Tриумфът срещу враговете е изсечен на 23 метра височина в скалите
Има места в България, а и по света, които едновременно са много познати и известни, а същевременно крият своите тайни и загадки, макар и да са изложени на показ пред очите на всички. Една от българските атракции, вписани в световното културно наследство от ЮНЕСКО също не прави изключение. Още от деца учим за Мадарския конник, но хипотезите за произхода и предназначението му остават противоречиви и всъщност няма никаква яснота защо барелефът е изсечен на 23 метра над нивото на земята върху стръмните скали до днешното село Мадара.
Мадарският конник всъщност представлява средновековен барелеф, изсечен върху отвесна скала, на 23 метра над земята и е единственият подобен в Европа. Предполага се, че датира от 7-и век след Христа и е с размери 3,1 метра на ширина и 2,6 метра във височина. Негово детайлно копие можете да разгледате и в Археологическия музей в София, тъй като реално отдалечеността от земята и липсата на панорамна площадка, която да води до нивото на барелефа, ви оставят да се наслаждавате на скалното изображение сравнително отдалеч, което пречи да се вгледате в детайлите с невъоръжено око.
Ездачът поваля лъв с копието си
Сцената изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Майсторството на автора си личи от факта, че веднага се разпознава, че конникът е в движение, а ръстът му е близък до човешки бой. Връхната дреха на ездача е до коленете, в лявата си ръка държи юздите на коня, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Върху забитото копие в лъва се вижда знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Заради ерозията на скалите, има и други хипотези какво точно изобразява релефът. Например, спори се дали конникът държи в лявата си ръка поводите на коня, кана с вино или ловджийски рог. Други смятат, че вместо копие, в дясната си ръка всъщност държи юздите на коня. Повечето изследователи са на мнение, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него.
Конникът е възседнал животното върху седло, десният му крак е пъхнат в стремето, на гърба си носи калъф за лък или пък наметало. Отдясно, над конската глава, е изобразен орел с разперени криле. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика за иранския Изток, както и за античните художествени традиции на тракийските конници.
Символ на мощта на Първата българска държава
Според най-разпространената версия, изобразеният ездач е българският владетел хан Тервел, а релефът е символ на мощта на Първата българска държава. Надписите на гръцки език в скалите съобщават за културни и политически събития в отношенията между България и Византия, като се споменават директно или с отправки българските владетели Тервел, Кормисош и Омуртаг, както и византийският император Юстиниан II. Сред другите версии, за това кой е изобразен на барелефа, са българският владетел хан Крум, основателят на България хан Аспарух, тракийски конник и дори бог Тангра – върховното божество на прабългарите. Други хипотези стигат още по-далеч и предполагат, че в скалите над Мадара е изобразен персийският владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
В подножието на скалите има голяма пещера, наречена Пещерата на нимфите. В нея, в древността, траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос , трите нимфи и други.
Според част от изследователите, всъщност Мадарският конник е с много по-древен произход от това, което днес науката приема за валидно. За това говори фактът, че е преправен във времето. Например, предполага се, че лъвът в нозете на конника първоначално е изобразявал куче. Има данни, че и самият конник е преправен.
Част е от Националния историко-археологически резерват Мадара
Съществуват различни хипотези относно произхода на името Мадара. Някои свързват названието със старогръцкото прилагателно „мадарос”, което означава гол, плешив, безлесен. Според други историци произходът на името е старобългарски и означава свещена скала или свещено място.
От траките до скалните манастири
Дълго време траките са използвали пещерите в района на платото за жилища. На територията на резервата е открита и характерна, внушителна Римска вила от периода 2-4-ти век. През 4-ти век на Мадарското плато възниква крепост, която била многократно достроявана и просъществува до нашествието на османските турци през 14-и век. И днес от стените й се разкрива невероятна панорама, а мястото е любима панорамна площадка за снимки на последните залязващи слънчеви лъчи.
През 14-и век е изграден един от най-големите скални манастири в България. Използвани били над 150 естествени пещери, намиращи се на различни нива в скалите, които били превърнати в църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от по-големите пещери, която била използвана като църква е действащият и днес скален параклис ,,Св. Пантелеймон”.