Китайските текстилни компании все повече използват фабрики извън своите граници, за да се възползват от по-евтината работна ръка, по същия начин, както Западът прави с Китай. Но в същото време те мамят пазара - защото поставят разпознаваемия етикет „Made in China“ върху дрехите, а стоките всъщност се произвеждат от експлоатирани работници в Северна Корея, пише Ройтерс.
Китайците все повече използват фабрики, търговци и компании в пограничния град Дандун, а след това пускат на пазара стоките, произведени там по целия свят, като свои собствени. Използването на Северна Корея за производство на по-евтини дрехи показва, че въпреки санкциите на ООН, наложени на тази страна, Ким Чен Ун успява да свърже двата края с помощта на „приятели“. А именно санкциите, дължащи се на севернокорейската ядрена програма, не се отнасят до забраната за износ на текстил.
Всичко за пари
„Приемаме поръчки от цял свят - разкрива корейско-китайски бизнесмен от Дандун, град на границата между двете страни, чрез който се осъществява по-голямата част от търговията на Северна Корея. Подобно на повечето хора, които говорят по темата, той иска да остане анонимен.
В Дандун работят около двадесетина агенти, които посредничат между китайски доставчици и клиенти от САЩ, Европа, Япония, Южна Корея, Канада и Русия. „Често крайният клиент няма представа, че стоките са произведени в Северна Корея“, посочва източникът. Текстилът е втората по големина износна стока на Северна Корея, след въглищата и други руди, а приходите от изнесени текстилни изделия възлизат на 752 милиона долара през 2016 г.
Последните санкции на ООН напълно забраняват износа на въглища, така че Северна Корея наистина трябва да свърже двата края и е очевидно, че разчита на Китай за икономическото си оцеляване. Китайският износ е нараснал с около 30%, или 1,67 милиарда долара през първата половина на 2018 година, като повечето от тях са тъкани и други суровини, от които Северна Корея произвежда готов продукт за пазара.
Австралийската спортна марка Rip Curl публично се извини през 2017 година, когато стана ясно, че част от тяхното ски оборудване, с етикет „Made in China“, е произведено в Северна Корея в една от техните фабрики. Rip Curl обвини доставчика на облеклото си за „аутсорсинг“ чрез неоторизиран подизпълнител. Но търговците и агентите в Дандун казват, че това е широко разпространена практика. Производителите могат да спестят до 75 %, като правят дрехите си в Северна Корея, разкрива китайски търговец на дребно.
Някои от заводите в Северна Корея се намират в град Синийю, а други са в околностите на Пхенян. Готовата дреха най-често се изпраща директно до китайските пристанища, където просто се преопакова и изпраща до световните пристанища, които са я поръчали.
Максимална експлоатация на работници
Производството на текстил в Северна Корея е силно развито през 70-те години, когато първите холандски компании започват да търгуват с Корея. Въпреки че има спад в производството, през последните години той отново започва да нараства. Месечната заплата на севернокорейски работник в текстилната индустрия е около 80 долара на месец, което означава, че производството е с 30% по-евтино, отколкото в Китай. Освен това севернокорейските работници могат да произвеждат 30 % повече дрехи всеки ден, отколкото китайски работник, разкрива китайски търговец.
Причината за това се крие в експлоатацията. В заводите в Северна Корея работниците не ходят до тоалетната, когато имат нужда, защото в противен случай ще забавят цялата поточна линия. Ето защо има предписани почивки за ходене до тоалетна, които всеки трябва да спазва.
Промитите мозъци са най–полезни
Друга причина, поради която севернокорейските работници са толкова продуктивни, е тяхното убеждение, че работят за подобряване на страната си, а не за заплати. Те вярват, че го правят за своя лидер и за по-добро утре, а заплатите им са различни от тези в други азиатски страни. Например, докато в Северна Корея минимумът е 75 долара на месец, а средната заплата е 160 долара на месец, в Китай средната заплата във фабриките е от 450 до 750 долара на месец.