Верка Уилямсън е от гр. Пазарджик. Тя е бивш водещ на телевизионно предване, бивш учител и художник, който рисува енергийна живопис. Че картините й "лекуват" тялото, вероятно няма преки доказателства, но, когато човек ги погледне, е ясно, че лекуват "по-надълбоко", лекуват душата. За "Труд news" тя сподели как ги е сътворила буквално с двете си ръце. Или по-точно - само с пръсти. Друга нейна страст са бижутата, които вече се намират в изисканите колекции на дами от висшето общество.
- Здравейте, Вие сте бивш учител, журналист и художник. Как избрахте да творите и бижута?
- Като всеки артист не се задоволявам само с един вид изкуство. Дарбите никога не идват сами. Аз рисувам рядко, за удоволствие. Но, тъй като съм човек, който не може да бездейства, търсех друга дейност, която да поддържа моята активност. Бижутата са моята друга страст. Обичам да ги нося и понякога си правех сама от подръчни материали. В един момент реших, че е време да се заема по-сериозно и така се започна. Това ми позволява да сменям дейностите и така винаги съм екзалтирана.
- Какво Ви вдъхновява за картините и бижутата?
- При рисуването експериментирам в различни стилове, търсейки своя, защото започнах твърде късно – на 50-годишна възраст, след сериозни поражения в зрението поради отлепване на ретините. Вдъхновяват ме природата, човешките взаимоотношения, отделни събития. Темите се появяват понякога съвсем неочаквано, застанала пред бялото платно. В други случаи идеята и основните обекти са ясни предварително, но в процеса на работа се ражда цялостната картина. Обикновено, когато рисувам с пръсти, в композицията се появяват непланирани образи, които дори самата аз често не забелязвам. Откриват ги зрителите и се опитваме взаимно да ги тълкуваме в контекста на основната идея на творбата. При бижутата съм избрала две посоки – флорални и абстрактни мотиви. Създавам обемни, понякога ексцентрични модели, които не са за всеки.
- Знаете ли в чии частни колекции се намират някои от тях?
- За картини, които са откупени на изложи, обикновено не зная. Но в съвременния свят интернет продажбите са по-ефективен начин творбите да достигнат до повече хора. Така общувам с конкретни ценители и зная кои са те, какво е мнението им за творчеството ми, как им въздейства. Ориентирам се в предпочитанията, макар че аз рисувам основно това, което на мене ми допада. При бижутата е същото. Но изработвам модели и по проект на клиенти, когато е по силите ми. Обратната връзка е изключително важна за мен. Служи ми за коректив и вдъхновение.
Какви техники използвате в рисуването и какви - при работата си с накитите? И с какви материали работите?
- Рисувам с маслени бои, много рядко – с акрилни. Маслото е моята любов. Често творя картините с пръсти. Понякога изцяло, понякога в дребните детайли си помагам и с четка. Обичам да наслоявам боя. Фините мазки не са вече по силите ми, заради зрението. И много пъстър, ярък колорит. Работя с естествена кожа и елементи от дърво, метал, полускъпоценни камъни за бижутата. В някои модели колиета инкрустирам стъкло, което сама изпичам. Получават се красиви, абстрактни малки картини и в съчетание с кожата се раждат уникални бижута.
- Да споменем, че сте нежната половинка от артистично семейство с чужденец. Как се запознахте със съпруга си Кевин?
- Няма случайни неща. По едно и също време се озовахме на едно и също място. После - житейски събития, които драстично промениха поотделно живота и на двамата. И – изкуството, то ни събра.
Разкажете ни малко и за неговото творчество. Аз определям картините му като "око" към Космоса, ирисова диагностика на нещо, което човек познава от други животи, а в този само може да мечтае за него.
- Кевин е човек, който обича различното, нестандартното, забавното. Постоянно търси нови творчески предизвикателства и експериментира. Нарича стила си Khaos (от Kevin и chaos). Както сам се изразява, той избира цветовете, но не може напълно да контролира тяхното смесване и разполагане в платното (при разливната техника). Така се получават много интересни абстрактни, имагинерни творби, наподобяващи Космос, морско дъно, пещери, подземни пластове…Въпреки че любимият му музикален изпълнител е Дейвид Бауи, обича да слуша Hawkwind, когато рисува, тяхната смесица от рок/космос/странност. Така се раждат някои от картинте му, отговарят на етоса. Рисува основно с акрилни бои, но понякога опитва и с маслени.
Абстракциите са неговата страст.
- Има ли пазар у нас за ръчно изработени творби - бижута, картини, дрехи, дърворезба? Ценено ли е такова творчество?
- О, да, все повече хора се насочват в своя избор към ръчното творчество. Както всяко изкуство, така и то си има своите ценители. Картини не се купуват често, защото са скъпи. Търсят се повече евтини стоки и това е разбираемо. Аз не съм съгласна с твърдението, че финансовите възможности са определящи при избора. Ако някой може да си позволи големи разходи за чревоугодничество, а се свиди да плати за изкуство, причината не е в цената.
- Да завършим положително. Чувството за естетика у българина живее от древността. Цял свят е скрит у шевиците ни, например. Живо ли е то и сега предвид икономическата ситуация и промяната на вкусовете през годините?
- Живо е и е радостно. Но нивото на естетика варира от истинско творчество до кич. Това е резултат от цялостен срив в културата, образованието, възпитанието и социалния живот. През последните години, обаче, наблюдавам бавен, но сигурен възход на интереса към стойностното изкуство. Затихва чалга периодът. Променя се бавно ценностната система към добро, нищо, че медиите продължават да отразяват с приоритет отрицателните примери. Аз съм оптимист и вярвам в младото поколение!