През последната година все по-усилено се говори Ерлинг Хааланд. Нападателят прави фурор в Бундеслигата, където от зимата играе за „Борусия“ (Дортмунд). Едва 19-годишен, норвежецът е считан за вундеркинд, а европейските колоси мечтаят да го имат в редиците си. И докато нападателят се развива успешно далеч от своята родина, сега там кариера прави българинът Калоян Костадинов. Въпреки че е с две години по-малък, офанзивният полузащитник вече е имал възможността да се изправя очи в очи с Хааланд. Двамата се срещат по терените в Норвегия, където Костадинов е бил в юношеския тим на „Санднес Улф“, а нападателят е защитавал цветовете на „Брюне“.
„Играл съм срещу него, когато бяхме малки и наистина впечатляваше таланта си – сподели Костадинов за „Труд“. – У него ми харесва твърдият характер, хъсът за победи и гладът за голове. Аз обаче се възхищавам на друг тип играчи. Това се дължи на факта, че играя по-техничен футбол. Мартин Йодегард, който играе за „Реал Сосиедад“ много повече ми допада. Елегантен, техничен, креативен."
Дотук обаче с допирните точки между Костадинов и Хааланд. Българският талант започва своята кариера далеч от Скандинавия… Гони топката по полята край Стражица, когато е още като невръстен и дори не осъзнава къде ще го отведе любовта към великата игра.
„Първият ми спомен с футболна топка е в един малък град на име Стражица – разкрива Калоян. - Живеех там по това време с баба и дядо, защото родителите ми работеха в Норвегия и си идваха за кратко. Нашият дом се намираше в една махала, където лудувахме 15-20 деца. По цял ден бяхме навън, заети от игри. Веднъж се чудехме какво да правим и си спомних, че бях получил футболна топка за моя рожден ден. Взех я от вкъщи и отидохме на една поляна, където имаше 2 врати. Разделихме се на 2 отбора и започнахме. С първото докосване на топката усетих, че това ми доставя удоволствие и ми се отдава. След две седмици родителите на моите приятели отказаха да ги пускат на поляната, защото бе далеч. Това не ни спря. Започнахме да ритаме пред блока, където по това време имаше доста коли с аларми. Понякога улучвахме някой друг автомобил и веднага се разбягвахме.Детска раота, веселба…“
Костадинов е орисан често да сменя дома си. След полетата край Стражица той се мести във Велико Търново, където за пръв път влиза в истинска съблекалня.
„Преместихме се, когато стана време да тръгна на училище – продължава своята история играчът на втородивизионния „Санднес Улф“. - Тогава моите родители се върнаха в България, за да живеят с мен. Баща ми ме записа в школата на „Етър“, когато бях на 6 години, а там тренирах в продължение на 2 години. Първият ми треньор бе Марин Стефанов. През 2011-а се преместихме в Норвегия. Още на другия ден бях на терена с отбора, в който играя и сега. Разликата беше огромна в началото, защото в „Етър“ тренирахме двуразово, а тук само 4 пъти на седмица.“
Напълно нормално в началото пред Калоян има езикова бариера, но признава, че заради крехката възраст бързо успява да научи езика, а това му отнема 6-7 месеца.
Костадинов започва като централен нападател, а година по-късно е преместен на лявото крило. Най-добре обаче се чувства като халф или „десетка“.
„Трябва да кажа нещо много важно – доверява талантът. - Моят баща Калин Костадинов през цялото време, а и досега, ме е учил и се е занимавал адски много с мен. Не е изпускал нито една моя тренировка за 9 години тук. И всеки път оставахме да работим допълнително върху моите грешки.“
Така идва 27 ноември 2018 година. На този ден трудът на двамата е възнаграден - договор с първия отбор на „Санднес Улф“, тим от второто ниво но норвежкия футбол. По това време българският талант е едва 16-годишен. Още през януари започва тренировки, а малко след това дебютира в мъжкия футбол. През изминалата кампания записва 4 мача, в които се появява като резерва, но през новия сезон това може да се промени.
„Ситуация тук е като в цяла Европа, не тренираме и чакаме да отмине – разказва Костадинов. - Но мисля, че имам шанс да играя доста този сезон, защото до момента имахме два лагера и от 3 приятелски мача стартирах като титуляр в два. Освен това получих много позитивна обратна връзка от треньорите. Но, разбира се, времето ще покаже.
Постепенно с изявите си Калоян започва да привлича вниманието. През месец май миналата година получава норвежко гражданство, а половин година по-късно логичното се случва – идва повиквателна за младежите на Норвегия.
„Аз съм българин, въпреки че съм с двойно гражданство и си обичам моята родина – откровен е Калоян. - Но тук хората ми гласуваха много голямо доверие, така че ми е трудно да отговоря дали ще играя един ден за България. Така или иначе никой от родината ми не ме е търсил.“
Дебютът му за „викингите“ идва на 5 септември 2019 година срещу Швеция.
На въпрос с кой номер предпочита да играе на клубно и национално ниво, той признава: „Имам два, които много харесвам - №8 заради Стоичков и №18, защото Васил Левски е роден на 18 юли, също като мен.“
Понастоящем българският футболист чака да отмине епидемията, за да се върне към голямата си любов. Не обръща и особено внимание на слуховете, че интерес към него проявяват големите отбори от Скандинавия - „Брьондби“, „Мьолде“ и „Стабек“.
„Наясно съм с това – доверява Калоян. - Но сега съм концентриран тотално върху началото на сезона, когато и да е то. Знам, че трябва още много да работя, защото на дълъг път се върви с малки крачки…“.