На снимката е Никола Йокич, най-добрият баскетболист в света. Играе в НБА в свръхкомерсиализирана среда, сред състезатели събрани от цял свят, в брутална конкуренция с изключително надарени физически афроамериканци.
Баскетболът в Щатите е почти религия, а нивото му е по-високо, в сравнение с която и да е лига по света. Едно време я наричаха Лигата на извънземните, а да се стигне до това ниво е необходим феноменален талант, невероятна физика, изключителен самоконтрол и шанс и стечение на обстоятелствата.
Сравнително скоро четох една книга, която описва дриймтима от 1992 на олимпиадата в Барселона. Наред с описанието на чисто спортните моменти, биографии на всеки един от тима, анализ на силните и слабите му страни(ако изобщо може да се говори за слаби страни при Лари Бърд например, или Меджик, Джордън и т.н.). Прочитайки тази книга, един човек, който е малко по-детайлно запознат със света на спорта, се хваща за главата.
Великите НБА звезди са правели всичко друго, само не и да спазват режим, да си лягат навреме или да ядат точно определена храна. Игра на карти до зори, разправии и недоспиване, Майкъл се качва на автобуса след часове игра на голф и точно преди да тръгнат за залата. Всичко това е немислимо в днешния спорт, в който науката навлезе с темпо, което е почти несравнимо с други области.
Измерването на телесни мазнини, изготвяне на хранителни режими, групова и индивидуална психологическа работа, статистика за всяко движение, не само за точки и борби, биомеханичен анализ на движенията, следене на физиологични показатели. А това дори не е всичко, защото вече се правят и генетични изследвания, изготвят се дори хранителни добавки, които са само за конкретен човек, съобразени с неговия метаболизъм, ендокринна система.
Спортната психология отдавна е задължителна за високото ниво в спорта. Всичко това се отразява и на външния вид на играчите. Огромни мускулести хора, с висока функционалност, високо ниво на функционална телесна маса. После, невероятно фокусирани и способни на самоконтрол, все по-рядко в днешния спорт има сбивания и импулсивни действия.
Големите играчи спазват изключителна дисциплина, лягат си в точно определено време, живеят само заради спорта и са професионалисти 24/7. Не е трудно да се забележи разликата във физиката във волейбол, футбол, баскетбол на спортистите от 80-те на 20 век и сегашните. Онези от старите записи са като недохранени момченца в сравнение със сегашните. Днес всичко е изчислено, предвидено, планирано и се търси максимален коефициент на полезно действие. Промени се начинът на подготовка, отново всичко съобразено с най-новите научни изследвания.
И след всичко това се появява Йокич с корем и лочещ бира. Същият този е с показатели в играта си в лигата на извънземните, каквито не е достигал никой живял на планетата земя. Включително момчетата от 1992, които са приети като най-великият отбор в историята на всички спортове. Снимката е от празнуването на бронзовия медал на Сърбия, а отпадането им от САЩ на полуфинала беше с меко казано дискусионно съдийство. Какво се случва, че така изглеждащият сърбин е с по-добра статистика от Леброн Джеймс? Меко казано е загадъчно, защото това, което се вижда е анти разбиранията на съвремнните специалисти в спорта.
Тук може да се разсъждава върху колективния сръбски дух например, нещо, което те демонстрират във всички отборни спортове. Наистина са впечатляващи, това вероятно е част от обяснението, но и аз не се имам за чак такъв познавач на сръбската народопсихология. Може би отговорът се крие в изключителния баскетболен талант на Никола, той безспорно е супер надарен, но в никакъв случай не е единствен.
Кои са добрите състезатели в различни спортове на други места по света? Почти всички от големите са живели в в специфична общност, имат закалена физика и психика при неблагоприятни условия, носят особен дух на мястото, от което произлизат. Футболистите с не немски имена, които играят за Германия са от различни малцинствени групи, това са хора, които са живели не много лесно, но са били в среда, в която се налага да се справяш с трудности. Освен това, в такива квартали се живее колективно, семейство в една къща означава примерно 15 човека. Реално много преди спорта, тези хора са формирани в среда, която изгражда качества, подходящи за спортната среда.
И когато тази специфични личностни качества се съберат с науката и технологията, се получава Йокич например. Струва ми се никой не мисли сериозно, че той е постоянно по купони, пие бира всеки ден и е с наднормено тегло цял сезон. Това със сигурност не е така. Той също е изключителен професионалист, това е сигурно. Но още по-сигурно е, че знае кога и къде да разпусне, да се напие и това не му пречи, защото в него има "магия".
Целият опит за подредена среда, научно осигуряване в спорта, е похвален и крайно необходим, но в стремежа си всичко да бъде по график, изчислено до грамове, милиметри и секунди, се убива магията, креативността, творческия порив у състезателите. Те стават стерилни, не мога да мислят бързо, чакат постоянно някой да им каже какво да направят, какво да ядат, как да тренират, дали е допустимо да изядат един дюнер. Търсят планирането и готовите отговори, а често готови решения няма.
И какво е различното при най-добрите? Те имат много силно вродени, но и изградени умения за вземане на решения с недостатъчно информация. Или усет и интуиция, кога трябва да нарушиш режима, противно на това какво пише в книгите и научните публикации. Ето тази щипка магия е абсолютно необходима, а днешната спортна среда прави всичко възможно да я унищожи, с хиляди препоръки от лекари, психолози, кондиционни треньори и т.н.
Написаното по никой начин не отрича огромната необходимост от наука за да има постижения в спорта. Но когато се изчисли всичко и се предвиди всеки детайл, се губи необходимият процент магия, за да си наистина голям спортист.
Сега когато има успехи и неуспехи в от Париж 2024, първите са повече все пак, търсим и обясненията. Класическото стандартно обяснение е, че състезателят или треньорът не са направили достатъчно. Не са издържали психически (любимият ми лаф, без даже хората, които го използват да са наясно какво имат предвид). Трябвало е екипът да предвиди всичко, да е наясно с детайлите, противниците, тактиката. Както се оказа нашите спортисти показаха добро ниво и седем медала.
Но на кой му хрумва, че може би обяснението за даден неуспех не е щото "не сме се изучили, не сме предвидили всичко", а точно защото сме опитали да планираме всеки дребен детайл и сме забравили, че няма как да сме наясно с безкрайния възможен набор от ситуации. Не оставяме място за магия в подготовката и после няма как да я очакваме в състезанието.
Ето обяснението защо Йокич прави това на снимката, изглежда така, а е феномен в НБА, едно от местата с най-свирепа конкуренция в целия спорт като цяло. Този му манталитет, който изглежда като липса на дисциплина, всъщност е особен начин за запазване на магията.
И да, давал съм препоръка на спортист на високо ниво да се напие по време на ваканцията си. Това напълно сериозно, макар и на пръв погледа да е против възстановяването и режима. И се получи добре!