Откъде идва солидният гръб на организациите от коалицията „За да остане природа в България“? Как те имат ресурса да провеждат международни кампании, които удрят директно срещу българската държава?
Отговорът се крие в един от членовете на въпросното „екологично“ обединение – българския клон на швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF).
В международен план WWF отдавна е разобличена като организация, която използва природозащитни каузи за да изкарва милиарди. Фондът е уличен в сътрудничество с най-големите компании, замърсители на околната среда. Именно от тази колаборация WWF изкарва космически суми.
Едно от най-големите разследвания по темата бе направено преди няколко години от немският журналист Вилфрид Хуисман. Той е сред най-уважаваните и успешни автори на документално кино в Германия. Носител е на три престижни награди „Грим“, както и на множество международни отличия. Фактите, изнесени от Вилфрид Хуисман разобличиха Световния фонд за дивата природа и показаха какво седи зад пандата, която е неговата емблема – финансови интереси, лобизъм по целия свят, заграбване на земи, изсичане на гори.
Всичко бе публикувано в книгата „PandaLeaks, тъмната страна на WWF“, издадена през 2012 година“. Немецът направи и филм, озаглавен „Мълчанието на пандите“ (филма може да видите ТУК).
Разследването и книгата
Вилфрид Хуисман се заравя дълбоко в ранната история на най-влиятелната световна организация за запазване на природата World Wide Fund for Nature (WWF) и открива „няколко скелета в гардероба”: елитният таен клуб, известен като „1001” и частният военен клуб в Африка, който действа срещу големите бракониери и освободителните движения на чернокожите. В името на защитата на околната среда WWF участва в прогонването от родните им места на коренни жители по цял свят. WWF – прославената световна марка, защитаваща природата, е инструмент за „изпиране” на екологичните престъпления на корпорации, които в момента унищожават последните оцелели дъждовни гори и естествени местообитания на Земята и взема пари от тях.
Прославената „екоорганизация“ следва бизнес модел, който всъщност нанася на природата повече щети, отколкото се грижи за нея. WWF не може да отрече фактите, събрани от уважавания журналист и кинодокументалист Хуисман по време на двугодишната му експедиция за проучване във всички ъгълчета на „зелената империя”. Хуисман предприема журналистическо пътуване и проявява находчивост, за да разкрие мрачните тайни зад задушевната и милозлива фасада на WWF. В началото на книгата „PandaLeaks Хуисман цитира журналиста от в. „Ню Йорк таймс” Реймънд Бонър, че „е по-лесно да проникнеш в ЦРУ, отколкото в WWF“.
Създаден през 1961, WWF не израства от първоначално протестно движение. От самото начало той се домогва до членство в глобалния социален елит. Част от фонда е клубът „1001”, създаден през 1971 от тогавашния президент на WWF – холандския принц Бернхард, който е с германски произход. До смъртта си през 2004 на 93 години принцът остава №1 в организацията. Самоличността на останалите 1000 членове остава тайна, така е и до днес. Само няколко имена са били осветени през годините: Хенри Форд, барон фон Тисен, мюсюлманският милиардер и духовен водач принц Ага Хан, проф. Бернхард Гжимек, американският военен министър Робърт Макнамара, босът на „Фиат” Джани Аниели и множество членове на европейски кралски семейства: съюз на пари, кръвни връзки и политически елит. Клубът „1001” плаща заплатите и издържа международния централен секретариат на фонда в Гланд, Швейцария, на Женевското езеро. Това позволява на международните лидери да действат, независимо от 90-те национални клонове на WWF по света. Годишният бал на WWF и други дискретни социални събития дават добра възможност за обсъждане на стратегическия фокус на най-голямата световна организация за опазване на природата. Клубът „1001” не е таен команден център на WWF, но със сигурност е отколешна мрежа със значително влияние в коридорите на световната корпоративна и вземаща политически решения власт.
През 80-те години WWF решава, че иска да е нещо повече от организация за опазване на природата, която се застъпва за големите и обичани от всички животни. Поемайки нова екологична задача, организацията се заема да защитава природата от основните злини на нашето време. В реч по случай 20-тата годишнина на фонда, основателят Макс Никълсън характеризира конкретно врага: „безмилостното и вредно технологично развитие. разточително разхищаване на световните достъпни енергийни ресурси и безсмислено размножаване подобно на полудели зайци. Тъжната истина е, че някой трябва да се заеме с тези три големи гадости и ако не сме ние, кой тогава?”
