След броени дни светът отново ще бъде олимпиада и в продължение на около три седмици милиарди зрители ще отправят поглед към Париж, където най-добрите световни атлети ще премерят сили в повече от 30 спорта. Очакванията, както винаги, са за рекорди, върхови постижения за сезона и най-вече за много, много драма, каквито в историята на летните олимпийски игри има много.
Но освен драми, олимпиадите предлагат и много примери за комични (и трагикомични) ситуации, куриози и сърцераздирателни истории, които ще останат в летописите на спорта, заедно с имената на първенците и техните резултати.
Ето няколко примера за олимпийци, които ще се помнят още дълго, без непременно да са оставили следа сред най-добрите атлети в своите дисциплини:
Жорж Туке-Дони – Париж 1900 г.
Втората олимпиада в Париж през 1900 г. е абсолютен фарс – трае няколко месеца по време на Световното изложение във френската столица и е толкова хаотична и объркана, че някои от победителите дори не разбират, че са участвали в Олимпиада.
По време на маратонското бягане, хаосът е пълен – трасето по парижките улици, което тогава дори не е стандартните 42,2 км, е толкова лошо маркирано, че част от състезателите буквално се губят в града. Един от тези състезатели е големият френски бегач и тогавашен национален рекордьор на 5000 и 10 000 м Жорж Туке-Дони. Той повежда в състезанието от самото начало и го води доста време, когато прави грешен завой, напълно губи ориентация и спира в местен бар да попита за посоката. Решава да изпие и една бира за разхлаждане и… И повече не става от масата.
Шизо Канакури – Стокхолм 1912 г.
На Олимпиадата в Стокхолм през 1912 г. японският маратонец Шизо Канакури трябвало да тича маратон след 18-дневно пътуване с влак и кораб през два континента и с тежко хранително натравяне. На всичкото отгоре, шведската столица била сполетяна от нетипична жега. Станало му лошо и Шизо припаднал по средата на дистанцията. Някакви много мили местни фермери го прибрали и като се поосвестил, Шизо тихо и кротко се прибрал в Япония, засрамен от лошото си представяне.
След това тичал на още две олимпиади, даже станал 16-и през 1920 г. в Антверпен. Но през цялото това време, шведите го водели “безследно изчезнал”. Чак през 1967 г., от Шведската телевизия го издирили и му предложили да си дотича прекъснатия маратон. Шизо се съгласил. Времето му било официално записано като 54 г, 8 месеца, 6 дни, 5 ч, 32 мин, 20.3 сек. Шизо починал през 1983 г. на 92 години.
Томас Хамилтън-Браун – Берлин 1936 г.
На игрите в Берлин през 1936 г., южноафриканският боксьор Томас Хамилтън-Браун загубил още в първия си мач и, останал без повече ангажименти, тутакси се отдал на ядене, защото след седмици наред "пазене на категория" бил буквално умрял от глад. Оказало се обаче, че един от съдиите объркал фиша и всъщност Томас бил победител в срещата. За беда, след няколкодневното тъпкане с вурстове и кисело зеле, Томас вече бил две кила над нормата и се наложило да го дисквалифицират.
Брус Кенеди – Мюнхен 1972, Монреал 1976, Москва 1980 г.
Брус Кенеди бил копиехвъргач от бившата Южна Родезия, сега Зимбабве, който се класирал за олимпиада не един, не два, а цели три пъти. Но и трите пъти не успял да отиде. През 1972 г. се класирал за олимпиадата в Мюнхен, но когато пристигнал, немците му обяснили учтиво, че не могат да го пуснат в страната защото е от… непризната държава. Родезия била обявила своята независмост от Великобритания, но никой не я признавал за суверенна държава.
През 1976 г. Брус отново се класирал за Олимпиадата, този път в Монреал, но пак не могъл да участва заради санкциите срещу родината му.
На Брус му писнало и емигрирал в Щатите. Където с много труд и постоянство взел гражданство и се класирал в отбора за олимпиадата в Москва 1980. Но САЩ обявили бойкот на олимпиадата заради нахлуването на СССР в Афганистан и Брус отново се разминал с участие. И за да му е още по-гадно, родната Родезия, вече под името Зимбабве и международно призната държава, участвала... Брус успял да се включи в олимпиада чак през 1984 г., в Лос Анджелис. Но не като състезател, а като служебно лице.
Ерик Мусамбани – Сидни 2000 г.
Ерик „Змийорката“ Мусамбани представлявал Екваториална Гвинея на олимпиадата в Сидни през 2000 г. и дори спечелил серията си в плуването на 100 м свободен стил. Постигнал това след като другите двама плувци в серията направили фалстарт и той останал сам в басейна. Времето му било над два пъти по-бавно от обичайното и клетият Ерик едва не се удавил 15 м преди финала, но въпреки това резултатът бил напълно валиден рекорд на Екваториална Гвинея.
Важно е да се знае, че Ерик се занимавал с плуване само от осем месеца и не само не бил плувал, а дори не бил виждал басейн олимпийски размери. Подготвял се за Олимпиадата най-вече в местно езеро и в едно хотелско басейнче, но само през нощта, когато нямало други посетители. По-късно Ерик Мусамбани става треньор на националния отбор по плувни спортове на страната си.