Появи се най-новото литературно списание "Светофари" - асоциация със свободата на срещата между автори и читатели

Най-новото литературно списание „Светофари“ вече е факт. Първият му брой събира много от актуалните имена в поезията и прозата. Списанието ще излиза на всеки 3 месеца и е дело на изд. „Многоточие“. Специално за „Труд news“ повече за идеята за хартиеното издание, посветено на литературата, споделя главният редактор Ивелина Цветкова:

- Здравейте, г-жо Цветкова, как се роди идеята за създаване на списание за съвременна българска литература?

- Здравейте и благодаря за честта да съм Ваш гост! Самата дума „труд“ ми напомня за неспирната работа на издателството ни през годините. Труд, който ми даде такава лекота да усетя момента, в който да стартираме подобен проект. Мисля, че нямам обяснение защо точно сега, в първите дни на пролетта. Сезонът е предвестник на нещо ново и „Светофари“ си намери свое място именно в него. Лично аз имах нужда да чета списание в този му вид и реших да го предложа и на читателя.

Закърмена в библиотеката, в която работеше моя роднина, творяща поезия още от дете, с много литературни награди, журираща в много литературни конкурси, редактор и издател, сега близо половин век живот бих го нарекла с най-различни имена – Опит, Път, Свобода, Срещи. Всеки един момент, свързан с творчеството ми и работата ми по книги на автори, е дал по нещо, за да имам цялата съвкупност на днешната ми увереност, че мога да предложа на другите опита, пътя, свободата ми и срещите ми с всеки един човек, докоснал ме с творчеството си. Това го предлагат зелените светлини на светофарите по кръстовищата. Изборът е наш по кой път да продължим.

- Защо точно името Светофари" избрахте?

Идеята за заглавие на списанието се роди спонтанно в първите дни на тази година и веднага оформих краткото му първоначално съдържание, след което го представих на човека, с когото създадохме издателството ни заедно, още от първия му миг, допълващи се с идеи, мой спътник в живота – прозаика Даниел Меразчиев. „Представям ти „Светофар“, му казах с лека усмивка, след което той веднага сложи точка на изречението ми: „И“. Така се роди „Светофари“ с добавената буква И, която е и моята първа буква от името ми. Той никога не си признава напълно, че съм много специална за него, прави го с действия, и то по много запомнящ се начин. Именно затова и темата на първи брой дойде от само себе си – Любовта. Навярно, защото всичко, което правим заедно, е наистина с много любов.

А заглавието на списанието е асоциация със свободата, която ни дават светофарите със зелените си светлини. Не е случайно, че буквичката О в него е оцветена в зелено. Такава свобода има в литературата чрез различните жанрове. И всеки един творец има правото да премине, вървейки по пътя си, отсреща, пред читателя, да бъде изслушан. „Светофари“ дава тази възможност за среща, събрани на едно място, но и за това какво мисли библиотекарят, учителят по БЕЛ, адвокатът, лекарят, психологът, хора с най-различни професии, които чрез статии, рубрики, рецензии, анализи споделят свои истини за опита им в литературата, за тяхната гледна точка.

- Имаше крайна необходимост от истинско списание за литература. Каква ще е концепцията? Кои автори могат да участват и как?

Представата за живота през погледа на човека е колкото различна, толкова и обща, но творчеството ни дава възможност да се изразим по най-различни начини. Свързвайки миналото и настоящето, емоциите ни напират да бъдат чути, а чрез тях идват и послания за по-добрия ден.

В последно време срещам все повече четящи млади хора, насядали по пейки в парковете с книги в ръце, дори вчера, носейки „Светофари“ в ръка към Националната библиотека, се спрях за миг да ги погледам. Те четяха посланията на света, където всеки намира по нещо за себе си. Срещам ги и в метрото, в трамваите. Обичам да наблюдавам четящите. През годините наблюдавах и читателите на ИК „Многоточие“. Много са малко тези, които са пожелали електронна книга. Факт е, че някои държави се опитаха да въведат учебници в електронен вид, но преминаха през това, за да се върнат отново към хартията. Хартиеното издание дава тази свобода за избор на бягство от екраните.

