Човек разбира, че най-важно е здравето, когато го загуби. Но би могъл и да надникне в старите традиции. Така че да забележи колко обичаи има разпрастранени за здравето не само на хората, но и на животните. Защото, когато си здрав се чувстваш добре и имаш потенциала и енергията да постигнеш всичко. Можеш да направиш това и в не толкова добро здраве, но ще бъде по-трудно и ще изисква повече усилия.
Затова нека надникнем какви обреди са били извършвани от старите българи. Те обичайно са се свързвали с определен църковен празник или такъв, свързан с народната традиция. Времената и нуждите са били различни, но желанието за добро здраве е било също толкова силно.
Старите българи са придавали значение не само на здравето на тялото, но и на душата на човека. Запазени са редица сведения, където се споменава за излекуване на бесновати или обладани от нечисти сили. Неслучайно един от най-големите празници е Архангеловден, който се отбелязва на 8 ноември. Тогава се почита св. архангел Михаил. В народното поверие се е родил образът на св. Рангел, който взимал душите на мъртвите хора. Почитан е, за да се вади душата по-леко от тялото, когато дойде времето за това. Назад във времето всяка къща е правила курбан – овен или шиле. Дори тези, които не са имали такава възможност, са гледали да имат нещо символично на трапезата, като малко овнешко месо. За деня са били месени и специални обредни хлябове. Подробно за тях разказва в своето проучване за народните вяра и обичаи Димитър Маринов (1846–1940).
Бележитият български етнограф описва още народния обичай Мратиняк (Мратинци), който е свързан с празника на св. апостол Филип на 14 ноември. Той се е празнувал в чест на кокошата болест, наречена мрата, мратиняк, мратинци. Тя представлявала лош дух, който мори кокошките. На този ден се колило черно петле, а ако такова липсвало, се допускало и друго. Това заколено пиле после се готвяло за ядене, а главата, краката, перушината и желъдъка се прибирали за лек. Според народното поверие с тази перушина се кадяло на болни родилки и деца. Главата и краката се връзвали с червен конец и ги закачали зад вратата, като вярвали, че така къщата се запазвала от зло, от магии и други проблеми. На следващия ден, 15 ноември, също се празнувало за предпазване от болест, наричана в миналото бодеж, която идвала от настинка или лош вятър.
Продължителността на Мратинските нощи била от 14 до 21 ноември. Според Димитър Маринов, те са смятани за по-лоши от Мръсните дни, защото човек през това време би могъл да налети на много болести. В средата на месец ноември са се състояли и т.нар. Вълчи празници. Има различни варианти за това колко и кои дни точно са продължавали. Първият вълчи празник е бил на 11 ноември – денят на св. Мина, като в някои места те са били десет дни. На жените е било забранено да вършат всякаква ръкоделна работа, като шиене, плетене и бродиране. Целта е била предпазване на вълци, които са представлявали сериозна опасност в миналото.
Записан е и обичай на деня на св. Екатерина, 24 ноември, свързан с баба Шарка. Месила се специална пита и според поверието там, където е било направено това, баба Шарка не хващала. На празника на св. апостол Андрей, известен още като Мечкинден, също се извършали определи ритуали, най-често свързани с вярата, че от 30 ноември дните започвали да нарастват. Сутринта се варяла царевица, накисната във вода още от вечерта. Като се сваряла, се хвърляла до три пъти из комина с думите: „На-а-ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”. В котлето, където се варяла царевицата, се слагали по няколко зърна от всичко, което се сеело, за да наедрява всичко подобно на предстоящите дни.
Това са обичаи, свързани с вярванията и всекидневния живот на българите в миналото. Това не означава, че трябва да следваме напълно техните действия, защото живеем при по-различни условия. Но същевременно всеки обичай се появява по конкретна причина и е имал своята полза. Извършвали са се конкретни действия с цел да умилостивят болестите, да се предпазят от сили, които не винаги са подвластни. Известна е дори и в съвременната медицина ползата от внушениеето, че можеш да се излекуваш или се предпазиш така по някакъв начин. Хората са уважавали своите врагове в лицето на болестите, защото са знаели колко уязвимо и крехко е човешкото тяло - нещо, често забравяно днес, когато много хора се мислят за неуязвими. Дори времето, в което вяванията призовават да бъдем внимателни към болестите, е време, в което рискът е голям и според съвременните лекари. Затова внимавайте за смисъла, който се крие зад старите български обичаи и пазете себе си и другите здрави.