Чрез ускоряване на Триморската активност напред към война
От Наполеон насам нищо ново в Европа спрямо евразийския геополитически гръбнак
Тъкмо към годишнината от руското нахлуване в Украйна в Мюнхен на конференция по безопасността се събраха държавните глави на 45 страни и 83 външни министри. Да изразят пълна и безрезервна подкрепа за Киев и също така пълно отрицание на действията на Москва. Всичко под пълно подчинение на Вашингтон и предана услужливост спрямо хегемонистките му мераци.
Изречени с насилен патос и с почти еднакви фрази в изявленията на видните държавници. Колективен е Западът. Президентът на Франция осъдително заяви, че Москва провежда „неоколониална“ политика наоколо и чак в Африка, ръкопляскали са с невинно излъчване представителите на Португалия, Испания, Нидерландия, Белгия, а най-шумно Великобритания.
Към началото на тази конференция с дискусионен характер широката публика беше подгрявана от уверенията на видни генерали и политически наблюдатели. Генералът в оставка Бен Ходжис: „Украйна вече“ постигна необратим импулс... за Русия на хоризонта няма светли петна“. Бившият генерал Дейвид Петреъс: „Путин с нищо не може да попречи на победата на Украйна“.
Бившият генерал и съветник по национална сигурност Хърбърт Макмастър: „Путин е на границата да се блъсне в действителния крах на руската армия в Украйна“. Жадуваната победа е обявена за действителна. Преди да започне дейност като президент, Обама получава нобела за мир. Преди вермахтът да е превзел Москва, Хитлер е разпратил поканите за парада на Червения площад.
Да се върнем две седмици след началото на руската Специална военна операция (СВО). През март м. г. държавният секретар Блинкен изрази пълна увереност, че Украйна ще победи. Джон Кирби, прессекретар на Пентагона: „Разбира се, че ще победи. Доказателствата са в резултатите, които виждате“. Кои по-точно и къде днес се виждат? Цялото НАТО и други до 52 страни сте срещу Русия!
Наполеон точно преди 211 г. във Вилно, днешният Вилнюс: „Александър I ми се надсмива, но шпагата е извадена от ножницата. Дойдох, за да приключа завинаги с колоса на северните варвари, за 25 години да ги изтласкам в ледовете. В допир с цивилизацията ги доведе разделянето на Полша, но сега тя трябва да ги натика на мястото им. Европа трябва да се оправя без тях. Александър е уплашен, армията му е разрязана, ще моли за мир, но ще го подпиша в Москва.“
Какво е новото и различното в днешната западна политика спрямо евразийския геополитически гръбнак от Наполеон насам?
Принципно нищо, освен някои технологии. Заменяме Александър I с Путин, както пред 80 г. и със Сталин, и тримата набедени за много плашливи. Канцелираме Русия вместо да я натикаме в ледовете. Пак Полша ще го играе основно острие, бившият ѝ президент Валенса допуска да оцелеят най-много 50 милиона руснаци. Парадът в Москва несъмнено е неизбежен.
Когато повтаряш един и същ подход за решаване на проблеми, неизбежно получаваш все същия резултат. Колкото и да се прикрива истината с талази от лъжи и жестока цензура, именно тя най-ясно показва безсилието на прилагащите я.
Президентът Байдън храбро и с явни предизборни цели посети Киев, гушна покровителствено умилително гримасничещия Зеленски и се разходи по „Улицата на победителите“. Тук съм, Путин, тук е стъпила Америка, а ти трепери, безпомощен да ни прогониш!
В Sky News Australia американската журналистка Мегън Кели каза, че Байдън е пристигнал в Киев да спасява репутацията си и силно е изкривил истината за настроенията в Щатите.
А какво друго да прави? Демократите отчаяно искат да си решават огромните вътрешни проблеми чрез острото противопоставяне с Русия и Китай. Чрез насъскването и принуждаването на Европа да прави същото при все големите си загуби от това. Може пък да се случи невероятното, може пък да повярват в Москва, че са загубили войната, а значи САЩ остават световния диктатор.
От One America News Network: „Докато Джо Байдън продължава да провокира войната в Украйна, се трупат още доказателства, че целият конфликт има за цел да предпази американски военни лаборатории, провеждащи незаконни биологични експерименти.“
В речта на Байдън във Варшава хитро беше вкарано подбутване към Букурещката деветка да ускори Триморската си активност, да се задейства синхронистично с интересите и политиката на САЩ. А сега от „до последния украинец“ минаваме към война до последния европеец! За отбелязване е, че произнасяйки я, той акцентираше върху думи и реплики, често почти крещейки.
Което издава, че управниците във Вашингтон нямат план Б за Украйна, не могат да си представят бъдеще на САЩ без голяма война с Китай и Русия. Водена обаче не от тях. Нито веднъж не са влизали във война, ако не са били твърдо убедени, че противникът е слаб. Нерядко са се надценявали и са търпели унизителни поражения. Но срещу тези двете няма да тръгнат.
След първата жертва на всяка война - истината, втората са предварителните планове на участващи в нея страни. В Пекин и Москва по традиция са предпазливи, склонни да изчакват „реката да донесе труповете на нетърпеливия враг“. САЩ са много опасен зложелател за тях, особено поотделно, затова стъпват на пръсти, напредват с по половин стъпки и чакат да сгрешат.
Стрес тестът СВО показа, че макар много внимателно и дозирано, твърдо играят заедно срещу слабеещия хегемон. В своята стоминутна реч по повод годишнината от СВО Путин също се обръщаше главно към руснаците, но и към Вашингтон, вдигайки залозите в противопоставянето.
Със спирането и на последното ядрено споразумение между и Русия САЩ може да загине и контролът върху въоръженията, пише The New York Times. Засега договорът не е напълно прекратен, важи до 2026-а, но сигналът е ясен и категоричен - на война като на война!
На съветите на САЩ и евронативците да не помагат на Русия официален Китай отговори: „А кои сте вие, че да ни съветвате!“. Западът в Мюнхен едва прикриваше объркаността си с фалшиво въодушевление и декларации за битка до пълна победа в Украйна. Но разходите стават все по-големи и трудно поносими за европейците. Както и бежанците оттам.
„Кориере дела сера“: Полза от това ще имат най-вече военните концерни във Великобритания и САЩ. „Льо Монд“: Икономическият шок от войната в Украйна ще се усеща още дълго време в Европа и стопанството u ще продължи да се задушава. Въпросът кой ще издържи по-дълго на лишения - европейците или руснаците с китайците - е реторичен.
В Русия започват да се проявяват качествените промени в икономиката, културата и социалната атмосфера. Също и в отношението на населението към Украйна - тя, а не само киевските управници, се превръща от доскорошната близка страна с братски народ във враг. СВО и за Москва става война с нея.
Провалиха се и някои планове на руското военно ръководство, но не фатално. Процесите сред украинското население и на страните в Европа бавно се променят в посока на отказ от войната и настояване за мир.