В списанието могат да участват автори на различна възраст. Могат да изпращат свои произведения на имейла на списанието spisaniesvetofari@abv.bg и след одобрение от екипа ни, ще бъдат публикувани в броевете. Аз съм щастлива, че вече има много желаещи, които искат да докоснат някого с творбите си заедно с други, които имат общ път. Но в никакъв случай не желаем списанието да се превърне в сборник. Сборници има, колкото искате. „Светофари“ отразява пътя и погледа на твореца по много красив начин, както споделиха вече много от хората, заявили броя.

- Да разкажем малко и за реализацията на първия брой. Вашата половинка Даниел Меразчиев отново впечатли с корицата.

Над двадесетгодишният опит на графичен дизайнер се вижда отдалече и многобройните отзиви за наши корици на книги ни радват. Оформлението е много важна част от реализирането на добър продукт. Винаги сме очаквали мненията на четящите и сме ги получавали. А от това няма по-ценно. Даниел умее да впечатлява с дизайн, още повече, че, пишейки проза, той има усета да улови много важни детайли, четейки даден ръкопис, който да се превърне в книга. Който му се е доверил, винаги е успявал да привлече вниманието на читателите. Имали сме случаи дори на хора, които са пожелали дадена книга заради корицата, да краси например хола им. Списание „Светофари“ може да служи и за това, но не и за подпиране на някоя мебел, както понякога се шегува той. Убедени сме за това поради многобройните отзиви, споделяйки колко им е харесало цялото изпълнение. Макар че работата ни по подобен проект леко наподобяваше плахи стъпки на първолаче, изискваше много време, докато достигнем до нивото да го представим, и със сигурност ще се учим още. Важна е представата какво бихме искали да четем ние, с качеството, което заслужава творецът.

Във всеки един брой ще представяме на задната корица картини на съвременни български художници. В първи брой ще откриете такава на художничката Кали Кол, която бих нарекла и част от екипа ни, тъй като нейни картини са намирали място и на корици на книги, издавани от нас. Тя е и поет, както и добър човек, с когото е приятно да общуваш на различни теми.

Общо взето бих нарекла старта на „Светофари“ Приятелство, което навярно ще продължи в броевете, тъй като за нас всички пишещи са приятели. Дори в издаването на книги срещите ни с авторите не са случайни. Убедили сме се в това. Не бих могла да изредя имена на участници в броя, тъй като за мен всички са дали по равна частичка за читателя.

- Авторите на поезия и проза са особена гилдия. Макар и необединени, се събираме в онези омагьосващи свои пространства, били реални, или виртуални. Напоследък, за да обсъдим проблемите в издаването на книги, шансовете за младите писатели, новите заглавия, а понякога – и международните награди на най-известните ни имена. Според Вас кога за българската култура светофарите ще светнат зелено и не трябва ли ние сами, без да чакаме спасители, да поемем отговорността, да покажем лицата си, това, че сме заедно, подкрепяме се и ценим своите произведения?

Всички ние сме в пространството да изразяваме себе си. Аз съм автор на 17 книги с поезия и проза. Изразявала съм мнение. Има обаче такива, които се опитват на наш гръб да пишат безумни измислици, ровейки се в личния ни живот, но ние продължаваме още по-надъхани след подобни случаи. Знаете ли, такива хора ме стимулират. А преди няколко години преминах през здравословно изпитание, което ме направи още по-силна. Зеленият светофар на живота светна точно тогава. Мисълта да обидя или нараня някого я няма от раждането ми, но в момента, в който срещнах въпросителната в края на „Дали ще живея?“, в него момент аз успях и да оценя живота. За справедливостта съм. И, както е казано –каквото си посеят, това ще жънат всички. Такива хора трудно оцеляват, те биват отхвърляни, и то от голяма група от хора. Ние не сме единствените в устата на подобни. Това са енергийни вампири, определено имащи нужда от лечение. Подобни лица стигат до прокуратурата обаче.

