Много древни култури са вярвали, че звездите в нощното небе чертаят пътя им през света, а след като приключи земния си път душата се завръща отново сред тях. Затова и част от най-известните древни паметници са изградени и построени по звездното небе. Историко-археологическият резерват Сборяново не прави изключение. Той обхваща няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.
Гетите изградили 12 могили като копие на съзвездието Орион
Орион било едно от важните за траките племе гети съзвездия. Според тях то всъщност представлява лирата на митичния певец и музикант Орфей, която при убийството му била хваната от Зевс и сложена на небето. Херодот ги споменава в историята си като „ най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.
Името на гетите вероятно произхожда от „гоетес” – пророци. Техният полу митичен жрец, цар и бог Залмоксис проповядвал учението за безсмъртието на душата и според легендата именно той научил келтските друиди на безсмъртието.
Гетите изградили 12 гробни могили в днешно Сборяново, следвайки разположението на звездите от Орион. Днес най-ярко от тези бижута безспорно блести Свещарската гробница, в която е приключил земния си път тракийския владетел Дромихет.
Как да стигнете до нея
За да стигнете до Сборяново начална точка може да ви е Разград или Силистра, според това къде точно се намирате в момента. И в двата случая ще трябва да стигнете до Исперих. От там с кола до историко-археологическият резерват Сборяново са около 15 минути, като се минава през село Малък Поровец. Могилите са разположени на 2,5 км от село Свещари, от което носи и днешното си название Свещарската гробница.
Заради огромното си значение тя е един от българските обекти, включени в списъка на материалното културно световно наследство на ЮНЕСКО. От средата на март до края на ноември гробницата е отворена за посещение от 09:30 часа до 16:30 часа всеки ден, с изключение на понеделник и вторник, когато културният обект не приема посетители.
Ориентирана е в посоката на зимното слънцестоене
Интересен факт е, че според измервания оста на Свещарската гробница през 4-ти век преди Христа тя е съвпадала с посоката на зимното слънцестоене. През специален отвор в стената на гробната камера слънчевите лъчи се можели да проникнат в нея и да осветят централните фигури в сцената на обезсмъртяването на тракийския цар и на поднасящата му венеца на безсмъртието Богиня майка.
Всъщност Дромихет бил сред най-великите владетели на гетите. Историците предполагат, че столицата му Хелис се намирала в близост до съвременния резерват Сборяново, който се предполага, че носи името си от факта, че некрополът е място, където свещенна среща си дават хората и боговете. Дромихет е известен с факта, че побеждава в битка пълководеца на Александър Велики Лизимах, пленевя го и го отвежда като заложник в резиденцията си. Според легендата младата съпруга на Дромихет е именно дъщерята на Лизимах.
Построена е през 3 век преди Христа
Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени.
Тя е построена през първата половина на 3 век преди Христа. Гробницата е с височина от почти 4,5 метра, дължина от 7,5 метра и ширина от 6,5 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина. Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има в цялата гробница.
В гробната камера на Свещарската гробница са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно вече споменатия гетски владетел Дромихет. Вторите останки са на 25-годишна жена, за която се предполага че е съпругата му – дъщерята на Лизимах. Другите останки са частични, а историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.
Жени с протегнати към небесата ръце, подпират тавана й
Вместо обичайни колони таванът на Свещарската гробница се придържа от 10 жени, които като че ли са протегнали ръце към небесата. Фигурите, наречени кариатиди. Така в древността наричали жриците на Артемида, а едни от най-известните кариатиди подпират свода на Акропола в гръцката столица Атина.
Височината на дамските фигури от Свещарската гробница е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до нозете им, чиито край е обърнат нагоре, така че наподобява цвете. Носят колан, който препасва дрехите им и очертава телата им. За майсторството на техните създатели свидетелства факта, че всяка една от кариатидите е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя, която обаче двете хилядолетия, които ни делят от създаването им са изличили почти напълно.
Богиня поднася на владетеля златен венец
На полукръглата стена под свода на гробната камера е нарисуван ритуалът по обожествяване на тракийския владетел Дромихет. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато. Заради факта, че рисунката е останала недовършена, както и детайли по част от кариатидите се предполага, че владетелят е починал ненадейно, вероятно в битка.
Голяма част от погребалните дарове в Свещарската гробница са ограбени, вероятно още в древността. За богатството им можем да съдим по факта, че в страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са намерени следи от жертвени ями и огнища, където са били извършени погребални обреди, които да гарантират, че тракийският цар и младата му съпруга ще стигнат безпрепятствено до отвъдния живот.
От над 150 могили в Сборяново са проучени около 30. В Омуртаговата могила, част от резервата е открито ковчеже със златни накити, което се предполага, че е принадлежало на друг цар на гетите – Котела.