум или защо кампанията в подкрепа на еврото е престъпление не само срещу националния интерес, но и срещу здравия разум

Извинявам се, че се самоцитирам - това е почти толкова нескромно, колкото решението на германския министър Бербок да си напише биографията, преди да навърши 45 години.

В заключение: На село, за Брюксел: Обръщам се към всички български евродепутати с искането - не предложение, а изискване, ако служите на мен, суверена - да оставят настрана празните дипломатически щампи и да попитат ЕК, спазвайки дипломатическия протокол, който се преподава в едно плевенско село - унищожено впрочем не от Мурад или Баязид, а от същата ЕК, и от нашите блюдолизци:

Драги Урсула, Манфред, Ги (Ферхофщадт), Марио, Захариева, Кристалина, Новаков - информираме ви, че големите български медии не просто дават трибуна на едната страна в "дебата" за еврото десетократно повече от другата, а и позволяват на подбрани от тях експерти да лъжат като разпрани, пак в полза на еврото. За протокола, позволено ли е понякога да се лъже в полза на ЕК, драга Урсула, както смяташе вашият предшественик? (виж справка 7 -“Зашеметяващото лицемерие на Жан Клод Юнкер”)

Обратно в София: Суверенът - прекрасните хора на снимката, чийто подписи са на бланките за референдум - изисква да бъде чут. И ще бъде. Мога ли скромно да предложа, драги политици, медии, експерти - всички в кавички – да спрете да лъготите и да се погрижите това да се случи по възможно най-лесен за всички ни, и за всички ви начин? Някакви въпроси? Въпроси няма.

Суверенът скромно ви предлага да бъде чут.

***       

Нашият автор: Илия Илиев е инженер по изчислителна техника, Технически университет, София и консултант по проекти и системи за регулация на финансов риск в петте големи (Big Five) канадски банки в Торонто.

1. Германия приема спасителен план за банките за 500 милиарда / Germany adopts 500 billion euro bank rescue package, October 2008: https://www.reuters.com/article/world/germany-adopts-500-billion-euro-bank-rescue-package-idUSTRE49C5PX/

2. Франция обявява спасителен план за банките за 360 милиарда / France unveils 360 billion euro bank rescue plan, October 2008: https://www.reuters.com/article/us-financial-france/factbox-france-unveils-360-billion-euro- bank-rescue-plan-idUSTRE49C60R20081013

3. Глава 2, Зрели хора в стаята. Моята битка с европейското задкулисие./Adults In the Room: My Battle with Europe’s Deep Establishment, Yanis Varoufakis, 2017

4. Капанът на Еврото / The Euro Trap, Hans Werner Sinn, 2014

5. Къде отидоха парите от спасителния пакет за Гърция?/Where did Greece’s bailout money go?, 05.04.2016 https://www.dw.com/en/most-of-greek-bailout-money-went-to-banks-study/a-19234391

6. Колониалният произход на гръцките спасителни мерки / The Colonial Origins of the Greek Bailout, 27.07.2015 https://imperialglobalexeter.com/2015/07/27/the-colonial-origins-of-the-greek-bailout/

7. Зашеметяващото лицемерие на Жан Клод Юнкер https://www.spectator.co.uk/article/jean-claude-juncker-s-staggering-hypocrisy/

 

TRUD_VERSION_AMP:4//
Публикувано от Илия Илиев, Торонто

Този уебсайт използва "бисквитки"