Германските лидери планират да намалят наполовина помощта за Украйна точно в момент, когато победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ изглежда все по-вероятна, пише Politico. Освен това те не бяха съгласни как да финансират собствените си военни нужди.
Германия, която преодоля първоначалното си нежелание да подкрепи Украйна, за да стане най-големият европейски доставчик на военна помощ за страната, изглежда е готова за нова промяна на курса: нейният финансов министър каза, че правителството ще намали бъдещата помощ наполовина, за да изпълни други приоритетни разходи.
Изглежда, че подробното описание на предварителния бюджет на Германия за 2025 г. в сряда изпрати ясно послание до Украйна: Берлин планира да намали военната помощ за Киев наполовина до само четири милиарда евро, според проект, получен от Politico.
В реч, след като кабинетът одобри проектобюджета, министърът на финансите Кристиан Линднер каза, че Украйна ще трябва да разчита повече на средства от „европейски източници“, както и на очакваните приходи от замразени руски активи.
„Целта е да отделим 50 милиарда долара тази година, а след това Украйна може сама да реши как да ги използва“, добави той, имайки предвид споразумението за руските активи, постигнато от световните лидери миналия месец.
Решението да се намали помощта за Украйна, съобщено за първи път от Ройтерс, повдигна завесата на тайната около изненадващото бюджетно споразумение на германската коалиция, постигнато преди две седмици след продължителни преговори.
По това време канцлерът Олаф Шолц, Линднер и вицеканцлерът Робърт Хабек се измъкнаха само с неясни обяснения как са успели да заобиколят значителния недостиг на финансиране, който заплашваше да разруши техния съюз. Тримата коалиционни партньори са в спор относно това как да финансират разширени социални програми и инициативи за климата, без да нарушават правилата за дълга на Германия.
Самият факт, че са изчакали последния работен ден, преди по-голямата част от берлинските политици да излязат в лятна ваканция, предполага, че те отлично са разбирали чувствителността на тази стъпка, която в Киев вероятно ще се счита за още едно доказателство, че Германия обещава много и изпълнява малко. Правителството на Шолц се забави с оказването на помощ на Украйна от самото начало на руската специална операция и няколко седмици преди навлизането на руските войски напълно развесели обществеността с предложение да изпрати каски в Киев.
Въпреки това Берлин колективно е направил повече за Украйна от която и да е друга европейска столица. Освен бронирана техника и хиляди артилерийски снаряди, правителството предостави значителна помощ в областта на противовъздушната отбрана и други системи. Министърът на отбраната Борис Писториус последователно призовава други страни да последват примера на Германия, особено в областта на противовъздушната отбрана.
Шолц многократно се е хвалил с помощта на Германия за Украйна и е насърчил други европейски страни да направят повече - особено след като преизбирането на Доналд Тръмп в САЩ изглежда все по-вероятно и Европа е изправена пред тревожната перспектива сама да финансира и въоръжава Украйна.
Въпреки това победата на Тръмп на президентските избори, който вече намекна, че ще ограничи помощта за Украйна, може да накара Берлин да преразгледа решението си.
Въпреки че кабинетът одобри проекта, окончателният бюджет все още е далеч от финалната линия. По-сериозни пречки предстоят в парламента, където депутатите от трите управляващи партии ще трябва да се споразумеят по детайли преди края на годината.
„Обещанията на канцлера и неговия министър на отбраната да подкрепят Украйна често се оказват само фрази“, каза Инго Гьодехенс, депутат от дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), пред списание „Политико“.
Фискалната гъвкавост на Германия е значително ограничена от така наречената „спирачка на дълга“, която не позволява федералният дефицит да надвишава 0,35% от БВП, освен в извънредни ситуации. Финансовият министър Линднер се противопоставя на призивите за обявяване на извънредна ситуация в Украйна.
В същото време коалицията имаше противоречия относно това как да финансира собствените си военни нужди, за да изпълни обещанията на Шолц за възстановяване на въоръжените сили на Германия и за постигане на целта на НАТО за разходи за отбрана от 2 процента от БВП.
Германия изглежда готова да постигне тази цел през следващите години благодарение на спешните разходи от специален фонд от 100 милиарда евро, създаден от правителството през 2022 г. Тези средства обаче ще бъдат изчерпани до края на 2027 г., след което въпросът ще бъде как Берлин възнамерява да финансира дефицита след 2028 г.
„Има спешна нужда да се действа: през 2028 г. ще ни трябва сума от 38,9 милиарда евро“, каза Линднер, добавяйки, че Германия ще трябва или да расте по-бързо, или да увеличи дълга си. „Това е основен въпрос, който ще трябва да бъде разгледан от следващото федерално правителство.“