Нароиха се ловци на лапнишарани в разградения двор на интернет
Страшна напаст плъзна в търговската мрежа. По-страшна от ковида и нилската треска. Нароиха се ловци на лапнишарани в разградения двор на интернет. Предлагат безумно евтина стока, за да хванат на въдицата баламите. Като клъвнеш, те хвърлят в тигана да се пържиш в собствен сос с далеч по-висока цена.
Това бедствие иде от Китай – „фабриката на света“. Temu, Badu и прочие сенчести компании излизат с оферти за обувки от три лева. Тръгнеш ли да купуваш, те халосват с триста лева. Няма връщане назад, защото плащането е предварително. Отивай да се оплачеш на арменския поп!
Комисията за защита на потребителите не предприема никакви мерки срещу това безобразие. Там чиновниците пият кафета и люпят семки. Началниците пощипват отзад засуканите секретарки.
Най-грозното е, че издевателството влезе в културата. Заедно с лачените чепици и шарените парцалки. Десет години съм абонат на сайта ArtPrice.bg. Уж сериозен, с мисия да повдига интелектуалното ниво на българина. Оня ден разбрах, че и той поел в китайска посока.
Поисках да купя картина, обявена за 600 евро. Финално ми поискаха 1700 лева. По какъв валутен курс обръщат еврото в левове? По техен си, артистичен!
Има само едно лекарство срещу тези беззакония. What's the catch, пита се в цивилизованите държави клиентът преди да купи. Преведено на български „Каква е уловката“. Примамката на ония, които хвърлят въдицата.
Винаги, когато посегнеш с мишката към китайски сайт или наш като ArtPrice.bg, попитай себе си: What's the catch. Инак ще увиснеш на куката, ще се гърчиш като уловен балък. Балъкът е много вкусна риба.
Това е положението Стефче, предупреждава един приятел жена си.