Особено лош аспект от външната политика на Джо Байдън беше начинът, по който тя накара различни държави в международната система да се противопоставят на Съединените щати. Накратко, арогантният тормоз от страна на Вашингтон засили разрушителното поведение от страна на дългогодишни противници и създаде нови врагове в редиците на неутрални по-рано сили. Настойчивите усилия на администрацията да накара неохотните страни да подкрепят кръстоносния поход на САЩ и НАТО срещу Русия доведоха до особено лоши последици за американските интереси, пише The National Interest.
Появата на нова администрация обаче създава нови възможности за полезни промени в политиката. Новоизбраният президент Доналд Тръмп трябва да даде най-висок приоритет на разрушаването на възникващото военно партньорство между Русия и Северна Корея. Постигането на такава цел обаче изисква драматични промени в политиката на Вашингтон спрямо двете страни.
Ухажването на Москва към Пхенян заплашва да даде изключително болезнен урок по геополитика за Съединените щати. В продължение на десетилетия Вашингтон прекомерно обичаше да води прокси войни срещу други страни. Това беше отличителният белег на стратегията на САЩ в Афганистан през 80-те години на миналия век и се оказа голям успех, изгонвайки съветските сили от тази страна с малък риск или цена за Америка. По-късните усилия на места като Сирия бяха определено по-малко успешни, но подходът на прокси войната никога не загуби своята привлекателност за много американски служители. Този момент стана неоспорим, когато Вашингтон и неговите ключови съюзници в НАТО прегърнаха стратегията да използват Украйна като военен прокси срещу Русия.
Сега обаче правителството на Владимир Путин демонстрира, че е способно и желае да използва Северна Корея като свой военен представител. Кремъл не само се сдоби с нов изобилен източник на конвенционални въоръжения , но според съобщенията севернокорейските части се бият с украинските сили в Украйна. Това развитие представлява опасна ескалация в един вече опасен конфликт.
След като Тръмп встъпи в длъжност, новата администрация трябва да е готова незабавно да промени структурата на стимулите както за Москва, така и за Пхенян. Изискваше се изключителна политическа неспособност от страна на Вашингтон, за да може Русия да заключи, че трябва да създаде нов съюз със Северна Корея. След падането на Съветския съюз новото, некомунистическо правителство на Русия се съгласи с повечето аспекти на политиката на Запада спрямо Пхенян, включително дълъг списък от икономически санкции. Да накараме Кремъл да се върне към по-неутрална позиция не би трябвало да е чак толкова трудно. Ще бъде необходимо обаче да се сложи край на използването на Украйна от Вашингтон като антируско геостратегическо посредничество – особено изоставянето на провокативната празна мечта да се накара Русия да толерира членството на Киев в НАТО . Лидерите на САЩ изобщо не трябваше да тръгват по този път.
Да накараш режима на Ким Чен-ун да заключи, че използването на севернокорейски войски като пушечно месо във война на другия край на света не е добра идея, също не би трябвало да е толкова трудно. Въпреки това, Вашингтон не може просто да продължи с побелялото, непродуктивно статукво на опити да изолира Северна Корея и да принуди Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия. По време на първия си мандат Тръмп за кратко като че ли стигна до това осъзнаване и започна продуктивен диалог с Ким. Но интензивната двупартийна опозиция от късогледите ястреби в Конгреса (и от някои от съветниците на самия президент) дерайлира тези първоначално обещаващи признаци на промяна.
Въпреки всички препятствия, Тръмп трябва да се опита да съживи това ембрионално разведряване. Добра първа стъпка би била да се предложи установяване на официални дипломатически отношения с Пхенян. Глупаво и опасно е Съединените щати да нямат официални връзки със страна, която сега има ядрен арсенал и нарастваща система за балистични ракети. Не е нужно да сме приятели с режим като този на Северна Корея, но винаги трябва да се опитваме да поддържаме комуникационните линии отворени.
Президентът Тръмп ще трябва да събере всяка грам кураж, за да облекчи опасните конфронтационни отношения на Вашингтон с Москва и Пхенян. Неговите политически и идеологически опоненти почти сигурно ще съживят мърлявите клевети, толкова разпространени по време на първия му мандат, че той беше твърде „удобен“ с Ким и откровена марионетка на Владимир Путин. Ако обаче позволи подобни клевети да го сплашат, Тръмп рискува САЩ да потънат във войни срещу две ядрени сили.
Автор: Тед Карпентър
Тед Гален Карпентър е старши сътрудник в Института Рандолф Борн, старши сътрудник в Либертарианския институт и сътрудник редактор в National Interest. Той също така е заемал няколко ръководни длъжности по време на тридесет и седемгодишната си кариера в Катонския институт. Д-р Карпентър е автор на тринадесет книги и повече от 1300 статии по теми като външна политика, национална сигурност и граждански свободи. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and US Foreign Policy (2022).