Войн Войнов е емблематична фигура в историята на „Левски“. Някогашният национал на България тръгва за големия футбол от школата на „сините“, която сега е по-необходима от всякога за закъсалия финансово клуб. Бившето крило остава верен на „сините“, където преминава цялата му кариера на футболист. Част е от големите победи над „Аякс“, „Барселона“ (5:4), „Олимпиакос“. Трикратен шампион на България, печели и три купи на България. За клуба има 300 мача във всички турнири. Като треньор е работил в школата на „сините“, „Родопа“, „Локомотив“ (Пд), редица други родни отбори, както и в Саудитска Арабия и Кипър.
Пред „Труд“ Войнов коментира тежката ситуация в любимия му „Левски“.
- Г-н Войнов, последните месеци са особено трудни за „Левски“. Как гледате на случващото се в клуба през 2020 г?
С тревога, както и всички, които обичат „Левски“. Следя събитията от близо, интересувам се всеки ден. Имам контакти с мои бивши съотборници, с които се виждаме и коментираме. Много вярваме, че „Левски“ ще бъде там, където му е мястото. Сега ситуацията е сложна, пожелавам успех на новите собственици и да намерят верния път в този тежък период.
- Това, което коментирате с бившите ви съотборници, усеща ли се страх, че клубът може да изчезне под тази форма?
- Не, не! Всички сме на мнение, а и сме сигурни, че „Левски“ ще го бъде и ще преживее този тежък момент. Клубът се доказа, че е най-обичаният и има най-много привърженици. Вярвам, че и този път феновете ще протегнат ръка и ще спасят отбора. Но това не е бъдещето, трябва да се намери и друга форма на финансиране, защото българският народ не е от най-богатите в Европа. Болшинството ни е бедно и може да отделя минимални средства.
В близко бъдеще клубът трябва да намери силен човек, който да помага финансово.
Трудните времена за клуба ще бъдат следващите няколко месеца
- Сега клубът е собственост на Наско Сираков и Константин Папазов. Това е нова страница в историята на „Левски“, но бъдещето все още е забулено в мистерия – финансиране, дългове, визия…
- Много е сложно в момента. Сигурен съм, че още преди да получи акциите, Наско, а и Тити, са направили сметка, разговаряли са помежду си, а и с хора, които ще могат да помогнат на „Левски“. Малко съм разтревожен само от думите на Сираков в едно от последните си интервюта, че тези, които са имали интерес да помагат, са се отдръпнали. Вярващ човек съм и мисля, че поне на този етап „Левски“ няма да бъде забравен и ще се намери финансиране. Трудните времена за клуба ще бъдат следващите няколко месеца. Доволен съм, че Наско застана начело на „Левски“, защото след Гунди той е човекът, дал най-много за клуба. Сигурен съм, че ще намери хора, които да помагат в тази тежка ситуация.
Можех много да помогна, но това е минало.
- Сираков призна още при първото си интервю като собственик, че ще обгради с екип от хора, с които ще работи в името на „Левски“, а те от своя страна ще го правят напълно безвъзмездно. Ако ви потърсят, бихте ли се съгласили?
- Винаги съм готов, дори тук ще отворя една скоба – миналата година отидох при изпълнителния директор Павел Колев и му казах, че чувствам, че имам сили още няколко години да поработя, но без никакви финансови претенции. Не съм имал желание да искам да бъда в първия отбор, а в школата. Още веднъж искам да подчертая – без никакви финансови условия, но той ме препрати към директора на школата Йончо Арсов. Беше ми казано, че на този етап няма свободни места. Имах само едно условие – да не освобождават някой заради мен. Обидата дойде след една седмица, когато назначиха човек точно на този пост, на който аз имах претенции. Можех много да помогна, но това е минало.
- А ако сега ви се обадят, тази обида ще бъде ли преглътната?
- Естествено! За „Левски“ няма обида. Израснал съм в клуба, там е минало моето детство, там съм видял най-хубавите дни в живота си и най-хубавите ми мигове. Победите и успехите са ясни. Винаги съм готов да помогна на „Левски“ с моите скромни възможности.
- След толкова негативни събития, има ли нещо положително, което ви направи впечатление през този тежък за клуба период?