По времето, когато начело на фонда е британският принц Филип (1981-1996) организацията прераства в световна природозащитна структура, която редовно си сътрудничи със световните корпорации. Пандата, която е емблемата на WWF, се „продава” на това, което носи печалба, и скоро от тази връзка се ражда общ стратегически проект, наречен „зелена икономика”. Но за да се разбере WWF и неговата политическа роля, трябва да се дълбае до катакомбите на Британската империя и загубата на почти всички африкански колонии през 50-те и 60-те години. Африка е родното място на WWF.
Прологът към историята започва през 1940, когато Великобритания обявява Серенгети за първия национален парк в Източна Африка – район с площ колкото Северна Ирландия. Колониалните власти правят плана приемлив за Лондон благодарение на два аргумента: там няма значими минерални залежи, а теренът не е привлекателен за европейски заселници, защото не пада достатъчно дъжд и има прекалено много мухи цеце. Затова Серенгети може да се превърне в световна туристическа сензация. Единственият проблем са масаите – коренните племена, които от векове живеят със стадата си на територията на Серенгети. Британците решават да им гарантират правото да останат, защото не обработват земята и не ловуват защитени животни. Масаите са доволни, но тогава не си дават сметка как ще се отнасят с тях западните защитници на природата и белите рейнджъри в парка, които презират местните. Много туристи също се оплакват от гледката на „мръсните” масаи и варварския им начин на живот. През 50-те години колониалните власти въвеждат нова политика и предлагат на масаите възможност за доброволно разселване. Но племенните вождове отхвърлят предложението. Защитниците на околната среда засилват натиска, което кара колониалната администрация на територията Танганайка да вземе Соломоновско решение: националният парк Серенгети ще бъде намален от 5000 на 1800 квадратни мили, а масаите ще трябва да го напуснат. Завихря се буря от протести в Европа и САЩ. Скоро бурята се превръща в торнадо за британските колониални власти, когато се намесва германският природозащитник Бернхард Гжимек. Той показва на света как радикална PR кампания може да доведе до политически обрат. Чрез мисията си в Серенгети известният директор на зоологическата градина във Франкфурт става идеологически образец за подражание за съвременната защита на природата и за WWF.
Това е само част от историята, описна в книгата на Вилфрид Хуисман.
В България
Много преди немският журналист да публикува разследването си, у нас, през 1998 година, е открит клонът на WWF, а през 2006-а е учредена още една структура, WWF - Дунавско-Карпатска програма. Сега и двете се управляват от Веселина Кавръкова, съпруга на еколога Тома Белев.
Впоследствие мрежата на НПО, гравитиращи около WWF, се увеличава до около 30. Собствеността на всичките е преплетена в малък и ограничен кръг от хора, на базата на семейно-приятелски връзки и зависимости. Зелените НПО са групирани в коалиция „За да остане природа в България“. Въпросното обединение няма съдебна регистрация и явно ръководство, но поради агресивното му поведение държавните институции се съобразяват с него.
Началото на активната дейност на зелените НПО-та у нас съвпада с назначаването през 1999 година на Тома Белев за директор на Природен парк „Витоша“. Израстването на амбициозния кърджалия, завършил Лесотехническия институт, се дължи на протекциите някогашната русенска депутатка от СДС Свободка Стефанова, тогава председател на Комисията по околна среда в парламента.
Това е и времето, когато има вълна от учредяване на неправителствени организации - емблематичните са „Зелени Балкани“, фондация „Българско дружество за защита на птиците“, швейцарско-българската фондация „Биоразнообразие“ на Петко Цветков.
Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (член на Комитета по наблюдение на изграждането на АМ „Струма“). Следва Сдружение за дива природа „Балкани“, създадено от друг активист на „Зелените“ - Андрей Ковачев, чиято жена Катерина Раковска е във WWF и Дунавско-Карпатската програма. Като представител на швейцарския фонд Раковска е назначена в Комитета по наблюдение на разпределението на средствата по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година. Тоест и от нейния глас зависи европейското финансиране на организацията на мъжа й. Такова вече е правено за предходния период 2007-2013.
Днес коалиция „За да остане природа в България“ организира протестите уж в защита на Пирин, а WWF разпространява лъжите им по целия свят. В сайта на Фонда има специална секция, в която се събират дарения, които ще се полазват за да бъде „опазена“ планината. Колко ли души са дарили между 5 и 15 лева, не е ясно, но парите им отиват във WWF, а от разследването на Вилфрид Хуисман се вижда какво представлява този Фонд.