Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази категорична позиция относно въвеждането на еврото в България и предстоящия референдум, иницииран от партията. Той защити българския лев и посочи многобройните рискове, свързани с присъединяването на страната към еврозоната, подчертавайки, че България не е подготвена за този значителен икономически преход.
„Ние към днешна дата не сме готови за еврото.“, заяви Костадинов категорично в интервюто. Той подчерта, че еврозоната не е автоматичен икономически успех и че много държави са претърпели сериозни икономически сътресения след своето присъединяване. „Гърция е ясен пример за това какво може да се случи, ако една държава влезе в еврозоната неподготвена. Видяхме как фалшивата статистика и липсата на икономическа стабилност доведоха до национална криза“, заяви Костадинов.
Той поясни, че предстоящият референдум за запазване на българския лев е основен приоритет на „Възраждане“ и целта на политическата организация е да даде възможност на българските граждани да решат дали страната трябва да въведе еврото.
„Референдумът за еврото е не просто въпрос на икономика, той е въпрос на национален суверенитет и бъдещето на България“, подчерта председателят на формацията.
По думите му въвеждането на еврото би довело до ограничаване на суверенитета на страната в икономически аспект. Той каза, че когато една държава предаде контрола над своята валута, тя губи значителен инструмент за управление на икономиката си. „Еврото е улица без изход. Това е капан, от който няма излизане. В човешката история няма нито една декретна валута, която да е оцеляла твърде дълго.“, добави Костадинов, като подчерта важността на запазването на националната валута.
Според него, българският лев трябва да се запази, за да осигури на страната икономическа гъвкавост и възможност за адекватна реакция на глобалните икономически промени. „България трябва да има контрол над своята валута, за да можем да реагираме адекватно на глобалните промени,“ посочи той.
Костадинов изтъкна, че натискът за присъединяване на България към еврозоната идва не толкова по икономически, колкото по политически причини.
„Еврото не е икономическо решение за България, а политическо. То не е гаранция за по-добро икономическо развитие. Примерът с Гърция, Италия и други страни показва, че присъединяването към еврозоната може да доведе до загуба на икономически суверенитет и до засилване на зависимостта от чужди финансови институции,“ коментира той.
Председателят на „Възраждане“ също така изрази съмнение в стабилността на самата еврозона в бъдеще. „Задайте си въпроса – еврото вечно ли е? В човешката история няма валута, която да е просъществувала безкрайно. И ако еврозоната се сблъска с нови икономически предизвикателства, България трябва да бъде готова да защити своята валута и своята икономика“, предупреди Костадинов.
В допълнение към темата за еврото, Костадинов изрази убеждението си, че България трябва да предоговори условията на своето членство в Европейския съюз. Според него, политическите и икономически промени в Европа изискват от страната ни да има по-гъвкав подход към участието си в съюза. „Много държави в ЕС вече поставят въпроса за предоговаряне на условията за членство. Това не е изолиран случай. Франция, Германия, Австрия, Унгария – всички тези държави също обсъждат начини да предоговорят условията на своето членство,“ - посочи той.
От партията са категорични, че „Възраждане“ ще продължи да настоява за запазване на българския суверенитет в рамките на Европейския съюз и ще се бори срещу опитите за централизация на властта в Брюксел. „Не може всички решения да се вземат в Брюксел, без да се съобразяват с интересите на отделните държави. Нашият приоритет е запазването на българския национален интерес.“, категоричен е той.
Костадинов подчерта значението на предстоящия референдум за въвеждането на еврото. „Този референдум е въпрос на национално достойнство. Ние вярваме, че българските граждани трябва да имат последната дума по въпроса дали България да приеме еврото или да запази своята национална валута. Ние няма да позволим този важен въпрос да бъде решен без участието на народа,“ - заключи той.