Севернокорейският ядрен проблем е зависима променлива
Разполагането на севернокорейски войски в подкрепа на Русия във войната с Украйна, някога спекулативно, сега е потвърдено. Русия не отрича категорично, че севернокорейски войници вече са на руска земя, позиционирани да подпомагат усилията на Кремъл на украинския фронт.
На 25 октомври президентът Владимир Путин разкри, че съгласно Договора за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан със Северна Корея през миналия юни, се провеждат дискусии, за да се определи дали и до каква степен Пхенян може допълнително да помогне на Москва. Външното министерство на Северна Корея също коментира тази възможност, заявявайки, че ако севернокорейските сили бъдат разположени, техните действия ще бъдат в съответствие с „международните правни норми“. Това сближаване между Русия и Северна Корея не е изненадващо, но е и дълбоко обезпокоително, пише The National Interest.
От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Северна Корея остава един от най-верните поддръжници на Москва. По време на извънредната специална сесия на Общото събрание на ООН на 2 март 2022 г. Северна Корея се присъедини към малка група държави, които се противопоставят на резолюция, осъждаща агресията на Русия. В началото на 2023 г. Ким Йо-джонг, сестрата на Ким Чен Ун, отиде по-далеч, подигравайки се на украинското правителство, намеквайки, че те „ не могат да се мерят с Русия “ и предупреждавайки, че техните ядрени „заблуди“ могат да ги направят мишена за руското ядрено оръжие стачки.
След неуспешната среща на върха в Ханой през 2019 г. с тогавашния президент Тръмп, Ким Чен-ун изостави Съединените щати като централен играч в стратегическите си изчисления.
Междувременно отговорът на Южна Корея беше необичайно проактивен. На 22 октомври заместник-съветникът по националната сигурност Ким Тае-хьо обяви, че Южна Корея ще предприеме „ мерки за поетапен отговор “ в отговор на това задълбочаване на военното сътрудничество между Северна Корея и Русия. Въпреки че подробностите остават неразкрити, консервативното правителство на Юн Сук Йол в Южна Корея изглежда готово да разшири подкрепата си за Украйна, като потенциално дори обмисля военна помощ .
Всяка идея за бърз край на този конфликт обаче е нереалистична. Ситуацията тревожно напомня за междувоенния период (1919–1939) между световните войни. Перспективата за Украйна остава неясна, като президентът Байдън едва ли ще постигне решение преди края на мандата си. Междувременно Русия продължава да нанася безмилостни удари с ракети и безпилотни самолети по украинската инфраструктура, като допълнително дестабилизира региона.
Когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се върне в Белия дом през 2025 г., Украйна може да се изправи пред още по-несигурно бъдеще. Скоро бъдещият четиридесет и седми президент твърди , че може да сложи край на войната „ за двадесет и четири часа“, обещание, което мнозина предполагат, че предполага оттегляне на американската помощ за Украйна, ако бъде преизбран, но не предложи повече подробности. Не е изненадващо, че неговият непредсказуем подход и очевидно разбирателство с президента Путин могат да доведат до мирно споразумение в полза на Русия.
В същото време виждаме ранни признаци, че западните нации, включително Съединените щати, проучват по-директни действия срещу Русия. Това е свидетелство за разпадането на еднополюсния ред след Студената война, ръководен от САЩ, и появата на многополюсен свят, белязан от повишена нестабилност, пише още изданието.
В този нестабилен и изключително несигурен пейзаж Южна Корея няма какво да спечели и много да загуби, като предприеме преждевременни действия, които могат да навредят на нейните национални интереси. Разрушаването на продължилите повече от три десетилетия дипломатически отношения с Русия в подкрепа на несигурното бъдеще на Украйна е неблагоразумна игра. Дори по време на трудни икономически времена през 70-те години на миналия век Южна Корея избягва подобни безразсъдни ходове.
Историята предлага предупредителна история. По време на войната във Виетнам Сеул изпрати някои от най- елитните си части в помощ на отбраната на Южен Виетнам, решение, водено от националните интереси и икономически нужди.
Днес националната сила на Южна Корея е значително по-голяма, а Северна Корея е държава с ядрено оръжие със значителни конвенционални сили. Следователно външната политика на Южна Корея трябва да се основава на стратегическо изчисление, а не на отговори на променящия се глобален натиск.
