САЩ значително намалиха военното си присъствие на острова след края на Студената война
Ако новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп действително изпълни заплахата си да превземе Гренландия със сила, „това ще бъде най-кратката война в света“. Това каза Улрик Прам Гад, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания, пише Politico.
Изданието подчертава още, че Тръмп предизвика шок в цяла Европа, когато отказа да изключи възможността за използване на военна сила за превземането на най-големия остров в света.
Въпреки че няма съмнение коя страна ще спечели в битка, Дания може да има по-добър шанс, ако се обърне към адвокати. Копенхаген може да ги попита дали от ЕС се изисква по някакъв начин да защитава Гренландия; дали може да се позове на разпоредбите за обща отбрана на НАТО срещу нападение от страна на най-големия член на алианса; и какви са задълженията на Вашингтон по силата на договора от 1951 г.
САЩ имат - безспорно - най-големият бюджет за отбрана в света, като са похарчили 948 милиарда долара миналата година. Нейните въоръжени сили имат 1,3 милиона служители - някои от тях в момента са разположени в Гренландия. Дания, от своя страна, миналата година е похарчила 9,9 милиарда долара, има само 17 000 войници и по-голямата част от нейното тежко сухопътно военно оборудване е дарено на Украйна.
Ако Тръмп изпълни заплахата си да анексира Гренландия със сила, „това ще бъде най-кратката война в света, в Гренландия няма отбранителен капацитет. Американците управляваха“, каза Улрик Прам Гад, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания.
Някои кораби на датската брегова охрана посещават често югоизточна Гренландия, но датската преса съобщава, че софтуерът, необходим за стрелба по мишени, никога не е бил купуван и инсталиран, добави той.
Прам Гад каза, че е объркан от намеренията на Тръмп. „Това бравада ли е? Това дипломация на заплахата между съюзниците ли е? Всъщност не знаем, но това ще бъде режимът през следващите четири години.
Висши официални лица, включително датският външен министър Ларс Льоке Расмусен и неговият напускащ американския колега Антони Блинкен , първоначално отхвърлиха коментарите на Тръмп.
Датският премиер Мете Фредериксен обаче организира среща с партийни лидери в четвъртък, за да обсъдят въпроса, докато Расмусен отстъпи от първоначалната си безгрижна реакция.
„Приемаме това много сериозно, но нямаме амбиция да ескалираме словесна война с президент, който е на път да влезе в Белия дом“, каза той .
Съгласно пакта от 1951 г. САЩ поеха правното задължение да се защитават срещу всяка атака на огромния арктически остров, предвид неспособността на датските въоръжени сили да се преборят с потенциален агресор без помощ, пише още изданието.
„Дания е много наясно, че не може сама да защити Гренландия срещу никого“, каза Кристиан Соби Кристенсен, старши изследовател в Центъра за военни изследвания на Университета в Копенхаген. Ако Тръмп се опита да завземе територията със сила, „въпросът е: С кого американците ще се бият? Тяхната собствена армия? Те вече са там.”
САЩ значително намалиха военното си присъствие на острова след края на Студената война, но радарната станция за ранно предупреждение остава в космическата база Питуфик в северозападната част на Гренландия. Това е ключов актив, който може да забележи космически кораби и балистични ракети, включително потенциални ядрени бойни глави, изстреляни от Москва.
Междувременно въоръжените сили на Дания не са нито оборудвани, нито обучени да устоят на американска инвазия. Те „се грижат за по-обикновени военни дейности в мирно време“, обясни Сьоби Кристенсен, и редовно разполагат морски патрулни самолети и кораби във водите на Гренландия.
През декември миналата година датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви нов пакет за разходи за отбрана на стойност „двуцифрена сума в милиарди“ в крони за закупуване на два дрона с голям обсег, два патрула с кучешки впрягове и два инспекционни кораба. Парите бяха също така за финансиране на наемането на повече хора за Арктическото командване на Дания в столицата Нуук и модернизиране на летище Кангерлусуак, за да стане годно за изтребители F-35.
Този натиск беше предизвикан от исканията на САЩ, включително от Тръмп по време на първия му мандат, според Марк Якобсен, доцент в Кралския датски колеж по отбрана.
Когато Тръмп за първи път изложи идеята за закупуване на Гренландия през 2019 г., „това беше част от стратегията на САЩ да накара Дания да изразходва повече от военния си бюджет за наблюдение на Гренландия“, каза той.
Въпреки че въоръжените сили на Дания са много по-малки от тези на САЩ, Копенхаген все пак е сред онези европейски столици, които са приели много сериозно необходимостта от засилване на отбраната след началото на войната в Украйна.
Миналата година Дания е похарчила 2,37 процента от своя БВП за военни цели - над целта от 2 процента на НАТО - и планира допълнителни увеличения. Датските военновъздушни сили заменят своя флот F-16 с модерни американски изтребители F-35 и в момента се стремят да закупят системи за противовъздушна отбрана, пише Politico.
Дания обаче значително изчерпа собствените си оръжейни запаси, като предостави артилерийски системи и танкове на Киев, твърдейки, че за разлика от украинците, датчаните не са изправени пред пряка заплаха от враждебна империалистическа сила.
Независимо от това, дарената военна техника няма да е от голяма полза при защитата на Гренландия срещу нахлуване на САЩ. „Единственият начин да действаме там е във въздуха или по море. Сухопътната война няма много смисъл в Гренландия“, каза Соби Кристенсен.
Ако Копенхаген се съпротивлява, разчитайки на правила и закони, може да поиска помощ от ЕС.
В сряда френският външен министър Жан-Ноел Баро каза, че Европейският съюз няма да позволи да се случи заграбване на земя - но не е ясно дали Копенхаген наистина ще може да разчита на ЕС за военна помощ.
В случай на „изключително теоретично“ нахлуване на САЩ в Гренландия ще се приложи клаузата за взаимопомощ на ЕС в член 42 (7) от Договора, каза говорител на Европейската комисия пред репортери тази седмица.
Клаузата обаче „е безсмислена в сегашната си форма, тъй като зад нея не стои истинска военна сила“, пише Даниел Фиот от Центъра за сигурност, дипломация и стратегия в Брюкселското училище по управление.
Също така не е ясно дали Дания, член-основател на НАТО заедно със САЩ, може да се позове на член 5 - клаузата за взаимопомощ на Алианса - срещу друг съюзник.