Завинаги светът ще го помни като Кайзера! Перфектната германска машина за футбол – играч, треньор и ръководител! Световен шампион и на терена, и на пейката. Истинският създател на могъщия „Байерн“ през 70-те години, след което клубът все е на върха. Организатор на може би най-добрия мондиал през 2006 година.
Франц Бекенбауер ни напусна, но никога няма да бъде забравен. Както и в България винаги ще знаят, че беше един от най-големите приятели на футбола ни. Идваше често при своя „брат“ Михаил Касабов, който бе и на 50-ия и на 60-ия рожден юбилей. „Изпратих му 70 бутилки българско вино за 70-ия рожден ден – каза Касабов. - Вече не можеше да празнува, но обичаше толкова много България. За последно му гостувах на 6 февруари и вече личеше, че не е добре... Бекенбауер е човекът, който даваше всичко за футбола!“
„Поклон, Кайзер Франц – написа Христо Стоичков в официалния си профил във фейсбук. - Ти си един от най-великите в историята на нашия спорт. Ти си един от най-големите приятели на българския футбол. Твоето име винаги ще бъде на най-първо място. Почивай в мир, хер Бекенбауер!“
Уважението на Кайзера към Стоичков беше също огромно. Седем пъти Бекенбауер даде интервюта за вестник „Труд“ - на закуска в Йоханесбург преди откриването на световното първенство, след избирането му за Доктор Хонорис Кауза на НСА... „Моите български приятели пак са тук – обърна се Кайзера в хотела в ЮАР към Владимир Памуков и Боян Бойчев, пратениците на „Труд“. - Първо да закусим, после ще говорим.“
И в интервюто не спря да хвали Стоичков и България... Наричаше ни своята втора родина.
Смъртта е естественият край на живота, но има хора, които няма да бъдат забравени никога. Като че ли сър Боби Чарлтън, велик съперник и приятел на Кайзера, го повика няколко месеца след своята кончина. Дуелите на терена между тях ще останат вечни. Незабравим остана споменът как Кайзера и друг голям англичанин сър Боби Мур играха шах в лондонския Хайд парк.
Роден месеци след края на Втората световна война, Бекенбауер създаде цяла ера във футбола. Благодарение на него светът научи какво е постът либеро. Но Кайзера не бе просто един защитник. Той беше и дрибльор, и голмайстор. На 18 години подписа първия си договор с „Байерн“ срещу 180 марки месечна заплата. На 19 вече бе национал, на 23 – шампион на Германия, а на 29 – и на света. Бекенбауер взе три пъти КЕШ. През 1981 година отиде да учи американците на „сокър“ в „Ню Йорк Космос“. Върна се за един сезон и спечели петата си титла в Бундеслигата като играч на „Хамбургер“. Интелектът на Бекенбауер бе толкова голям, че нямаше никакво съмнение, че трябва да е национален треньор след провала на Евро'84. И веднага финал – срещу Диего Марадона и Аржентина. Неговият Бундестим бе на косъм от знаменит обрат от 0:2, но накрая загуби. Реваншът не закъсня четири години по-късно – отново срещу Дон Диего в Рим. Този път 1:0 за Германия.
Спечелил толкова много, Бекенбауер се завърна в своя дом - „Байерн“. Стана президент и поведе баварците в ерата на Шампионската лига. И тук Кайзера погледна към България. Привлече Емил Костадинов. А когато трябваше да уволни Ото Рехагел като треньор, сам пое отговорността и седна на поста и спечели Купата на УЕФА през 1996 година. Така Костадинов стана единственият българин с гол във финал на евротурнир – при 3:1 срещу „Бордо“. Но не само „Байерн“, а Германия имаше нужда от своя Кайзер. Затова го покани като вицепрезидент на футболния съюз и организатор на Мондиал 2006. Бекенбауер измисли и девиза на световното – светът на гости при приятели. След турнира се завърна като почетен президент на „Байерн“, какъвто бе и до последния си дъх. До преди година бе на всеки мач на „Алианц Арена“...
Там, на един от най-красивите стадиони, ще бъде поклонението на Бекенбауер. Заповедта издаде Карл-Хайнц Румениге, бивш футболист на Кайзера, наследник на президентския пост в „Байерн и на първо място приятел. „Това ще бъде най-голямото поклонение, което светът е виждал – обеща Румениге. - Стадионът ни има 75 024 места и всички ще са заети в чест на най-великия в историята.“
Германският футболен съюз планира да окаже своята почит, кръщавайки турнира за купата на името на Бекенбауер. Предложението даде Берти Фогтс. „Много е важно името му да бъде помнено поколения наред - рече треньорът, спечелил Евро'96, а преди това негов помощшник пред 1990 г.. - С Франц имахме специални отношения. Никога няма да забравя как станахме световни шампиони през 1974 г. и 1990 г.“
„Ако Франц скочи през прозореца, ще литне нагоре - написа преди години Алфред Дракслер, един от най-близките му журналисти. - Като организатор на Мондиал 2006 той успя да представи Германия по друг начин на света – като най-приятелската държава. Неговата детска мечта бе да стане футболист. А той стана най-големият!“
Вече всички ще говорим за Франц Бекенбауер в минало време. Но не трябва – хора като Кайзера никога не умират. Просто са от другата страна...
Гари Линекер: Най-красивият футболист, който спечели всичко
Меси поведе водопада на съболезнованията
Лионел Меси поведе водопада от съболезнования. В своя инстаграм идолът написа „Почивай в мир!“, публикувайки черно-бяла снимка на Кайзера с екип на националния отбор. Неведнъж в интервюта Бекенбауер е казвал, че никога не е виждал по-добър от Меси.
„Ужасно е да чуя тази новина – добави Гари Линекер, голмайстор №1 на Мондиал 86. - Франц Бекенбауер е един от абсолютните великани на футбола. Кайзера е най-красивият играч, който спечели всичко със своите качества и харизма.“
„За мен е привилегия да споделя един от най-гордите моменти в живота си, когато изиграх стотния си мач за Шотландия, с великия Франц Бекенбауер“, продължи сър Кени Далглиш.
„Кайзера можеше да брани като Паоло Малдини, да дриблира като Диего Марадона, да подава като Андреа Пирло и да вкарва като Дейвид Бекъм. Не е чудно, че е единственият защитник с две „Златни топки“, написа фен в социалните мрежи, който трогна целия свят.