Едно прекратяване на огъня в момента би оставило Русия в силна позиция
С появата на слухове за мирно споразумение, което може да спре войната в Украйна, европейските държави от НАТО, граничещи с Русия, се опасяват, че президентът Владимир Путин може да използва споразумението, постигнато с посредничеството на новия лидер Доналд Тръмп, в своя полза, пише Newsweek.
Ако сраженията спрат и руските войници, които в момента са блокирани в Източна Украйна, вече не са необходими там, „стотици хиляди войници“ ще бъдат на разположение на Путин, за да ги използва другаде, заяви министърът на отбраната на Естония Хано Певкур пред Newsweek в рамките на срещата на върха по отбраната IISS Prague в Чешката република.
Притеснението на Певкур е, че тези войски могат да се окажат от другата страна на границата с неговата страна и други съседни държави от източния фланг на НАТО.
„Едно прекратяване на огъня в момента би оставило Русия в силна позиция да се възползва от възможността да възстанови силите си и или да започне ново нападение срещу Украйна в някакъв момент в бъдещето, или да освободи споменатите сили, за да се върне към границите на Русия с НАТО“, каза Уилям Фриър, научен сътрудник по национална сигурност в британския мозъчен тръст Council on Geostrategy.
„Страните по източния фланг на НАТО са едни от най-пламенните поддръжници на Украйна“, казва Фриър пред Newsweek. „Една Русия, която вече не е въвлечена в блатото на конфликт с висока интензивност, може да се изкуши да съсредоточи усилията си върху сплашване или разрушаване на източния фланг на НАТО и вътре в него.“
След като новоизбраният президент Тръмп влезе отново в Овалния кабинет, той може да настоява за прекратяване на изтощителната, продължаваща две години и половина война в Украйна. Той заяви, че би могъл да сложи край на войната за един ден, но не представи пътна карта как ще го направи. Републиканецът все още не е решил как да накара украинския президент Володимир Зеленски и Путин да седнат около една и съща маса за преговори, съобщи „Уолстрийт джърнъл“ по-рано този месец.
Една от идеите, които се лансират сред официалните лица в лагера на Тръмп, е Украйна да се ангажира да не се присъединява към НАТО поне 20 години, докато Вашингтон продължи да вкарва оръжия в страната, за да разубеди Русия да предприеме нови атаки, съобщи WSJ, като се позова на трима души, близки до новоизбрания президент.
Конфликтът щеше да бъде замразен, а Русия щеше да държи в ръцете си около една пета от територията на Украйна. Демилитаризирана зона ще маркира контрола на Киев и Москва надолу по сегашната фронтова линия и по протежение на международната граница между двете страни, вероятно охранявана от европейски сили. В петък чешкият президент Петр Павел даде подобна публична оценка.
Това би било в разрез с това, което Зеленски очерта пред украинските законодатели и световните лидери в своя „план за победа“ през последните месеци. Тази стратегия се основаваше на присъединяването на Украйна към НАТО, а не на отстъпването на територия на Москва и избягването на замразен конфликт.
Всяко прибързано решение на войната „ще бъде загуба за Украйна“, отбеляза Зеленски миналата седмица. Европейски официални лица също така посочиха, че ръководената от Тръмп сделка с Путин вероятно ще бъде за сметка на Украйна, а вероятно и на Европа. Прекратяването на огъня и установяването на демилитаризирана зона в Източна Украйна и по границата с Русия вероятно ще означава, че армията на Москва вече няма да е необходима за атаките срещу украинската отбрана, които изискват много жертви, пише още Newsweek.
В края на 2022 г. Шойгу заяви, че Кремъл ще преразгледа военната структура на Русия, като същевременно ще увеличи броя на военнослужещите през следващите няколко години. Части от плана предвиждаха разделяне на Западния военен окръг на Русия на два окръга - Московски и Ленинградски, както и увеличаване на числеността на армията.
Когато Финландия се присъедини към НАТО през следващата година, Путин заяви, че възстановяването на Ленинградския военен окръг е пряко свързано с увеличаването на присъствието на НАТО по границата на Русия. Базираният в САЩ мозъчен тръст, Институтът за изследване на войната, заяви, че Западният военен окръг е бил „разтегнат“ между съсредоточаването върху войната в Украйна и запазването на силите на НАТО по балтийските граници, пише още изданието.
Въпреки че Русия е изтеглила голяма част от сухопътната си мощ далеч от границите на Балтийските страни, за да подкрепи войските си в Украйна, НАТО е много наясно с публичните изявления на Русия за реинвестиране и преструктуриране на нейните сили близо до източния фланг, каза генерал-лейтенант Юрген-Йоахим фон Сандрарт, ръководител на многонационалния корпус на НАТО Североизток, базиран в северозападна Полша. Той е натоварен със задачата да наблюдава присъствието на алианса в Балтика.
Русия вижда региона на Балтийско море като "значителен приоритет", каза фон Сандрарт пред Newsweek в Прага.
Москва не само разполага със сухопътни сили близо до балтийските страни, но и способности във всички области, като например системи, които биха попречили на силите на НАТО да получат достъп до това, което е известно като зона на отговорност, която за Многонационалния корпус Североизток е Естония , Латвия, Литва и Северна Полша.
Русия ще използва тези други способности, действайки ефективно в своя ексклав Калининград, вклинен между членовете на НАТО Литва и Полша, пише Newsweek.