- Най-много ме зарадва отношението на публиката, любовта на хората, които показаха, че искрено обичат „Левски“. Другата лека искра е, че видяхме няколко юноши, които играха за отбора. Това трябва да бъде привилегия за клуба - да налага свои кадри, за да може левскарското да се върне на „Герена“. Не искам да се връщам много назад, че по мое време имахме три равни мача на „Георги Аспарухов“ за период от 10 години за първенство и една загуба от „Реал“ (Мадрид) с 0:1, която изживяхме много кошмарно.
- Сега се очаква „Левски“ да залага на повече от своите кадри, след като предходните години на терена имаше не повече от 3-4 българи. Има ли юноши, които могат да дадат повече от това, което направиха чужденците?
- Това трябва да бъде водещото в „Левски“. Всички знаем, че юношеските формации на клуба са в тройката на отделните класирания. Как така сме в топ 3, а не можем да изкараме играчи за първия отбор? Винаги даваме за пример „Славия“ и аз ще го направя. Ако погледнем класиранията на всички отбори на „Левски“ при подрастващите, почти навсякъде те са пред „белите“. Защо тогава такива добри футболисти излизат в „Славия“, а при нас не? Защото там им дават шанс.
- Кой от настоящите таланти на „Левски“ ви направи по-сериозно впечатление през последната година? Ясно е, че Станислав Иванов се откроява, но той е в първия тим вече 4-5 години…
- Да, той вече се утвърди. Но младите Мартин Петков, Юруков, Найденов показаха, че имат качества, а в старшата възраст също има няколко момчета, на които трябва да им се даде шанс. Ходя на техни мачове и съм ги гледал. Един млад футболист, когато е в първия отбор и не му даваш шанс, той се отчайва и започва да мисли за напускане. Това се и случва с много други таланти, които избягаха през годините от „Левски“ и станаха звезди в по-късен етап от своята кариера.
- През изминалия вече сезон „Левски“ започна със солиден бюджет, опитен треньор в лицето на Петър Хубчев и редица скъпоплатени чужденци. Какво се обърка, че отборът отново остана далеч от купите и успехите?
- Има нещо, което не е наред. Не съм запознат детайлно със събитията и не мога да кажа точно каква е причината. Фактите са такива, че „Левски“ вече 11 години няма отличие. Това значи, че нещо куца и трябва да се направят генерални промени на всяко едно ниво. Иначе се продължава по същия начин и годините ще се нижат без да се постигат значими резултати, а нашата публика е свикнала отборът да е първи.
- От 11 години „Левски“ няма трофей, а през последните 10 сезона няма треньор, започнал и завършил кампанията начело на тима. Има ли зависимост тези две тенденции?
- Това също е много важно. Повечето от грешните решения са и под натиска на феновете, които в желанието си за успехи, нямат търпението. Един наставник много трудно може да се развие за кратък период от време. Най-пресният пример е в „Локомотив“ (Пд). Там Бруно Акрапович бе освиркван от привърженици, но след като наложи идеите си, всичко се промени и сега е любимец.
- Вие сте последният треньор в „Локомотив“ (Пд) преди ерата „Бруно Акрапович“. Усещаше ли се потенциала на отбора още тогава?
- Една от причините да покаже своите възможности е, че му бе даден шанс. Всички си спомняме в началото как бе освиркван, играчи също роптаеха срещу нещо, но той успя да наложи своя стил и метод на работа, оказал се печеливш. Има добри треньорски качества и постигна невероятни успехи за „Локомотив“ (Пд). Така трябва да се постъпва с всички треньори и когато те не могат да се справят, чак тогава да бъдат освобождавани. Очаквам в скоро време Акрапович да бъде поканен в по-голям отбор, защото постигна сериозни успехи. Той го заслужава.
- Трудно ли се работи в Пловдив?
- Не, напротив. За втори път работих в „Локомотив“ (Пд). Пи първия престой около мен имаше много известни футболисти, любимци на публиката. Не мога да не спомена името на Христо Бонев, за когото трябва да има продължение тази любов на феновете. Младите днес не знаят какъв играч бе той за „Локо“ (Пд). Аз много го уважавам и винаги говоря за него с уважение и дори заставам мирно.
- С какво се занимава сега Войн Войнов?
- В момента си почивам, наблюдавам почти всички мачове в София, в това число и юношески. Моят внук играе в „Славия“ в старшата възраст. Почти всеки ден съм на стадиона, за да гледам мачовете му. Бих работил, но вече на терена трябва да са млади треньори. Искам да бъда цивилен на стадиона. Мъчно ми е да гледам млад, перспективен наставник около терена. Там трябва да бъдат хора като мен, които могат да помогнат със съвет.