Да, в нас е ключът, който да отвори онази врата на обединението, но все още трудно го завъртаме в настоящето, съдейки по това, в което сме в момента. Разединението не е само в творците, то е в човечеството. Не мога да кажа кой точно е виновен за това, но смятам, че изкуството може да обедини всички – с любовта, която е във всеки един от нас. Не са ни нужни спасители. Но може би всеки трябва да премине през изпитание, което касае живота му, и то най-вероятно е и ключ за по-добрия ден.

Навярно не всеки ще хареса списанието ни, но затова сме и различни хората, затова и всеки автор си има своите читатели. Срещала съм коментари с думи като „тази книга не ми харесва“. На едни се харесва, на други - не. Тези пространства, в които се изразяват мнения за книги, конкурси, шансовете на младите писатели, те са като поляна с най-различни билки. Аз взимам за себе си това, което желая, останалото остава там, на поляната, където може всеки да бере. Мога да споделя дали тази билка е била за мен. Може да е като лек, но и като отрова. Зависи какво искаш за себе си. Моите читатели често ми споделят какво съм им подарила чрез поезията, приказките за деца, разкази и книгите ми с кулинарните рецепти. На този подарък съм му дала име – ЩАСТИЕ. Приятел съм и с тях.

- Факт е, че става все по-трудно да накараме децата да четат. Вашето списание е кратка форма на нещо забавно, но и много ценно като първа крачка този процес да се случва по-бързо. Към каква аудитория е насочено списанието и може ли да се помисли и в тази посока?

Имам честта да съм Ви гост на много хубав празник – Международния ден на детската книга (бел.ред., който бе вчера). Видях много автори, които представяха на деца творчеството си, като припомниха, че и книгите за деца си имат празник. В последно време ми прави впечатление по-голямото желание на автори да издават книги за деца. Съдейки по това, че допечатват тиражи, малкият читател или слушател на истории за деца го има, но ги има и все още хората, които им предлагат по нещо ново. И ние сме част от това чрез различни наши проекти.

В „Светофари“ има статии, свързани с творчеството за деца, както и произведения от различни автори. А списанието дава и ще дава поле за изява и на деца.

Винаги съм се доверявала на моите деца. Те са били неотлъчно до мен във всеки един момент. От тях се учи много, но и винаги съм ги оставяла сами да усетят живота, в който не можем всички да мислим еднакво. Затова и „Светофари“ дава поле за обединение на мислещите по различен начин, но няма място в него за обиди. Има чистота, а в нея е и творчеството от деца. В брой 1 с детективска загадка участват двете ни момичета Йоана и Виктория, както и Елена Стилиянова от гр. Луковит и Димитър Кондузов от с. Хухла, а Гергана Куртакова и Георги Костадинов представят свои стихотворения за най-малките. Моя статия има и за героите в детската стая. Иначе чрез всички наши проекти помагаме на младите автори в издаването. Каузата ни е такава още от създаването на издателството.

- Вашето издателство организира и конкурси за писатели и поети. Да очакваме ли скоро ново предизвикателство и как оценявате таланта на пишещите?

В момента получаваме произведения за Трети национален литературен конкурс „Истински неща“, който е за написване на приказка за деца, като чрез него искаме да съживим българския фолклор. Всяко произведение е придружено с българска пословица или поговорка, а приказката съдържа поука, свързана с тях. Така бихме могли да си ги припомним, но и да ги предадем на децата. Срокът за участие е до края на април, като няма възрастова граница. До момента сме получили много интересни и поучителни приказки, които, вярвам, ще бъдат интересни за децата. Всеки автор има поглед върху това какво би било интересно на най-малките.

С благодарност за гостуването в „Труд news” и пожелания за откриване на ключето за обединение. Светофарите са всеки един наш нов ден, в който можем да се огледаме, но и да продължим. Имаме ги дните. Имаме и пътя, по който да вървим с това, което може да прави щастливи не само нас, но и хората.

 

 

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Христина Колева

Този уебсайт използва "бисквитки"