Вчера видяхме на практика, че американската съдебна система наистина работи в полза на гражданите. Вярно, не точно по начина, по който е замислено това да става, но все пак може да работи за тях.
Доналд Тръмп, който беше преследван и мачкан от нея по разни скалъпени обвинения (и още повече - обвинения в деяния, които по същността си не са никакво престъпление, защото не нанасят никаква вреда на никого), разкарван като панаирджийска мечка между съдилища, глобяван със стотици милиони, спечели президентските избори с по-голяма преднина, отколкото през 2016 година срещу злокобната Хилъри Клинтън (312 електорални гласа сега срещу 307 тогава).
Спечели ги, като победи самодоволно хилещата се марионетка на същите зли сили във всеки един от щатите, в които крайният изход беше оспорван, и в крайна сметка - противно на всички прогнози, че Камала Харис по-скоро ще спечели тези избори - и въпреки откритото подпиране от десетки супер влиятелни и популярни личности от шоу бизнеса.
Нещо повече, размаза я толкова убедително, че не съм сигурен, че тя изобщо ще може да се върне в голямата политика след приключването на жалкия си мандат като незабележим вицепрезидент на сенилния старец.
Победи я въпреки целия 1 милиард долара, който големите олигарси и силите зад нея ѝ изсипаха в кампанията за отрицателно време, докато Тръмп в същото време трябваше да изцежда всеки свой долар за съдебната си защита и буквално просеше подкрепа от по 15 долара в мейли, които френетично разпращаха в продължение на повече от 2 месеца на всеки, някога вдигнал пръст на одобрение за каквото и да е, свързано с него - пък и за защитите на хората от обкръжението му, които също бяха тероризирани (примерно Руди Джулиани, който беше докаран буквално до фалит от съдебния терор).
Обвиняваме нашата съдебна система, че се използва като бухалка? Нашата съдебна система е като вързано на верижка пинчерче в сравнение с американската, която е отвързана и има силите на питбул, когато е насъскана по подходящия начин.
Та както казах, съдебната система в крайна сметка помогна на гражданина Тръмп, само че не по начина, по който трябваше да го направи, а превръщайки го в мъченик и аутсайдер, на който всеки нормален човек ще иска да помогне.
И как по-добре да му помогнат американците, освен като му дадат не само правото да управлява страната им в следващите 4 години, но и да се самопомилва за каквото си поиска още в първите 10 минути на новия си мандат.
Сега разбирате ли защо в крайна сметка прибегнаха и до двата опита за убийството му? Защото не можеха да поемат риска да се случи онова, което все пак се случи - въпреки всички усилия, лъжи, медийно облъчване и използване на съдебната система не като бухалка, ами направо като валяк срещу него.