Несебър е основан от траките преди повече от 3200 години
Получава днешното си име преди повече от 1200 години
Археологическият музей пази икони от 13-и век
За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей, който се намира в началото на полуострова. В отделни зали е проследено съществуването на града по времето на траките, Римската и Византийската империя и Българската държава. Зад витрините са изложени златни и сребърни съкровища и накити, древни печати и изкусно украсени съдове, а музеят е и един от обектите в защитения от ЮНЕСКО архитектурно-исторически резерват. На самия му вход ще видите дипломата от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (UNESCO).
В музея можете да разгледате изобилие от съдове и сребърни монети от времето на траките, котви, всички те белег за оживена морска търговия, важни каменни надписи, редки бронзови погребални съдове (хидрии), украсени със сюжети от гръцката митология, статуи, изящно изработени златни накити, монети със знака на Месамбрия – глава с коринтски шлем, амфори, произведения на българските художествени занаяти от Средновековието, над 250 икони, създадени от местни зографи в периода между 13-ти и 19-ти век. Най-старите изложени изображения са иконите на Св. Николай и на Света Богородица – владетелка на живота.
Крепостните стени шепнат тайните на вековете
Първите крепостни стени на Несебър са издигнати от траките още през 8-и век пр.Х. Те били достроявани и разширявани от гръцките колонизатори през 5-и век пр.Х., а в последствие и от римляните. Най-добре запазените и до днес руини от тях, включително и югозападната са издигнати през 5-и век по време на управлението на Източната Римска империя, която по-късно историците наричат Византия.
В църквата Свети Стефан са иконографисани 1000 фигури
Първоначално църквата е била посветена на Св. Богородица и затова е изписана със сцени от живота й. Впоследствие обаче наречената на Св. Стефан църква в Несебър пропада в морето и храмът става приемник на името й. Сред изображенията на стените ще видите сцени от чудесата на Христос, както и от Страшния съд. По светите рисунки са се трудили трима различни майстори, твърдят специалистите според стила на изображенията. Не по-малко впечатляващи са и иконостаса от края на 16-ти век и резбования архиерейски трон и амвон от края на 18-ти век.
В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. Храмът е пострадал сериозно от земетресение през 1913 г.
Фриз от свастики украсява Христос Пантократор
В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието – църквата „Христос Пантократор”. Храмът е построен през 13-14-и век и има правоъгълна форма. В арките на църквата е запазена украса от панички и четирилистници, а по фасадата минава фриз от свастики – остатък от соларния култ, предшествал християнството или различно изображение на кръста, използвано понякога в православието. През прозорци във фасадата прониква светлина, но стенописите в храма не са запазени. От тях са останали единствено почти невидими следи. Обичайно в църквата се организират изложби, като последната такава е на старинни карти.
В Свети Спас е била надгробната плоча на византийската принцеса и българска царица Мария Палеологина
Друга църква музеен обект в Стария Несебър е храмът „Свети Спас”. Тя е изградена в началото на 17-и век от богат несебърски гражданин. В пода на храма дълго е съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса и българска царица, съпруга на Михаил Асен Четвърти Мария Палеологина. В края на живота си тя се замонашва в Несебър и е позната още с духовното си име - Матаиса. Умира, когато страната вече е завзета от османците. Плочата сега е изложена в Археологическия музей в града.
Стенописи от разрушени храмове се пазят в Света Параскева
Сред другите църкви в града, които са сред причините за включване на Стария Несебър в списъка на ЮНЕСКО е Света Параскева, която е изградена през 13-14 век и е украсена с тухлени мотиви във формата на рибя кост, слънце, шахматни и зигзагообразни фигури, както и с четирилистни и кръгли глазирани панички. В нея се съхраняват и стенописи от вече разрушени местни църкви.
Друга от интересните за туристите църкви е „Свети Йоан Кръстител“, датираща от 10 век, а според други исторически сведения дори от 6 век. От стенописите битката с времето частично са спечелили ктиторски портрет от 14 век и образът на Света Марина от 17 век.
В близост до църквата се намират и останки от ранновизантийски терми. Баните са строени през 6 век и са използвани като такива до края на 7 век, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди.
Венецианци откраднали свети мощи
Централната църква на някогашна Месемврия носи името на Света София. Наричана е още Старата митрополия. Базиликата е била изградена в края на 5-и век и началото на 6-и. Въпреки че днес не можем да се насладим на стенописите й се знае, че е била красиво изписана, а подът й покрит с разноцветни мозайки. Сградата е разрушена от аварите, а впоследствие отново изградена, като запазените й останки, които могат да бъдат разгледани днес са от 9-и век. По време на войната през 1257г. венецианска флота начело с Джакомо Доро нападнала Несебър и венецианците ограбили храма. Те отнесли съхраняваните в него свети мощи - тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св.Сист и ръката на св. Вартоломей. Мощите били пренесени първо в Цариград, а после във Венеция в църквата "Св. Салвадор" където са и днес.
До нея при разкопки е открита църквата „Свети Димитър“, от която са запазени стълбовете, поддържали купола на храма. Сред известните храмове на Несебър са още „Свети Архангели Михаил и Гавраил” и базиликата „Богородица Елеуса”.
В Стария град на Несебър се намира и Етнографският музей. Той е разположен във възрожденската къща Москояни, която е с типична несебърска архитектура и е построена през 1804 г. от богат несебърски търговец. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на Несебър, както и традиционни местни носии.