Съществува и реален риск правителството в Сеул да прибегне до реактивни, краткосрочни мерки в отговор на това, което може да се опише само като „абсурдната дипломация“ между Ким Чен-ун и Путин. Вместо това Южна Корея трябва да даде приоритет на деескалацията и внимателното управление на междукорейските напрежения. Вземащите решения лица в Южна Корея, повечето от които са сравнително ястребови, трябва да бъдат особено внимателни, тъй като грешните стъпки могат да дестабилизират и без това несигурната ситуация.
Безразсъдните външнополитически действия, които дават приоритет на ценностите пред националните интереси, може да звучат благородно, но те са нещо от второстепенни стратегии. В известен смисъл Северна Корея вероятно гледа на този конфликт като на възможност да развие военния си капацитет и потенциално да измами международни наблюдатели като МААЕ. Като част от нарастващия си съюз с Москва, комунистическият режим в Северна Корея може да бъде готов да получи напреднали военни технологии, включително технология за междуконтинентални балистични ракети ( ICBM ) и способности за сателитно разузнаване. Това развитие може драстично да засили ядрената програма. Ако сътрудничеството между Северна Корея и Русия се втвърди в пълноценен военен съюз, подобен на Договора за взаимна отбрана между САЩ и Южна Корея, това може сериозно да дестабилизира Североизточна Азия.
За Пхенян, който изглежда е решен да издигне подвижния мост между двете Кореи, войната в Украйна представлява стратегическа възможност. Шансовете за доброволна денуклеаризация сега на практика са нулеви. В този климат на задълбочаваща се „съперническа двойственост“ между Северна Корея и останалия свят не можем да пренебрегнем „неудобните истини“, с които се сблъскваме сега: краят на еднополярността, втвърдяването на геополитическите блокове и безмилостния ядрен напредък на Северна Корея. Тези реалности правят нарастващия съюз между Северна Корея и Русия сериозна и непосредствена заплаха.
В една бързо променяща се глобална структура не е съвпадение, че г-н Ким е заложил стратегията си за оцеляване на доктрината за „ двете враждебни държави “, измествайки своето дипломатическо махало от президента Си Дзинпин към Путин. Това обаче не означава, че Северна Корея може изцяло да замени Китай с Русия. Въпреки че това не е механична еквидистантна дипломация, подобна на китайско-съветското разделение, изборът на Ким на Русия пред Китай изглежда е насочен към напредване на ядрения капацитет. Същността на ядрените оръжия еволюира от това, че се съдържат в ръководените от САЩ норми за неразпространение на оръжия до нещо като игра на шах, включваща големи сили като Съединените щати, Русия и Китай.
Като цяло севернокорейското ядрено уравнение стана по-сложно, което го прави по-трудно за разплитане. Ролята на Съвета за сигурност на ООН също стана неефективна.
Севернокорейският ядрен проблем е зависима променлива в рамките на конкурентната динамика на великите сили. Войната в Украйна ярко илюстрира тази промяна към многополюсен свят. И денуклеаризацията, и обединението, които са отправните точки за укрепване на мира и стабилността в региона, в крайна сметка се превърнаха в предизвикателства, които нашето поколение едва ли ще разреши, пише The National Interest.
Бьонг-Чул Лий е асистент в Института за далекоизточни изследвания на университета Kyungnam в Сеул, Южна Корея. Изследователските му интереси включват денуклеаризация на Северна Корея, неразпространение на ядрени оръжия и политики за отношенията Корея-САЩ. Преди да се присъедини към IFES, д-р Лий е работил като помощник на президентския старши секретар по въпросите на външната и националната сигурност и е служил като член на персонала за планиране на политиката за външна и национална сигурност в президентския офис на Южна Корея от 1993 до 1999 г. Той също така е служил като специален помощник и секретар по планиране на политиката на председателя на Народното събрание от 2015 г. до 2016 г. Неговите публикации и коментари са публикувани в The New York Times, 38North, Bulletin of the Atomic Scientists, YaleGlobal, Project Syndicate и The South China Morning Post, наред с други публикации.